Фестивалът на патриотичното творчество "С Ботевски пламък в сърцето" раздаде наградите си

"В категорията "Есе" до 18 години на първо място е Надин Кръстева от Мездра... В категория " Есе" над 18 години имаше 19 участници, има няколко поощрителни награди... Изненадата за тази година са размисли от чужбина, от  Нармин Делич, доктор по медицина и писател, от Сараево, Босна и Херцеговина. Третото място е за Камелия Димитрова от Три кладенци, първо място Деница Михайлова от София... Степан Бюлбюлян  връчи парична награда на Стоил Маринов от Враца. В категория "Стихотворение" до 18 години имахме 18 участници, първото място е присъдено Ралица Стоянова от Карнобат, в над 18 години имаше 30 стихотворения с 31 участници, няколко поощрителни награди имаме, първото място е за Цветана Качерилска от град Троян, нейното стихотворение ще бъде прочетено на 2 юни на тържествата, второто място спечели Ваня Велева от Ямбол, трето място за Недялко Грозев от Велико Търново. "

"Стори ни се добра идея да напишем стихотворение, но никога не сме правили това. И го направихме по път за село Паволче... Изненадахме се, че като почнахме да пишем, се оказа, че не знаем за каква свобода се е борил Христо Ботев... Доста ентусиазъм вложихме в написването... И сме благодарни, че нашият труд е оценен... Оказва се ,че Ботев се бори за свобода друга, самият народен дух да е свободен..."

Трето място за есе в раздела над 18 години е присъдено на Камелия Димитрова, която е секретар-бибилиотекар в читалището в село Три кладенци и до сега 4 пъти се е включвала в този фестивал, преди две години получава  първо място:

"...Харесва ми фестивала и обичам да разсъждавам върху темите. Темата тази година беше за свободата и включих това дали имаме тази свобода и кой как я отразява и разбира свободата... Ние, хората на бъдещето, искаме да живеем в наистина свободна държава... Моята мечта за свобода е, когато сутрин се събудя,  да видя зелените поля и гори, да слушам песента на птичките, мечтая хората да се движат свободни... Днес имаме свободата, но трябва да я запазим..." 

"Спонтанно ми дойде идеята да напиша стихотворение, посветено на 2 юни, това е моментът, в който свирят сирените, в който и отдаваме почит на Ботев и загиналите за свобода. С любов и преклонение пред Ботев и неговата чета се заех с тази трудна задача. Написах го за 10 минути. "

"...В  България имаме нужда от по-сериозно духовно събуждане. Ето част от есето ми: " Докато бях ученик често съм се питал дали великият поет и революционер Христо Ботев би живял в днешна България... С цялото си сърце не мога да си представя такъв човек да е задоволен то това, което щеше да види - един поробен народ без поробител... Истината е, че всички плачем за Ботев, а може би той би заплакал за нас, за България, ако я види в момента. "