Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Университетско списание изследва отношенията пиар - журналистика

„Медии и комуникации на 21 век“ на Великотърновския университет излиза веднъж годишно

Снимка: БГНЕС
Моделите на взаимодействие между журналистиката и пиара е темата на тазгодишното издание на списание „Медии и комуникации на 21 век“ на Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. Научните публикации на университетските експерти от България и преподаватели от университета в Ниш, Сърбия правят анализ на отношенията между пиара и журналистиката. Проследени са етичните измерения на проблема, предлагат се решения за по-ефективното и впечатляващо присъствие на публични личности в обществената, социална и медийна среда.

Пиар и журналистика

Университетското списание „Медии и комуникации на 21 век“ излиза по един път в годината и това е неговият трети брой. Проблемите между пиарите и журналистите се обострят през последните години, но двете професии взаимно са се колонизирали и се поставят в обща зависимост една от друга, но все пак има хегемония на пиара, коментира доц. Иво Инджов от Великотърновския университет и посочи изследване за САЩ, където съотношението на силите между пиарите и репортерите е 5:1 в ущърб на журналистиката:

„В България не е правено такова проучване и би могло да се направи, но като гледам, че пиарът става все по-необходим и много неправителствени организации, обществени движения, не само партии, фирми, държавни структури, имат вече пиари, със сигурност пиарите доминират над журналистите. Според мен това не е проблем, това е даденост. Зависимостта на журналистиката от пиара е даденост, но трябва да е ясно кога едно прессъобщение е пиарско, какво е отношението на журналиста към прессъобщенията, те ползват ли допълнителни източници, за да обогатят изпратеното от пиар агенциите. Трябва да има видимост, прозрачност за всичко това“, отбеляза Иво Инджов. 

Медийната грамотност - все по-важна

Информационната среда е коренно променена и не може да се търсят механизмите от минали времена. Днес всеки може да си създаде медия в социалните мрежи, което поставя въпроса за медийната грамотност, коментира проф. Илияна Павлова, ръководител на катедрата по журналистика и връзки с обществеността във Великотърновския университет и главен редактор на университетското списание:

„Социалните мрежи са всъщност мрежи, които представляват връзки и отношения между хора и различни съдържания, така че в момента, в който всеки може да създаде своя собствена медия и да влезе в ролята на информатор, тогава, когато комуникацията вече не е само човек-човек, но се намесва и изкуствения интелект с изключително много автоматизирано генерирано и създадено съдържание. Ето излязохме от избори и започват да излизат анализите в каква степен и колко много автоматично генерирана информация от изкуствени профили в социалните мрежи се появяват точно с цел създаване на определено влияние. Моето убеждение е, че медийната грамотност е все по-важна грамотност “, посочи Илияна Павлова.

На живо в социалните мрежи

Университетските преподаватели по журналистика и връзки с обществеността във ВТУ имат своето професионално отношение към новата тенденция - политиците и конкретно премиерът Бойко Борисов да са все по-често на живо в социалните мрежи, отколкото пред репортерските микрофони и камери. Отказът на срещи с журналисти е губещо поведение, смята доц. Иво Инджов.

„По принцип, един политик не би трябвало да отказва срещи с журналисти. От друга страна - популяризирането на дейността във Фейсбук е иновация за българската политика, не че други политици не го правят. Едното не изключва другото. Когато един политик отказва да общува с журналисти, той първоначално може да е в силна позиция, но в крайна сметка това е губещо поведение“, допълни Инджов.

Гласът на студентите

За масираното присъствие на политиците в социалните мрежи, вместо пред репортерите студентите по журналистика във Великотърновския университет изразиха своето мнение:

„Трябва да отговарят на репортерите, да не ги пренебрегват, но същевременно е хубаво, че използват социалните мрежи“.

„Те осъзнават силата на социалните мрежи и знаят, че така няма да бъдат филтрирани по някакъв начин, че директно ще говорят със своята аудитория и че ще кажат това, което искат. Страхуват се от неудобните въпроси, защото когато дават интервю на някого, нямат контрол“.

„Като вид социална мрежа там има, може би, малко по-голям обхват на тяхното съобщение, то може да постигне по-голяма публичност, докато в дадена пресконференция или посещение - там са определен брой журналисти“.

Журналистиката не е функция на пиара, изтъкна още проф. Илияна Павлова. „Лично моето мнение е, че това не е добра стратегия. Това е добра пиар стратегия, но с оглед на ефекта, който ще има, мисля, че няма да е добър", обобщи тя.

Репортажа можете да чуете в звуковия файл

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Синя България" посочи идеите, формациите и лицата, които обединява

Икономистът Никола Янков е едно от лицата, които решиха да се включат в екипа на "Синя България". "Тя е единствената дясна формация в политическото състезание в момента. Стои зад идеите  да се предефинира ролята на държавата в икономиката , като това е основният разказ за борбата с корупцията, която не се случва...

публикувано на 25.04.24 в 14:52
Снимката е илюстративна

Защо сухото мляко става все по-търсено от българските млекопреработватели?

Трябва да се замислим какво става със свежото мляко , което се произвежда от фермерите, категоричен е и Симеон Караколев, съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация. Тази година масово се отказва изкупуване на козе мляко , потвърди той. За три години вносът на сухо и кондензирано мляко от Украйна е нараснал..

публикувано на 24.04.24 в 09:19
Античният град Хераклея Синтика в местността Рупите

Античният град Хераклея Синтика в Рупите вече с туристическа инфраструктура

Античният град Хераклея Синтика в местността Рупите , който привлече интереса на стотици хиляди посетители както на място, така и във виртуалното пространство, вече разполага и с туристическа инфраструктура.  За консервацията на разкритото до момента и социализацията на обекта община Петрич започна изпълнението на мащабен проект , чийто първи етап е..

публикувано на 21.04.24 в 07:50
Президентът на Хърватия Зоран Миланович (на преден план) и премиерът Андрей Пленкович

Аделина Марини: Хърватия навлиза в конституционна криза

Хърватия навлиза в конституционна криза . Това заяви пред БНР журналистът Аделина Марини от изданието "EUinside" след парламентарните избори в Хърватия. Те противопоставиха в остър сблъсък премиера консерватор Андрей Пленкович и президента социалдемократ Зоран Миланович. ХДО печели изборите в Хърватия, но и втората политическа сила..

публикувано на 20.04.24 в 12:05
Министър-председателят на Израел Бенямин Нетаняху

Пол Роджърс: Нетаняху извлече полза от напрежението с Иран

Когато Израел се закани да отвърне на нападението на Иран с дронове и ракети, иранският президент Ибрахим Раиси от своя страна се закани, че "дори и най-малката инвазия на Израел ще предизвика масивна и твърда реакция". Иранското военно ръководство започна да говори за "ново уравнение" в отношенията след като на 1 април Израел удари..

публикувано на 20.04.24 в 09:55
Симеон Матев

Симеон Матев: От началото на годината валежите в пустинята са много повече, отколкото у нас

Валежите от началото на годината в пустинята са многократно повече, отколкото са в нашата страна.  Това съобщи пред БНР климатологът Симеон Матев. "Това е изненада. Има конспиративни теории какво се случва.  Чисто научно човек все още не може да предизвика такива валежи, каквито паднаха в Дубай.  Може да ги увеличи с 10-15%, но не и да..

публикувано на 18.04.24 в 17:35
Димитър Събев

Димитър Събев: Демографски планините ни са по-стабилни от равнините

В демографско положение  българските планини са по-стабилни от равнинните територии  на страната. Това заяви пред БНР гл. ас. Димитър Събев от Института за икономически изследвания при БАН, журналист, доктор по икономика, писател. Българските планини са много разнообразни. Между 30 и 60% от територията ни е планинска.  Ние сме планинска..

публикувано на 18.04.24 в 11:15