Лесовъдите като съвременни будители

Държавните горски стопанства от Северозападно държавно предприятие- Враца отбелязаха "Седмица на будителите" с горските педагози с различни прояви, организирани във връзка с покровителя на българската гора- светецът Иван Рилски, чиято памет се почита на 1 ноември. 

Държавно горско стопанство Видин (ДГС-Видин)се включи в "Седмица на будителите" с горските педагози с презентация, която директорът Радослав Николов представи пред единадесетокласници от ГПЧЕ "Йордан Радичков".

"Много добре поднесена информация. Като цяло ми беше интересен фактът, че има и млади работници... Имаше много любопитни факти, което беше много интересно. И за растенията, които са тук и са ендемити... Много информация беше събрана в тази презентация, на разбираем език за нас, за да ни бъде интересно... Доста информация, която преди не съм чула...", казаха след часа учениците Ивет Георгиева, Божана Асенова, Кристиян Недялков, Елита Пилецкая.

Според младите хора будителите днес могат да бъдат от различни професии, но това са хора, които увличат след себе си и пробуждат другите:

"Тези хора, които ни учат, провокират, професори, доктори също може да наречем че са... За мен будител това е делови човек, който подтиква към по-добро, човек, който прави промени, човек, който оставя следи... Хора от всички сфери на културата- писатели, художници, журналисти, надявам се може би някои по-стойностни политици... За мен будителят е човек, който има особен начин на мислене. Умен човек, който пробужда другите..."

"За такъв трябва да бъде определен всеки човек, който кара другите да мислят. Да ги буди да мислят, а не да им казва това е еди какво си, онова е еди какво си, трябва да ги учи те сами да мислят. Това са будителите", каза директорът на ДГС-Видин Радослав Николов.

"Да караш хората да мислят, да искаш да оставяш следи, да си полезен в полза роду, да правиш радикални неща, без да жалиш от себе си нито време, нито енергия. И всеки може да бъде дори в днешните реалности будител, ако е критичен към себе се, ако израства, ако трупа, ако има ето това гражданско съзнание, за което говорим със значими каузи, стойности неща", допълни Елена Матеева- старши учител по география и икономика в ГПЧЕ "Йордан Радичков"- Видин.

По повод "Седмица на будителите" с горските педагози на територията на няколко държавни горски и ловни стопанства бяха проведени образователни мероприятия по методите на горската педагогика, с деца и ученици. В инициативата освен ДГС-Видин се включиха и държавните горски стопанства в Ловеч, Берковица, Ботевград, Монтана, Оряхово, Белоградчик, както и държавните ловни стопанства Витиня и Априлци.

Експерти от Дирекцията на природен парк "Врачански Балкан" взеха участие в провеждането на беседи с ученици от училище "Христо Ботев", участваха по време на конкурса за хвърчила, обясниха пред ученици как се прави хербарий, организираха горско състезание. 

"В началото на XX век голяма част от учителите, които са били будителите, основните будители през този период, те активно са се занимавали, освен с преподаване, те са се занимавали с много дейности, обществени дейности, като голям акцент това е било и опазването на природата, запознаването на децата с гората, те първи са обърнали внимание на екологията като нещо важно в образователния процес", заяви Оля Генова- експерт в Дирекцията на природния парк и даде пример с учителя, общественик и турист Никола Нисторов, който е бил учител по биология в училище "Васил Кънчов". Самият той създава към училището оранжерия и зоокът. На база запазени документи в държавния архив се вижда, че от самата оранжерия са били набирани средство, в рамките на 300 лева годишно. В нея са отглеждани различни видове плодове, зеленчуци, храсти, дървета. Идеята била да се обърне внимание на природата, на даровете на гората. Преди 15 години Никола Нисторов дарява на Природен парк "Врачански Балкан" скоруши или дива круша. Целта била тези дръвчета да бъдат залесени на територията на парка, защото дивите плодове са изключително важни за дивите животни.

"Наличието на такива плодни дървета е изключително важно, за да имаме повече диви животни в гората. В рамките на тази инициатива бяха дарени, мисля че около 30 дръвчета... Господин Нисторов също е инициирал една инициатива за създаването на мини парк в междублоково пространство пак в град Враца, където са засадени различни видове дървета... Всеки учител е бил в някаква степен лесовъд и всеки лесовъд, според мен, е бил учител, като е запалвал хората около себе си в това да оценят колко е важно да имаме хубави гори около нас", каза още Оля Генова.

Около ⅓ от горите у нас са се възстановявали и продължават да се възстановяват с помощта на човека. Първите залесявания в България започват още в края на XIX век. В началото на XX в. те стават по-мащабни и организирани. В залесяванията и по-доброто управление на горите активно участие взима управляващото съсловие на освободена България. Особено ангажирани са учителите и учениците. Повечето училища дори са имали собствени разсадници.

"И то съвременни будители, от които имаме все по-осезаема нужда, виждайки, усещайки всекидневно какво се случва в обществото като разделение, като противопоставяне, като както е модерно да се казва предизвикателства. Имаме нужда от примера както разбира се на нашите просветители, книжовници, революционери, които почитаме в наши дни, но да имаме и светлия образ и светлия пример на съвременните хора, които със своя пример ни дават стимул, мотивация и мобилизация, че нещата не са изгубени. Както дядо Добри наричан приживе, а и след физическата си кончина светецът от Байлово, така и много духовници, много съвременни просветители оставят своята трайна диря и си мисля, че е хубаво да им обръщаме внимание. Наред с битовизмите, злободнението, което ни заобикаля хубаво е да почитаме това, което те правят, да даваме ясен знак на обществото, че помним техните дела и послания и по този начин да ги предаваме и на децата си, защото е наистина важно."

Цялата тема може да чуете в звуковия файл.