Михаил Александров: За животните- с любов!

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Фрагмент от ''Земята, която ни храни''- 02.07.2024 г.

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Около 4000 млечни крави се отглеждат във фермите във Видинско. 24 са тези с над 100 животни, в 8 са заложили на породата Симентал. Една от тях, тази на Михаил Александров, е във видинското село Рупци. 

За първи път Михаил се захваща с отглеждането на крави през 2000 година. Няколко години му трябват, за да осъзнае, че условията за животновъдство у нас са неблагоприятни и прекратява дейност. Десет години по-късно отново се връща към говедовъдството, но с ясната идея, че трябва да затвори цикъла:

"... Започнахме отново, имахме базата, имахме всичко, започнахме да гледаме животните, с идеята да работим до краен продукт- да не сме зависими от мандри, от прекупвачи... И сега много колеги разпродават, не се ли стигне до краен продукт, не може да оцелеем. И при краен продукт пак не е много розово..." 

Породата не е от най-млечните, но пък млякото е с висока масленост, казва Михаил:

"Тяхното мляко е по-маслено, сладко е, като литри нямат много мляко, но е много качествено. Не боледуват, здрави животни са... Сега гледаме 130 крави, годишно доим около 550 тона мляко... Гоним средно на цялото стадо около 20 литра, при повече животните не се чувстват добре... Маслеността е около 4,1- 4,2..."

Животните се отглеждат във фермата, хранят се на място, имат си дворче за разходки... Семейството изпълнява ангажименти за хуманно отношение към животните, за което получават субсидии, но пък кравите си живеят царски- спят на силиконови матраци, имат душове, които им помагат да се справят с горещините. Имат си модерна доилна зала, в която всичко е механизирано. 

Според Михаил, за да оцелее един животновъд, трябва да затвори цикъла. Затова със собствени средства е изградил мандра и произвежда почти цялата гама млечни продукти, скоро отварят и втори магазин. Част от свободното мляко се изкупува- в Сливница. Спомня си за трудностите, през които е минал, докато стигне до крайния продукт: 

"Отне ни почти три години да пуснем мандрата. Имахме оборудване, всичко, просто документи чакахме... И пазарът е труден, градът ни е беден..."

 

Не многото работа, а бюрокрацията е проблем, който според Михаил би отказал повечето животновъди от опитите им да затворят цикъла. Самият той не участва и в сдружения, въпреки, че осъзнава, че кооперирани, фермерите ще са по-силни. Участвал е в програмата за селекция и контрол до миналата година, защото вече не вижда смисъл:

"Реших, че няма смисъл... Плащаме някакви такси и няма смисъл... Сами сме, но не е правилно- добре би било фермите да се кооперират, но при нас е трудно... Ако е кооператив, ще е по-лесно... Разчитаме на качеството и хората го разбират... "

Михаил очаква финансиране по проект за машини за събиране на реколтата и хранене на животните. Според него субсидиите са хубаво нещо, но само ако се ползват за подпомагане в началото на всяка една дейност: 

"Според мен не трябва да има субсидии. Има много злоупотреби... Ако няма субсидии, много няма да се захващат... Идеята е да подпомогнат, но ако една фирма до три години не излезе на плюс, нещо не се прави както трябва... Лека-полека хората спират да се занимават със животновъдство... Не им се получава... Не сме конкурентни..."

Според Михаил държавата би трябвало да се намеси, за да се изравнят европейските и българските субсидии... За вноса на сухо мляко казва:

"Не може да не се внесе сухо мляко, защото у нас няма нито мляко, нито месо за задоволяване на пазара... Сухото мляко не е големият проблем, а това, че на етикетите не се описва съдържанието на продукта- тогава човек може да направи информиран избор..." 

Във фермата в село Рупци има работници- основно за доене и за наглеждане на животните... 

"Всяко животно има нужда от обгрижване, любов, да му се обръща внимание. Ако се оставят на произвола, няма да се справят, трябва обгрижване, това е постоянно- няма делник, няма празник, животното си има нужда от грижа..."

Не мислят да увеличават стадото, искат да могат да си преработват цялото мляко:

"Да има пазар и да работим нормално..." 

В мандрата и фермата работят всички от семейството, залагат на качеството- и при отглеждането на животните, и при преработката на млякото, защото знаят, че именно качеството, постоянния труд, упоритостта и търпението са гаранцията им за успех. Правят всичко с любов, затова и животните им се отблагодаряват.