Методи Лаков: "Знаем си заемите и нищетата, знаем, че няма да имаме почивка, но обичаме животните!"

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Интервю с Методи Лаков, животновъд от с. Владимирово

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Животновъди от района на Централен Балкан днес излязоха на протест заради проблеми с пасищата. Животновъдите в Северозапада също нямат достатъчно пасища, но не това са основните им проблеми. Защото през последните години да отглеждаш животни тук е равносилно на подвиг. А борбата за оцеляване е ежедневна. Така е и с Методи Лаков от бойчиновското село Владимирово- "герой" в "Земята, която ни храни". Той е един от малкото останали представители на сектора в Северозапада. Във фермата си отглежда овце, кози и биволи. 

На 1 юни се отбелязва Световния ден на млякото. Инициативата е на Организацията по прехрана и земеделие (ФАО), за да се привлече вниманието към всички дейности, свързани с млечния сектор. Според Методи е хубаво да има такива дни, въпросът е, че вече нищо, което консумираме, не е това, което трябва да бъде: 

"Не виждам в България млекопроизводители, вече сме консуматори... Отровиха децата ни с боклуците, които докарват... Мандрите не изкупуват мляко... Масово фирмите имат залежала продукция, защото работят с вносни млека, сухи млека, не знам какво е, но не е мляко... Високи цени, няма качество... Хората обръщат внимание какво купуват, но са безсилни, ние сме безсилни..." 

Методи не е от хората, които се отказват лесно. За 20 години в редиците на животновъдите е видял две и двеста, но вече признава, че е на ръба да се откаже- не заради многото работа, а заради многото проблеми. Негодува заради това, че държавата неглижира сектора, а биволското мляко или не се изкупува, или се изкупува на безценица. 1,35 е цената за килограм биволско мляко, овчето се изкупува за 1,80, а козето за 90 стотинки... Отделно от това, част от мандрите отказват да подписват договори с животновъдите, което е проблем при кандидатстването за финансиране по обвързаната подкрепа, признава Методи. Боли го, защото секторът загива, но наскоро написа в социалните мрежи, че за нищо на света не би заменил своя рай и животните, защото ги обича... 

"Не си ги даваме, но много ни омръзва, ако не е синът ми, отдавна да съм се отказал... По този начин убиваме и децата си, добре е, че се учат на труд, но те нямат детство... Не сме отишли на море, на планина, не че не можем да съберем 2000 лева, просто няма на кого да оставиш всичко... Работна ръка няма... Не искаме да сме богати... Не искам лев да ми дават, но да има нещо сигурно, не да трепериш дали ще ти платят млякото... Никой не търси отговорност на мандрите, а банките не чакат..." 

Методи казва, че постоянно са обект на проверки и санкции. Последната проверка е била за наличие на виртуални животни, а проверяващите са били от различни части на страната: 

"От шест различни места доктори в едно село- кой ще им плати... В равнините няма виртуални животни- те са в планината, където има стотици хиляди декара пасища..." 

"Еспарзета, люцерна, третикале, ечемик, царевица за зърно... Гледам малко земя, само за животните, разчитаме на общински маломерни имоти. И тук трябва да има промени- ДПФ и ОПФ тябва да се раздава на уязвимите сектори, не както сега- на всички земеделски производители... Дават ни малко декари, колкото да оцеляваме... Въртим се в един омагьосан кръг, както казва синът ми: "От тях за тях!", просто не сме гладни... Малко или много, ядем по-чиста храна... Не сме оплакваме, но многото работа носи и болежки... Състарихме се без време... Липсата на почивка си казва думата... " 

За 20 години семейството на Методи е свикнало с многото ежедневна работа. Синът на Методи от малък е във фермата- когато се налага- от сутрин до вечер... Тази година е абитуриент и има намерение да продължи да учи. Самият Методи също намира време за учене- има бакалавърска степен от Аграрния университет в Пловдив като агроном-полевъд, записал е и магистратура "Интегрирани системи в полските култури". Споделя, че колкото и да им е трудно, няма да се отказват, защото обичат животните:

"Нищо не искаме, не искам да ми дават субсидии, само млякото да се плаща както трябва, месото да се плаща, ще си внасяме данъци, но всичко да е организирано. Не като сега- нищо не знаеш какво ще се случи, какво ще бъде... Борим се, не се отказваме...", казва Методи Лаков. 

Със семейството си отглеждат близо 200 животни- овце, биволи и кози... Каквото продадат-продадат, останалото е за собствена консумация... Не ги плаши работата, плаши ги отношението на държавата към сектора, по-скоро липсата на отношение и неуредиците, които са на всяка крачка... 

"Знаем си заемите, знаем си нищетата, знаем, че няма да имаме почивка, но продължаваме, защото обичаме животните, и за нищо на света не се отказваме от нашия си рай!", казва Методи и се надява да има кой да го чуе. 

Снимки: Личен архив