Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Методи Лаков: "Знаем си заемите и нищетата, знаем, че няма да имаме почивка, но обичаме животните!"

Животновъди от района на Централен Балкан днес излязоха на протест заради проблеми с пасищата. Животновъдите в Северозапада също нямат достатъчно пасища, но не това са основните им проблеми. Защото през последните години да отглеждаш животни тук е равносилно на подвиг. А борбата за оцеляване е ежедневна. Така е и с Методи Лаков от бойчиновското село Владимирово- "герой" в "Земята, която ни храни". Той е един от малкото останали представители на сектора в Северозапада. Във фермата си отглежда овце, кози и биволи. 

На 1 юни се отбелязва Световния ден на млякото. Инициативата е на Организацията по прехрана и земеделие (ФАО), за да се привлече вниманието към всички дейности, свързани с млечния сектор. Според Методи е хубаво да има такива дни, въпросът е, че вече нищо, което консумираме, не е това, което трябва да бъде: 

"Не виждам в България млекопроизводители, вече сме консуматори... Отровиха децата ни с боклуците, които докарват... Мандрите не изкупуват мляко... Масово фирмите имат залежала продукция, защото работят с вносни млека, сухи млека, не знам какво е, но не е мляко... Високи цени, няма качество... Хората обръщат внимание какво купуват, но са безсилни, ние сме безсилни..." 

Методи не е от хората, които се отказват лесно. За 20 години в редиците на животновъдите е видял две и двеста, но вече признава, че е на ръба да се откаже- не заради многото работа, а заради многото проблеми. Негодува заради това, че държавата неглижира сектора, а биволското мляко или не се изкупува, или се изкупува на безценица. 1,35 е цената за килограм биволско мляко, овчето се изкупува за 1,80, а козето за 90 стотинки... Отделно от това, част от мандрите отказват да подписват договори с животновъдите, което е проблем при кандидатстването за финансиране по обвързаната подкрепа, признава Методи. Боли го, защото секторът загива, но наскоро написа в социалните мрежи, че за нищо на света не би заменил своя рай и животните, защото ги обича... 

"Не си ги даваме, но много ни омръзва, ако не е синът ми, отдавна да съм се отказал... По този начин убиваме и децата си, добре е, че се учат на труд, но те нямат детство... Не сме отишли на море, на планина, не че не можем да съберем 2000 лева, просто няма на кого да оставиш всичко... Работна ръка няма... Не искаме да сме богати... Не искам лев да ми дават, но да има нещо сигурно, не да трепериш дали ще ти платят млякото... Никой не търси отговорност на мандрите, а банките не чакат..." 

Методи казва, че постоянно са обект на проверки и санкции. Последната проверка е била за наличие на виртуални животни, а проверяващите са били от различни части на страната: 

"От шест различни места доктори в едно село- кой ще им плати... В равнините няма виртуални животни- те са в планината, където има стотици хиляди декара пасища..." 

180 овце, 15 биволици и 10 кози- това е богатството на Методи. Казва, че това са възможностите им, затова няма да ги увеличават, но няма да ги намаляват.  През лятото животните излизат на паша- колкото и оскъдна да е в региона, а стопаните са ангажирани и със събирането на фураж за зимата. Методи обработва малко от наличната общинска земя. Произвежда сам фуража си, но се налага и да купува- зърно и бали. Отглежда няколко култури, сред които експериментално и еспарзета:

"Еспарзета, люцерна, третикале, ечемик, царевица за зърно... Гледам малко земя, само за животните, разчитаме на общински маломерни имоти. И тук трябва да има промени- ДПФ и ОПФ тябва да се раздава на уязвимите сектори, не както сега- на всички земеделски производители... Дават ни малко декари, колкото да оцеляваме... Въртим се в един омагьосан кръг, както казва синът ми: "От тях за тях!", просто не сме гладни... Малко или много, ядем по-чиста храна... Не сме оплакваме, но многото работа носи и болежки... Състарихме се без време... Липсата на почивка си казва думата... " 

За 20 години семейството на Методи е свикнало с многото ежедневна работа. Синът на Методи от малък е във фермата- когато се налага- от сутрин до вечер... Тази година е абитуриент и има намерение да продължи да учи. Самият Методи също намира време за учене- има бакалавърска степен от Аграрния университет в Пловдив като агроном-полевъд, записал е и магистратура "Интегрирани системи в полските култури". Споделя, че колкото и да им е трудно, няма да се отказват, защото обичат животните:

"Нищо не искаме, не искам да ми дават субсидии, само млякото да се плаща както трябва, месото да се плаща, ще си внасяме данъци, но всичко да е организирано. Не като сега- нищо не знаеш какво ще се случи, какво ще бъде... Борим се, не се отказваме...", казва Методи Лаков. 

Със семейството си отглеждат близо 200 животни- овце, биволи и кози... Каквото продадат-продадат, останалото е за собствена консумация... Не ги плаши работата, плаши ги отношението на държавата към сектора, по-скоро липсата на отношение и неуредиците, които са на всяка крачка... 

"Знаем си заемите, знаем си нищетата, знаем, че няма да имаме почивка, но продължаваме, защото обичаме животните, и за нищо на света не се отказваме от нашия си рай!", казва Методи и се надява да има кой да го чуе. 
Чуйте повече в звуковия файл. 

Снимки: Личен архив


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още

Дълги дел възстановява традицията за Бабинден

В монтанското село Дълги дел възстановиха традицията да се отбелязва Бабинден. Днес 14 жени се събраха в планинското село, за да почетат празника и бабите-акушерки, които дават нов живот и помагат на жените при раждане.  Организатори на традиционния ритуал на Бабинден са две млади жени от Монтана : 38 -годишната художничка Десислава Кръстева и..

публикувано на 21.01.25 в 16:10

Психолог: Прегръдката е универсално лекарство

21 януари се отбелязва като Международен ден на прегръдката . Идеята за празника се заражда в САЩ през 1986 г., а за негов инициатор се смята пастор Кевин Заборни. В САЩ денят е известен като Национален ден на прегръщането и е признат официално от американското Бюро за патентите и за търговските марки. Датата 21 януари е избрана от пастор..

публикувано на 21.01.25 в 15:20

На Бабинден с пожелания за повече новородени във видинската болница

Бабинден по стар стил отбелязаха в акушер-гинекологията на Многопрофилната болница за активно лечение "Св. Петка" във Видин . Точно в Деня на родилната помощ е родено седмото за годината дете в отделението, обясни операционната акушерка Владислава Славова : "Днес, в началото на работния ден се роди седмото ни бебче за годината, което е живо..

публикувано на 21.01.25 в 14:57

Видинско училище влезе в Кеймбридж асоциацията в България

Средно училище "Петко Рачов Славейков" във Видин стана член на Асоциацията на Кеймбридж училищата в България, доброволно обединение на учебни заведения, стремящи се към по-високо ниво на преподаване на чужд език. Днес в организацията членуват 178 училища от цялата страната и интересът към нея непрекъснато нараства, казва директорът на СУ..

публикувано на 21.01.25 в 13:05
Деница Веселинова

Бъдеща акушерка: Това е най-благодарната професия

Прекрасно е да посрещаш новия живот. С тези думи бъдещата акушерка Деница Веселинова от Видин описва професията, която си е избрала. Четвъртокурсничката в Медицинския университет в София обясни, че по време на обучението си е имала възможност да се докосне до същността на акушерската работа и е силно мотивирана да я практикува.  "Моята..

публикувано на 21.01.25 в 12:14

Образователният медиатор на годината е от Монтана

Красимир Христов от Монтана получи голямата награда „Образователен медиатор на годината“ в категорията "Мъже". Конкурсът се организира от Център за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе“ за четвърта поредна година. Церемонията за връчване на отличията се проведе в Министерството на образованието и науката. Красимир Христов работи..

публикувано на 21.01.25 в 12:00
Павлина Герина

Павлина Герина: Законови промени трябва да утвърдят акушерската професия

Младите не могат да бъдат мотивирани да се обучават за акушерки, ако цялостната среда, касаеща дейността им, не е добра. Това каза в "Направление здраве" председателят на Алианса на българските акушерки Павлина Герина. По думите ѝ, годишно около 120 млади акушерки излизат от университетите, което не е достатъчно. Една от промените, за които..

публикувано на 21.01.25 в 10:05