Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Експерти ще подготвят проект за спасяване на монумента Бузлуджа

Арх. Анна Неврокопска: В консервацията на Бузлуджа трябва да има визия за бъдещето

Мястото е с потенциал, който може да се използва за развитието на региона, местната икономика и творчески индустрии

Архитект Анна Неврокопска
Снимка: Радостина Билярска
Американската фондация "Гети" отпуска безвъзмездно финансиране в размер на 185 000 долара за ремонт на паметника Бузлуджа.

Със средствата ще бъде изготвен план за консервиране на монумента за бъдещите поколения. 

Германски специалисти и местни експерти ще създадат информационен модел на сградата - онлайн платформа, която ще включва лазерно сканиране, архивни материали и други елементи, които ще помогнат за споделяне на информация при вземането на решения за паметника. Идеята е да се направи детайлно проучване на състоянието на сградата. Проучването ще продължи една година.

"Трябва да се направи едно много задълбочено изследване и проучване на това физическо състояние. Това, както времето и фактът, че толкова години не е поддържана, са причинили на нея щети", обясни в предаването "Преди всички" на програма "Хоризонт" архитект Анна Неврокопска. 

"Фактически това може би е парадокс, но сградата е сред произведенията на българската архитектура, които са най-известни в момента. Това се дължи на много фактори, разбира се", допълни тя.

Снимка: bg.wikipedia.orgИма много причини една сграда да стигне до състоянието, в което е паметникът на Бузлуджа в момента, смята арх. Неврокопска. 

"С развитието на едно общество сградите, които са построени, за да удовлетворяват някакви функции, които към времето, когато тази сграда е строена, са били нещо необходимо, с развитието на обществото тези функции отпадат и, съответно, след отпадането на функцията на една сграда, ако обществото не прецени, че тази сграда може да се използва за нещо друго, тя бавно и постепенно умира."

Парите, отпуснати от фондация "Гети", ще се използват за проект за консервация, потвърди Анна Неврокопска. "Да се прецени до каква степен сградата може да се преустрои, за да бъде използвана за нещо друго."

"Всъщност ние искаме да минем отвъд това и наистина гледаме на тази сграда като на потенциал, който може да се използва за развитието на региона, на местната икономика, на развитието на творчески индустрии."

Архитект Анна Неврокопска коментира още, че хората, които ще подготвят проект за консервация на паметника на Бузлуджа, се опитват да бъдат визионери, да погледнат в бъдещето и да намерят смисъл в това, което правят и в това, което ще оставят след време.

"Гледната точка, от която стоим ние, архитектите, които се занимаваме с опазване е, че бъдещите поколения трябва да имат възможност да се докоснат чисто физически до тази история, която след време ще бъде за тях толкова далечна и толкова чужда."

Цялото интервю чуйте в звуковия файл. 



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Синя България" посочи идеите, формациите и лицата, които обединява

Икономистът Никола Янков е едно от лицата, които решиха да се включат в екипа на "Синя България". "Тя е единствената дясна формация в политическото състезание в момента. Стои зад идеите  да се предефинира ролята на държавата в икономиката , като това е основният разказ за борбата с корупцията, която не се случва...

публикувано на 25.04.24 в 14:52
Снимката е илюстративна

Защо сухото мляко става все по-търсено от българските млекопреработватели?

Трябва да се замислим какво става със свежото мляко , което се произвежда от фермерите, категоричен е и Симеон Караколев, съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация. Тази година масово се отказва изкупуване на козе мляко , потвърди той. За три години вносът на сухо и кондензирано мляко от Украйна е нараснал..

публикувано на 24.04.24 в 09:19
Античният град Хераклея Синтика в местността Рупите

Античният град Хераклея Синтика в Рупите вече с туристическа инфраструктура

Античният град Хераклея Синтика в местността Рупите , който привлече интереса на стотици хиляди посетители както на място, така и във виртуалното пространство, вече разполага и с туристическа инфраструктура.  За консервацията на разкритото до момента и социализацията на обекта община Петрич започна изпълнението на мащабен проект , чийто първи етап е..

публикувано на 21.04.24 в 07:50
Президентът на Хърватия Зоран Миланович (на преден план) и премиерът Андрей Пленкович

Аделина Марини: Хърватия навлиза в конституционна криза

Хърватия навлиза в конституционна криза . Това заяви пред БНР журналистът Аделина Марини от изданието "EUinside" след парламентарните избори в Хърватия. Те противопоставиха в остър сблъсък премиера консерватор Андрей Пленкович и президента социалдемократ Зоран Миланович. ХДО печели изборите в Хърватия, но и втората политическа сила..

публикувано на 20.04.24 в 12:05
Министър-председателят на Израел Бенямин Нетаняху

Пол Роджърс: Нетаняху извлече полза от напрежението с Иран

Когато Израел се закани да отвърне на нападението на Иран с дронове и ракети, иранският президент Ибрахим Раиси от своя страна се закани, че "дори и най-малката инвазия на Израел ще предизвика масивна и твърда реакция". Иранското военно ръководство започна да говори за "ново уравнение" в отношенията след като на 1 април Израел удари..

публикувано на 20.04.24 в 09:55
Симеон Матев

Симеон Матев: От началото на годината валежите в пустинята са много повече, отколкото у нас

Валежите от началото на годината в пустинята са многократно повече, отколкото са в нашата страна.  Това съобщи пред БНР климатологът Симеон Матев. "Това е изненада. Има конспиративни теории какво се случва.  Чисто научно човек все още не може да предизвика такива валежи, каквито паднаха в Дубай.  Може да ги увеличи с 10-15%, но не и да..

публикувано на 18.04.24 в 17:35
Димитър Събев

Димитър Събев: Демографски планините ни са по-стабилни от равнините

В демографско положение  българските планини са по-стабилни от равнинните територии  на страната. Това заяви пред БНР гл. ас. Димитър Събев от Института за икономически изследвания при БАН, журналист, доктор по икономика, писател. Българските планини са много разнообразни. Между 30 и 60% от територията ни е планинска.  Ние сме планинска..

публикувано на 18.04.24 в 11:15