Хасан Адемов: Зависимостта на бюджета на ДОО от държавния се засилва

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Интервю на Георги Марков с Хасан Адемов в предаването ''Нещо повече''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"Целта на законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване (ДОО) е да се подобри адекватността на пенсиите. За съжаление на този етап няма идея за устойчиво финансиране на тези увеличения, очаквани от българските пенсионери. Предлага се разходите за пенсии да са 1,4 млрд. лева. Но тези пари са за сметка на данъци, няма предвидено увеличение на осигурителните вноски, а това засилва зависимостта на бюджета на ДОО от държавния бюджет".

Това коментира пред БНР депутатът от ДПС Хасан Адемов, заместник-председател на Комисията по труда и социалната политика в Народното събрание, бивш социален министър.

И посочи, че тази зависимост вече е над 45%.

"Това означава, че натискът върху публичните финанси, натискът върху фиска ще продължи да се увеличава, при положение че този трансфер се увеличава всяка година. Този дефицит вече от 6,9 млрд. лева вече е 8,3 млрд. лева. Това означава, че тези пари са за сметка на всички български граждани, в това число и за пенсионерите".

• 18,247 млрд. лева са заложени в актуализацията на бюджета на ДОО

• Надзорният съвет на НОИ утвърди промените в Закона за бюджета на ДОО за 2022 г.

Във връзка с това дали има възстановяване на справедливостта - той посочи, че има такива опити, но подчерта, че "сметките са направени на коляно":

"В досега действащия бюджет осъвременяването на пенсиите по т.нар. "швейцарско правило" беше предвидено да е 6,1%. Сега се предлагат 10%, като не е ясно защо са 10%, а не 7% или 15%, например".

В предаването "Нещо повече" депутатът допълни:

"Има въпрос, който е сериозно дискутиран. И той е свързан с пенсионното производство. Няма нови и стари пенсии. Пенсионното производство е към определена дата. За да може да се калкулира ръст на осигурителния доход, трябва пенсионерът да участва в ръста на този доход, а той не участва. Тук идва спорът, който Министерството на финансите и Министерството на труда и социалната политика са решили в полза на българските пенсионери. Този разход от 1,4 млрд. лева ще намери ли своето устойчиво покритие през следващата година? Тези пари не са произведени. Казват, че е от преизпълнение на приходите, но има ли гаранция, че и догодина ще се случи такова преизпълнение. Въпросът за финансовата устойчивост на пенсионната система все още не е напълно решен".

По думите на Адемов минималната работна заплата (МРЗ) трябва да се определя по правилата на Европейската комисия, където условно е казано, че МРЗ трябва да бъде около 50% от средната работна заплата:

"Надявам се в началото на следващата година този механизъм да бъде одобрен от социалните партньори и в българското законодателство директивата да бъде приета. За да може не политическата воля да е определяща при вземането на решението за размера на МРЗ".

• Съветът на ЕС и Европарламентът се споразумяха за минималната заплата

• КНСБ се стреми към 1700 лв. минимална заплата и 3100 лв. средна до 2027 г.

• Пламен Димитров: Политиката по доходите да бъде сложена на масата