Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Въвеждането на единната валута е почти невъзможно през 2025-та, реалистичната дата е 1 януари 2026 година

Михаил Кръстев: Политиците загубиха спечелен мач с Еврозоната

Не можем да опростяваме дебата за присъединяването на България до анализ на геополитическата ситуация

Михаил Кръстев
Снимка: БГНЕС


България няма да успее да изпълни критериите за влизане в Eврозоната до юни. 

На конференция, посветена на следващите стъпки към еврото, бяха обсъдени политическите и социалните последици, както и икономическите и финансовите перспективи преди и след присъединяването, бяха анализирани и успешни примери на европейски държави, вече въвели единната валута. 

Липсата на реални политически усилия и колебливата и противоречивата позиция на изпълнителната власт ли са основните пречки България и до днес да не е част от Еврозоната? 

Как ще се промени животът с новата валута? 

По темата разговаряме с икономиста и анализатор Михаил Кръстев.

Радио ВИДИН: Управителят на БНБ упрекна политическата класа за суматохата с Еврозоната в последните години. Прав ли е г-н Радев в коментара, който направи?

"Има основания за критиките на г-н Радев към политическата класа по отношение на подготовката за присъединяването на България към Еврозоната, тъй като ние на практика от готова страна се превърнахме в такава, която тепърва трябва да изпълнява критериите. Знаем, че в продължение на 10 години изпълнявахме критериите за присъединяване към Еврозоната, свързани с размера на дефицита и т.нар критерий за ценова стабилност, а именно инфлацията. Това нещо се промени от 2020 година насам - по време на пандемията, както и след това, благодарение на политиката, която провеждаха различни кабинети по управлението на публичните финанси. Знаем, че България има по-висока от необходимата инфлация за присъединяването към Еврозоната, това ще бъде потвърдено в конвергентния доклад на ЕК и на ЕЦБ, който ще бъде обявен. Данните там се взимат към месец май. Ние нямаме шанс да покрием критерия за инфлация. Съответно по отношение на критерия за дефицит България е на ръба, тъй като бюджетът, който беше приет с над 180 гласа, а това е едно впечатляващо мнозинство, в последното Народно събрание, беше на ръба на законовия критерий, а именно - 3 % дефицит. В Закона за публичните финанси е записано, че дефицитът не може да е над 3 %, съответно Маастрихтските критерий също не позволяват дефицит над 3 %. Въпреки това, в бюджета на България беше заложен точно 3 % дефицит. Знаем, че при неизпълнението на бюджетната рамка, особено в приходната част, която наблюдаваме през първото тримесечие на годината, е много вероятно да се окажем с по-висок дефицит към края на 2024 година, което също би ни спряло за Еврозоната".

Радио ВИДИН: Тази години вече се влачи 10 години. Обикновено изпълнителната власт изглеждаше доста убедена в думите си, че е цел, която преследва. Защо обаче в крайна сметка не беше реализирана тази цел? Очевидно думите и действията си противоречат.

"Защото няма политическа визия за управлението на публичните финанси, която да бъде поне средносрочна. Действа се на парче, действа се за удоволетворяване на различни електорални групи, действа се за удоволетряване на различни политически интереси, но не и за стабилността, която е необходима на България като все пак страна, която догонва останалите европейски, за да успее да се присъедини към този елитен клуб в Европа. Да, ние в продължение на десетилетия изпълнявахме критерийте за присъединяването на Еврозоната, но имаше много голяма разлика между средните доходи в България и тези в страните от Еврозоната. Тази разлика намалява през това десетилетие благодарение на развитието на българската икономика, благодарение на ниската данъчна тежест, която имаше в страната през това десетилетие. Както и доброто възстаноняване от Световната финансова криза, която стартира през 2008 и завърши през 2012 година, България успя да догони значително доходите на европейските държави. В София може да се каже, че дори доходите са по-високи, отколкото средните в други държави. Това не важи естествено за останалата част от страната, но в момента, в който доходите ни се оказаха близки и това позволи България да се придвижи към ефективно присъединяване към Еврозоната - всъщност политиците загубиха спечелен мач като започнаха да трупат големи дефицити, да гласуват големи дефицити, започнаха да провеждат абсолютно ненужни проинфлационни политики, с които на практика излязохме от добрите граници на критерия за ценова стабилност. Така се оказа, че в момента трябва да чакаме поредна и поредна година, в която тези критерий да бъдат изпълнени".

Радио ВИДИН: През последните години остава едно противоречиво мнение за Еврозоната. Обществото продължава да си задава въпроса, какъв би бил животът, ако влезем в нея? Ще обеднеем ли, ще изгубим ли суверенитет, ще ни откраднат ли парите? Какъв е отговорът на този обикновен въпрос?

"Истината, както винаги, е посредата. България е изгубила паричен суверенитет през 97 година, когато се опитваме да провеждаме самостоятелна монетарна политика, самостоятелна икономическа политика между другото. Това води до фалит на държавата и съответно въвеждане на паричен съвет, т.нар Валутен борд. От тогава българският лев на практика представлява квитанция срещу евро. Тази позиция, макар и удобна за развитието на българската икономика през тези десетилетия, не е абсолютно безрискова, тъй като трупането на дефицити представлява опасност за паричния съвет, за Валутния борд. Една държава може да е в стабилен Валутен борд само когато има стабилна фискална политика. Не е хубаво да си мислим, че можем во веки веков да продължим в такава ситуация, тъй като винаги могат да се намерят политици като тези от последните години, които да се изкушат да вдигнат дефицита. В момента, в който България започне да харчи повече, отколкото събира от своята икономика, повече, отколкото може да набере от финансовите пазари, това разклаща стабилността на паричния съвет, защото българският лев е квитанция срещу евро, но трябва да има покритие. Изгубим ли това покритие, губим и тази стабилност, в която живеем. По отношение на присъединяване към Еврозоната не мисля, че ще има много голяма разлика в живота на българските граждани, най-малкото защото сме в такъв Валутен борд - българският лев много отдавна е свързан с еврото, българският лев и процесите, които се случват с него, зависят от политиката на ЕЦБ по управление на единната валута. Няма да има много голяма разлика. Естествено винаги има поле за политически дебат, но той е точно това - политически дебат. Дебатът за развитието на Еврозоната е много по-голям. Естествено има много критики за управлението на паричната политика на ЕЦБ, има много критики за управлението на паричната политика на всяка една централна банка в света, включително Федералния резерв на САЩ, включително Bank of England, Китайската народна банка. Не можем да опростяваме дебата за присъединяването на България в Еврозоната до анализ на геополитическата ситуация. България е поела своя път. България трябва да се присъедини възможно най-скоро, защото това ще е положителен сигнал както към финансовите пазари, така и към чуждестранните инвеститори. Когато държавата си поставя за цел в рамките на няколко години да се присъедини към Еврозоната и не успява да го направи заради откровено действия на политическата класа, това е много лош сигнал към инвеститорите. Аз, ако бях такъв чуждестранен, по-скоро бих си избрал друга дестинация".

Радио ВИДИН: Една от гледните точки е, че с приемането на еврото става възможно да се повтори ситуацията с Гърция. Можем ли да успокоим хората, че това е невъзможен вариант?

"Трупането на дълг може да се случи независимо дали сме в Еврозоната или не. Дълговата спирала може да се случи независимо дали сме в Еврозоната или не. Да, това, че сме в паричен съвет донякъде ни ограничава по отношение влизането в такава дългова спирала, но аз вече казах, че трупането на дефицит само по себе си би могло да застраши този паричен съвет, да застраши функционирането на Валутния борд. Няма ненакърнима система, която една политическа класа да не може да съсипе независимо дали става въпрос за опериране в рамките на Еврозоната или във Валутен борд или в абсолютно самостоятелна емитарна политика. Винаги зависи от това какво ще свършат политиците по управлението на публичните финанси. Малък е шансът да влезе в такава дългова криза, тъй като анализираме какво се случи с Гърция по време на трупането на този дълг - тогава бяха едни предкризисни времена, времена, в които икономиката растеше както в цяла Европа, така и в целия свят. Тогава никой не се притесняваше, че може да се стигне до дългова криза. Знаем, че голяма част от този дълг беше натрупан в предолимпийските години, когато в Гърция се развиваше активно инфраструктурата, за разлика от България, където не може да се довърши една магистрала в рамките на десетилетия. По-скоро не мисля, че аналогиите с Гърция са правилни и трябва да плашим българското общество, че влезем ли в Еврозоната, отиваме на гръцки сценарий".

Радио ВИДИН: Управителят на БНБ г-н Радев и финансовият министър г-н Николов изразиха умерен оптимизъм, но от Вашите думи впечатлението е, че е невъзможно 1 януари 2025 година да се присъединим към Еврозоната.

"България няма да получи положително становище в конвергентния доклад, който ще излезе от страна на ЕЦБ и ЕК, тъй като просто към края на май месец няма да изпълняваме критерийте. Да се иска нов такъв доклад през есента, когато евентуално бихме могли да ги изпълняваме, би било нелепо, най-малкото от гледна точка на техническата реализация на превалутирането и преминаването към единната валута - нещо, което няма да се случи до края на 2024 година. Въвеждането на единната европейска валута в средата на 2025 година е по-скоро невъзможно, защото ще предизвика данъчен хаос в средата на данъчната година, превалутиране, така или иначе става въпрос за промяна в много счетоводни и информационни системи, а това би било катастрофа за българската икономика. Ако политиците решат да го реализират, ще платят много сериозна цена. Оптимистичен вариант е, че България ще изпълни своите критерии, ще задържи публичните финанси на стабилно положение, така че да успеем да се присъединим към 1 януари 2026 година. Естествено трябва да поискаме извънреден конвергентен доклад през пролетта на '25 година. Това диктува логиката, а оттук нататък какво може да се случи - това е по-скоро въпрос на астрология, а не на аргументирани предположения".

 



БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Млади хора се заселват в село Трифоново

Съвсем близо до Монтана, само на 7 км, се намира село Трифоново. То е част от Западния Предбалкан. Природата тук е красива. През селото минава и река Шугавица. Къщите са нови, а старите са ремонтирани. Преобладават млади хора. Този процес се наблюдава отскоро. Възрастните, за съжаление, си отиват от този свят. Домовете им, обаче, се заселват от..

публикувано на 21.06.24 в 11:45

Книжните инфлуенсъри - ренесанс в света на литературата

В последните години наблюдаваме един ренесанс в света на литературата , воден от книжните инфлуенсъри , които преобръщат традиционните представи за четене. Тези новатори в света на книгите вдъхновяват не само младите, но и читатели от всички възрасти, създавайки мост между поколенията чрез споделената любов към литературата. Социалните мрежи се..

публикувано на 20.06.24 в 11:20

Могат ли демографските пустини да се превърнат в оазиси

Близо 40% от страната ни е “демографска пустиня” , обяви доц. д-р Николай Цеков от Института за изследване на населението и човека при БАН. Това са територии, на които живеят по-малко от 10 души на квадратен километър. В 217 от всичките 265 общини в България има ядра на демографски пустини, но Видин е сред областите, в които тези територии се..

публикувано на 19.06.24 в 13:31

Спазват ли правилата водачите на електрическите тротинетки

Придвижването с електрическа тротинетка става все по-често срещано. Двуколесните превозни средства се използват от хора на всякаква възраст в тяхното ежедневие. Някои ходят на работа с тротинетка, други до магазина, трети карат за удоволствие. Pрактически те могат да се използват с всякаква цел за улеснено придвижване. Все пак като всяко превозно..

публикувано на 18.06.24 в 11:00

Гарантира ли Европейският съюз достатъчно икономическо благополучие за всички

Между 6-и и 9 юни 2024 г. над 370 милиона души в 27 държави членки имаха право да гласуват на европейските избори. Данните показват приблизителна избирателна активност в целия ЕС от 51,08 % при окончателни резултати от 17 държави членки и предварителни резултати от други 10 държави. Най-висока е избирателната активност в Белгия- 89,82%, а..

публикувано на 17.06.24 в 15:35

Община Кула чака финансиране на проекти за над 3 милиона лева

Казват, че България започва и свършва от град Кула и донякъде са прави. В близост е най-западната точка на страната, призната официално от Националния статистически институт, а на 13 км е границата със Сърбия и граничният контролно-пропускателен пункт "Връшка чука". В миналото оттук е минавал римският път от Бонония (днешния Видин) за Сингидунум..

публикувано на 14.06.24 в 13:46

Младежи ще научат повече за застрашените видове във "Врачански Балкан"

Младежи от три средни училища в Монтана, Вършец и Зверино ще получат нови знания и умения в областта на екологията и опазването на застрашените видове, обитаващи Природен парк "Врачански Балкан". Това ще се случи по проекта на фондация "Екообщност" "Младежка регионална инициатива за активизъм за природата". Младите хора ще подобрят уменията си за..

публикувано на 13.06.24 в 16:08