Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Живот и творчество на писателя и журналист Илия Николчин – от Стакевци до националните вестници

2
Снимка: личен архив



В днешното издание на "Памет нашенска" ще си припомним за Илия Иванов Николчин - български журналист и писател, роден в белоградчишкото село Стакевци на 20 май 1931 година. Завършва българска филология в Софийския университет и работи като учител в Белоградчик и Вършец. По-късно става журналист във вестниците „Червено знаме“ и „Народна младеж“. Журналистическа му дейност се отличава като ангажиран журналист, който обръща внимание на значими обществени въпроси. В работата си се стреми към обективност и търси истината, поставяйки си за цел да информира и образова своите читатели.  Една от първите му публикации е статията „Някои речникови особености на говора в с. Стакевци, Белоградчишко“, публикувана в списание „Език и литература“ през 1958 г. Има две дъщери - Ива Николчина и Миглена Николчина. Повече за живота му ни разказва Миглена Николчина:

"Аз дължа страшно много на баща си, между другото, тези влияния, които имаме от родителите си, обикновено започваме по-късно да ги осъзнаваме. В момента на случването ние се бунтуваме, не сме съгласни, мислим, че сме много различни. Със задна дата виждам колко много от нещата, които съм правила в живота си всъщност са били някакъв вид продължение на това, което той е правел... Интересно беше да се живее с него, не винаги спокойно. Той има две книги, в които се съдържа думата "пътешествие", едната е втората му книга с разкази "Световно пътешествие", по-късно издаде една книга "Пътешествие с Ива", така че самата дума "пътешествам" му беше важна. Но, не "пътувам", а "пътешествам", защото пътешествието предполага нещо, което е необикновено, предполага приключение, предполага нещо различно, предполага да не се повтарят пътечките, по които всички вървят и съм си мислела в какви форми се изразяваше тази негова любов към пътешествието. Той вървеше много пеша. Казвали са ми, че вече към 80-ата си година редовно е тръгвал от Стакевци пеша, той разбира се не ни казваше това, тръгвал е и просто е ходел, въпреки годините и не са му тежали. Другото, което, когато бях по-малка водеше до конфликти, не обичаше да минава два пъти по едно и също място. Винаги искаше да мине по нов път... И винаги измисляше опорни точки на пътуванията си."

Попитахме Миглена Николчина какъв е бил Илия Николчин, извън ролята му на писател и журналист, какви  качества и навици е имал, които са я вдъхновявали?

"Той се отнасяше към работата си наистина като към работа, беше запазил нещо от този "морал на селянина", който трябва да стане сутрин рано, за да си свърши работата. Баща му едва можеше да чете, но баба ми не можеше да чете, беше неграмотна, бяха типични селяни, абсолютно в щампата, клишето "трудолюбивия български селянин", така че той се отнасяше към своя труд, именно като към труд. Ставаш, пиеш си кафето и започваш да работиш, дори в ранните си години легендата беше, че ставаше в 4:00 часа, тъй като по-късно е трябвало да отиде на работа като учител и си е пишел разказите в тези много ранни часове, и аз донякъде съм се опитвала да го следвам в това древното правило "нито ден без ред"."

Село Стакевци, известно с красивата си природа и близостта си до Балкана, често е вдъхновявал творци като Николчин, с живописния си и спокоен дух. Като писател, той използва таланта си, за да създава произведения, които съчетават реализма с любовта към родния край. Неговите текстове често черпят вдъхновение от живота в Северозападна България, като акцентират върху културата, традициите и ежедневието на хората.

Николчин активно популяризира богатата културна и историческа наследственост на родния си край. Неговите произведения създават силно усещане за идентичност и гордост у жителите на региона. Смята се, че Николчин не само е писал за проблемите и красотата на селския живот, но и е заемал позиция на защитник на ценностите, свързани с българската национална идентичност. По неговия път, на писател, тръгва и синът на Миглена Николчина, внукът на Илия Николчин - Никола Маринов:

"Той ме учеше да разпознавам духа в материята, да виждам не просто дървото като дърво, не просто като декор, а като някакво проявление на духа. Нежният полъх на вятъра, внезапна гръмотевица - това не са просто събития, това са част от човека, като дух, не като материал. Всичко е някак абстрактно останало в съзнанието ми, беше толкова отдавна. Спомням си събития като например, ние прекарвахме заедно летата в село Ружинци, друго село в Северозапада , където с него ходихме за риба, спомням си въдицата, която беше просто пръчка с два пирона, на която се омотаваше кордата. Изключително много го обичах и тази обич винаги е била с мен, но чак сега, в последните няколко години, започвам да си давам сметка колко много всъщност е част от мен, колко много значение е имало за формирането ми като индивид, като мислене или по-скоро като усещането на света. Ставаше рано към 5:00 часа, за да може да пише, защото по-късно аз като малко дете ще се събудя и ще му преча. За храненето му на гълъбите на балкона, с което баба ми не беше много съгласна, но за него беше от голямо значение. Летата като дете сме ги прекарвали само в Ружинци, аз с него в Стакевци не съм прекарвал и сега, ходейки по тези места, на които той несъмнено е ходил, се чувствах не просто в неговите обувки, а друг тип единение с него, разпознаване, което не беше възможно приживе." 

Илия Иванов Николчин оставя следа не само като журналист и писател, но и като вдъхновител, който разказва историите на обикновения човек с дълбока обич към българския дух и родната земя. За Илия Николчин писането е не само професия, но и мисия - да съхрани и предаде тези ценности на бъдещите поколения. Чрез неговите произведения, родното село Стакевци се превръща не просто в географско място, а в символ на всичко онова, което прави България уникална - топлината на човешките взаимоотношения, красотата на природата и непреклонната сила на духа.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още

Сароян ни води на приключение с Уесли Джаксън

Кърт Вонегът го нарича „първият и все още най-велик американски минималист“ . Печели Оскар за сценарий на филм по собствения си роман „Човешка комедия“. За пиесата „Времето на нашия живот“ през 1940 г. е удостоен с награда „Пулицър“, която отказва да приеме с думите „Никой не може да ме купи!“ . Войната с критиците, която води цял живот, му..

публикувано на 21.02.25 в 17:05
Петър и Яна Черневи. Снимка: Личен архив на Дора Чернева

Спомен за Петър Чернев и неговото творчество

Днес в "Минутите не редактора" ще ви разкажем за един български изпълнител и композитор, който се ражда през 1943 година във Видин, и макар че скоро след това семейството му се мести, Видин остава в неговото сърце до края на живота му. Рубриката този петък е разказ за популярния през 70-те и 80-те години певец Петър Чернев и един от вечните му..

обновено на 21.02.25 в 17:00

Кукленият театър във Видин представя премиерата на "Котаракът в чизми"

"Котаракът в чизми"  е народна приказка, пресъздадена от Шарл Перо, която се намира и в първото издание на сборника на братя Грим: "Детски и домашни приказки". В нея се разказва за котарак, който може да говори и напътства своя господар. Той е хитър, амбициозен, умен, великодушен, верен приятел, ловък, смел, находчив,..

публикувано на 21.02.25 в 16:10

Ученици от Враца са сред финалистите в конкурса "Млад Благотворител"

Фондация "Благотворител " насърчава доброволчески инициативи сред младите хора с конкурса "Млад Благотворител" , който се проведе за осма поредна година. В началото на февруари бяха обявени финалистите в тазгодишното издание. Те ще получат финансова подкрепа за реализирането на своите предложения. Сред отличените е и проектът на..

публикувано на 21.02.25 в 15:20

Алекс и зайците...

Отново ще ви срещнем с Алекс от Видин . При предишната ни среща през 2023 година той ни разказа за кокошките Сонка и Юлия и петела Соник.  Сега отново се е върнал към отглеждането на зайци . Негово старо хоби. Всъщност той не може да си представи да живее без домашен любимец, та бил той и малко странен. Колкото до Соник, Сонка и..

публикувано на 21.02.25 в 14:00
Симона Панова

Симона Панова: Когато да си екскурзовод е повече от работа

Днес ви представяме една вдъхновяваща личност от Видин - Симона Панова , автор на фентъзи романите "Змей Закрилник", "Змей Побратим" и "Змей Омайник". Но освен че създава магични светове на страниците на книгите си, Симона е и невероятен разказвач на истински истории, свързани с богатото историческо наследство на старопрестолния Видин и..

публикувано на 21.02.25 в 13:00

Монтанска художничка подрежда изложба "Цветът в мен"

"Цветът в мен" се нарича изложбата на монтанската художничка Таня Василева. Това е нейната първа самостоятелна експозиция в град Монтана, в която тя представя 24 свои платна на различни теми и с различни техники. Авторката разказа как се появява идеята за  изложбата: "Поканиха ме от библиотеката да направя изложба... Замислих се и си казах, че..

публикувано на 21.02.25 в 11:05