Румен Гълъбинов: Ползите от еврото са дългосрочни

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• ''Гледна точка'' в ''Посоките на делника'', 30 юли 2024 година

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

С гласовете на 114 депутати от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ, ДПС и 10 независими на първо четене в парламента беше подкрепен внесеният от Министерския съвет законопроект за въвеждане на еврото в България. Преди това мнозинството в Народното събрание подкрепи и проект на решение, внесено от ГЕРБ, с което се изисква от Министерството на финансите, в координация с Българската народна банка, да ускори подготовката за приемане на еврото в страната и да настоява за влизане в еврозоната на 1 юли 2025 г., в случай че България отговори на инфлационния критерий до края на годината. Освен това до две седмици след покриването на този критерий, Министерският съвет е задължен да изиска извънреден конвергентен доклад от Европейската комисия и Европейската централна банка.

Дебатите по документа в пленарната зала прераснаха в остра размяна на реплики. Депутатът от Продължаваме промяната-Демократична Българи Мартин Димитров защити приемането на еврото като национална валута. Председателят на парламентарната група на "Има такъв народ" Тошко Йорданов настоя, че страната ни трябва да влезе в еврозоната, когато е готова. Твърдо против приемането на еврото остават от партия "Възраждане". 

"Колкото по-бързо влезем в еврозоната и с евро започне да се плаща и в България, толкова по-добре", смята икономистът Румен Гълъбинов, когото потърсихме за коментар в "Посоките на делника":

"България е член на ЕС от 2007 година, член сме на НАТО от 2004 година, т.е. имаме вече доста натрупани години в общото европейско пространство. Обаче пълноправното членство в Евросъюза, ядрото на евроинтеграцията, е еврозоната. През последните 15 години България се опитва да стигне до членство в еврозоната. От 2020 година влязохме в механизма ERM II, което е предверието на еврозоната, а от 3 до 5 години след това обикновено държавите финализират пълноправното си участие. За нас логично идва времето, в което можем да станем членове, още повече че като макроикономически показатели се представяме добре, техническата и организационна подготовка тече и вече е назрял моментът. Има и геостратегически фактори, има и геоикономика, която засяга България. Нямаме време да отлагаме още този въпрос. Цялата ни евроатлантическа ориентация се доказва и с членство в еврозоната, както и с пълноправното ни членство в Шенген."

Според Гълъбинов политическата криза през последните години в страната е забавила членството на България в еврозоната.

"Очевидно е, че политическата ситуация в България оказва влияние - често избори, смяна на правителства, служебни правителства..., това няма как да не окаже влияние. Това усложнява и забавя постигането на стратегическите ни задачи. В същото време обаче, както се казва, "жребият е хвърлен" с влизането ни в ЕС, т.е. влизането в еврозоната трябва да се случи рано или късно."

Противниците на въвеждането на еврото у нас сочат страни като Румъния, Унгария, Швеция и т.н., които, въпреки че са членки на ЕС, не бързат с влизането си в еврозоната.

"От 27 страни членки на ЕС 20 са в еврозоната, т.е. това е повече от 2/3 от състава на Европейския съюз. Ние правим избор, който е направен от повечето от държавите в ЕС. Да, има и такива, които също са предмет на конвергентния доклад, който изготвя ЕК на всеки две години, дава се оценка и на тези държави освен на България и тяхната готовност за влизане в еврозоната. Тяхно политическо решение е дали да го направят сега или по-късно. В този смисъл трябва да се каже, че ние стоим доста по-добре от други държави вече членки на еврозоната, които имат отклонения от Маастрихтските критерии. Например по показателя "Дълг държавно управление към БВП" ние имаме най-ниското съотношение - 22,6%, т.е. всички останали държави в еврозоната имат по-високо съотношение от нас, като има страни с над 100%, дори с над 150%. Валутният ни курс е фиксиран, което е друг показател. За това ни помага много валутният борд. Той ни помага много и за дълга - ние не можем да трупаме бързо и в големи съотношения към БВП дълг. Лихвите ни са стабилни и продължават дори да са по-ниски от еврозоната. Инфлацията ни пада и вероятно в следващото тримесечие вече ще отговаряме изцяло на Маастрихтския критерий за инфлация. Всичките ни макроикономически показатели към края на тази година ще бъдат в съответствие с Маастрихтските критерии. Ще бъде само въпрос на по-силна политическа воля, добра организация, административни, технически подготвителни действия по график, за да може, като се определи конкретен срок, да можем да го спазим. Бихме могли да поискаме и извънреден конвергентен доклад, това също е залегнало като политическо решение. След получаване на, надявам се, положителен доклад да имаме по-голяма увереност, че ще спазим тази дата", обясни икономистът.

"И банковият, и небанковият финансов сектор се готвят. Променят си доста неща, свързани със своята организация и начин на работа. Също така се създава възможност за бърза обмяна на левовете в евро. Цените, които ще бъдат за известен период и в лева, и в евро - ще има известен период, в който ще може да се плаща и с двете валути. Цялата организация по налични и безналични разплащания, така че да преминат в евро... Трябва да има и повече разяснителна кампания за запознаване на хората с всички предимства при въвеждането на еврото, така че всеки един или поне повечето хора да са убедени, че е направен правилният избор в случая и че на никого няма да пострадат спестяванията и няма да му се наруши негово лично благоденствие. Тази кампания трябва да продължи и след въвеждането на еврото - непрекъснато да има възможност за въпроси и отговори, казуси, които да бъдат решавани, така че българските граждани да не се притесняват от една такава промяна. Още повече че сме във валутен борд вече толкова дълго време, че до голяма степен сме свикнали с еврото. Левът е фиксиран към еврото по един и същи курс, който не се е променял дълго време. Дори и в момента в България големи сделки, редица разплащания пак стават в евро, т.е. левът до голяма степен е заменен и към настоящия момент от еврото като разплащателно средство."

Румен Гълъбинов напомни, че след въвеждането на еврото ще е необходим засилен контрол, за да се избегне спекула.

"Доста работа се отваря на всички държавни регулатори, на органите, които са свързани с контрол и надзор на финансовата система, търговията, на цялата икономика и взаимоотношенията в нея, така че да няма изкривявания, да няма спекулации, да няма необосновани цени. Някой да се оправдава, че заради въвеждането на еврото поскъпват неща не би следвало, тъй като еврото е фиксирано към лева и цените трябва да останат същите по курса на лева в евро. Няма основание за увеличение на цените. Който го прави, трябва много да се аргументира и да доказва. В противен случай контролните органи ще си влязат в ролята."

Ползите от въвеждането на еврото в България са дългосрочни, каза още в "Посоките на делника" икономистът Румен Гълъбинов:

"Влизането в еврозоната ни предоставя възможности в бъдеще да развиваме по съвсем различен начин икономиката си, да увеличим по по-добър начин доходите си, да подобрим стандарта си на живот. Въобще това е една друга координатна система на работа, на взаимоотношения. Еврото предоставя дългосрочни възможности, които може дори да не се почувстват непосредствено в първата или втората година след влизането ни в еврозоната, но със сигурност това се отразява в годините напред и доказателство са всички останали държави, които са влезли в еврозоната. Подобрява се бизнес климатът, повишава се доверието в държавата, увеличава се обменът на стоки, услуги, движение на хора, капитали, трансфери, търговията, увеличава се транспортът, туризмът, увеличава се като цяло икономическата активност, защото еврото предоставя определени улеснения не само като разплащане или спестяване, но и улеснения, свързани с повече инвестиции в икономиките на държавите в еврозоната, с повече възможности за икономически растеж и с подобряване на стандарта на живот на хората."

Две предложения за изменение на законопроекта за въвеждане на еврото са направени между двете четения на текстовете в Народното събрание. Депутатът от ПП-ДБ Божидар Божанов предлага допълнения за фискалните бонове при електронната търговия след приемането на единната европейска валутата. От "Възраждане" предлагат удължаване от един на три месеца на срока за едновременно обращение на лева и еврото. От групата на тази партия искат още безплатната обмяна на левове в евро да продължи една година, а не половин, както е записано в приетия на първо четене законопроект. Предстои окончателното гласуване на законопроекта в пленарна зала.

Повече - в прикачения звуков файл.