Как се постига качествена жизнена среда- опитът на Германия, Унгария и Словения

Утвърдени експерти от България, Германия, Унгария и Словения представиха предизвикателствата пред архитекти и инженери в строителството по пътя към хармонична среда на живот. Международната конференция, която се проведе в София, бе организирана от сдружение "Алианс за висока строителна култура" (АВСК). 

Какво разбираме под хармонична жизнена среда? Tова е добре планирана, организирана и здравословна среда за живот, която позволява на хората да извършват безконфликтно своите ежедневни дейности, да се поздравяват с усмивка, да имат усещане за ред, сигурност и хармония с природните и културно-историческите дадености, които правят мястото им уникално. Високата строителна култура е резултатът от човешката дейност за постигане на устойчива архитектура, интегрирана в хармонична жизнена среда, отговаряща на изискванията на възложителя, нормативната уредба и обществения интерес.

Качеството на средата не е цел на действащото законодателство в България. Често критериите за избор на изпълнител са най-ниска цена и най-кратък срок, а институтът на "архитектурния конкурс" се използва изключително рядко. Професионалното звание "архитект" и "инженер" се получава от университетите, без задължително продължаващо обучение. Това не гарантира предоставяне на качествени услуги, посочи арх. Петкана Бакалова- член на АВСК. Друг от българските лектори на конференцията арх. Станимир Савов- също член АВСК, обобщи някои проблеми на нормативната уредба и предложи евентуални пътища за тяхното решаване. Той даде пример с процеса по създаване на сграда, който във фазите след разрешаване на строителството, в голяма степен излиза от правомощията на архитектите и инженерите, като е оставен основно "в ръцете" на строителния надзор и строителя. 

"Като инженер-консултант аз гледам на първо място квалификацията на хората и това какво те могат. Ако персоналът на монтажните фирми е готов да учи и да мине обучения, които ние организираме, тогава няма никакво значение от коя страна идва тази фирма, защото ние може да проведем обучение и да обучим всеки човек, който има желание да бъде обучен. Тъй като ние все пак живеем в пазарна икономика, има, разбира се, много съществени причини защо една фирма от примерно, Норвегия, ангажира подизпълнител от България. Съвсем ясно е, че часовите ставки са много различни. Един час труд в Норвегия струва примерно 200 евро, един час труд в България струва 40-50 евро. Моята роля като инженер- консултант е да дам такова решение на моя клиент, което да съчетава по най-добрия начин цената към качеството."

"Различно е в Германия и в Унгария, може би в Германия е по- добре развита правната рамка. През годините сме наложили много правила... Имаме също така съдилища, които са специализирани в тези въпроси. Имаме адвокати, които са специализирани в тези въпроси и застраховките също така играят много важна роля. Моите сгради са застраховани за 5 милиона евро само за грешките, които бих допуснал аз. Това също ми коства пари, струва ми 10 хиляди евро на година, но ако се стигне до съд, първо трябва да информирам моя застраховател. Той избира адвокатите, които ще участват в делото... Имаш сигурност пред закона и ако нещо не е произведено според твоите очаквания, винаги можеш да отидеш в съда и да си потърсиш правата.... В Унгария например няма застраховки. Моят унгарски офис, заедно с мен, е застрахован в Германия. Тъй като Унгария също е постсоциалистическа държава, там правилата и отношенията са подобни, по-добри от България, но подобни повече на България, отколкото на Германия."

"Тази роля на архитекта като доверено лице на възложителя фактически се основава на неговите задачи, които той е поел съгласно своя договор с възложителя. А именно той трябва да направи всички необходими действия, така че възложителят да постигне своите цели. Целта на възложителя е да бъде построена качествена сграда. И минавайки през различните фази на нейното изграждане, най-напред планирането, проектирането й, след това възлагането на строителните дейности на строител или строители и разбира се надзора, който е изключително важна част от неговата дейност, архитектът, той трябва да доведе нещата до един завършен край, а именно- сграда, построена без дефекти. Съгласно договора, който сключва архитектът с възложителя, той носи отговорност, ако не постигне така дефинираните цели."

"Има много голяма разлика, визуално между качеството на сградите, които са проектирани от архитекти, които са минали през архитектурни конкурси и тези, които не са... Частният инвеститор няма проблем с това неговият проект да мине през архитектурно състезание, защото повечето от журито всъщност е наето от възложителя. Продължаващото обучение в Словения е задължително по закон. Постоянно излизат нови информации и нови технологии и трябва постоянно да се надграждат тези знания. Много е важно тези знания да се надграждат, за да може архитектът да пази обществения интерес, както и правата на клиента си... Ние винаги правим доклади за всички завършени продължаващи образования, както и ние се опитваме да правим лотария, в която избираме един архитект, на който ще проверим работата през годината."

"Има няколко причини човек да продължи да се образова по-нататък. Първото основание е, че той получава знанието, което му е необходимо, че има нужда от тези нови знания и умения за собствената си професионална практика. И още едно основание- когато ние продължаваме да се образоваме и обучаваме, ние имаме достатъчно основание да твърдим, че имаме правото да носим това звание... Като потребител всеки човек влиза в многостранни отношения и държавата влиза в ролята си да защитава и да съветва потребителите и при защитата на потребители дали става дума за посещение на банка или на архитект, или на друга услуга, човек трябва да е сигурен, че има тази защита от страна на държавата. Вярвам че доверието, което немският потребител изпитва към държавата, е значително."

"Това, което казаха нашите лектори и публиката много ясно открои огромните очаквания и обществения интерес за промяна. Беше казано много пъти, че Законът за устройство на територията, който е вече 105 пъти променян откакто го има от 2001 година, повече не подлежи на ремонт. Крайно време е да се помисли за съвършено нов закон, който да почерпи от най-добрите европейски практики и мисля, че това, което показахме като обмен на добри европейски практики, може да бъде един чудесен пример, който да бъде последван и от политиците, и от професионалните гилдии. Разбира се, ние сме готови в рамките на парламентарни комисии и където решат да ни поканят, активно да се включваме с нашата експертиза. Защото в крайна сметка успехът на политиците се мери от техните избиратели, а избирателите са хората, които живеят в нашите сгради, които ние проектираме и строим."

След обстоен анализ на проблемите, които възпрепятстват в България да бъде създавана качествена застроена среда и зависят от работата на архитектите и инженерите, на международната конференция бяха откроени три становища: