Емилия Георгиева от Железна- за училището в Чипровци и професията на учителя

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Разговор с Емилия Георгиева, работила като учител по история в чипровското училище

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В навечерието на 24 май в "Думата имат старейшините" ви срещаме с учителката по история Емилия Георгиева от село Железна. Тя е завършила Великотърновския университет, работила е над 40 г. в чипровското училището, където от 1987-ма до 2005 г. е била и директор. По думите на Емилия Георгиева, макар да не е официално признато, учебното заведение е най-старото светско училище в България:

"41 г. съм била учител в чипровското училище, то беше Основно училище, после стана Средно професионално техническо училище, после стана Средно общообразователно училище... Първо училището е най-старото светско училище в България. Само че не е признато от музея на образованието в Габрово, защото те претендират габровското училище да е първото светско училище. А чипровското училище е създадено 1624 г. от Петър Солинат. То е било католическо училище, точно затова и не се приема за първото светско българско училище, но ние си честваме, тази година също ще имаме голям празник, обикновено септември месец... Когато аз съм започнала моята професионална дейност като учител, имаше едно училище, което сега наричаме старото училище до музея в Чипровци. Там имаше около 400 деца, но това е било в началото на 70-те години. След това 80-те години вече броят на учениците нараства, защото нарасна и броят на населението, тъй като се откриха две минни предприятия, военен завод към Монтана... И по едно време в училището имаше 600 деца, построи се нова сграда, която е в началото на града. И открихме паралелки със засилено изучаване на изобразително изкуство. На базата на чипровската килимена тъкан се изработваха гоблени и килими. Но просъществува около 10-тина години тази паралелка, за съжаление се отвори такава паралелка във Враца, в Монтана, в Лом. А имахме ученици от Поморие, от Хасково, даже две деца от Банат, Румъния. Минното предприятие ни предостави общежитие... И имаше реализация на тези деца... Но след откриването на тези паралелки, а и поминъка започна да запада и постепенно, постепенно броят на децата започна да намаляваше. Аз съм била до 2015 г. в училище, когато се пенсионирах бяха 60 и няколко деца. Сега са 50 и няколко." 

Като учител по история за Емилия Георгиева е било важно да възпита децата на родолюбие. Допълва, че е била взискателна към знанията на учениците.