Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Владимир Сиркаров: Минимална работна заплата на национално ниво не е ефективен инструмент, индустриите и регионите са различни

Владимир Сиркаров
Снимка: БГНЕС

Националният съвет за тристранно сътрудничество ще обсъжда проекта на правителственото постановление за размера на минималната работна заплата от 1 януари 2023 година. Кабинетът предвижда тя да стане 770 лева, вместо досегашните 710.

Споровете за минималната работна заплата имат 30-годишна история. Десетилетия не може да се въведе автоматичен механизъм за определянето й по обективни критерии. Вече има и нова европейска директива за адекватно минималното възнаграждение в ЕС. Бизнесът и синдикатите обаче се обвиняват взаимно в некоректния й прочит.

Служебният вицепремиер и социален министър -Лазар Лазаров, адресира до МС доклад относно постановление на правителството за определяне на размера на минималната заплата от 1 януари 2023 година. В него се предлага ниво от 770 лева.

Депутатите от социалната комисия решиха в кодекса на труда да се запише понятието „брутна минимална работна заплата“. Така в нея се включва и клас прослужено време.

АИКБ обяви, че подкрепя предложението, направено в  проекта за правителствено постановление за определяне на минималната работна заплата от 1 януари 2023 година, но ако се уточни, че става въпрос за брутна минимална работна заплата.

КНСБ излезе с остра позиция и обяви, че не подкрепя проекта на постановлението за 770 лева.


Икономистът Владимир Сиркаров заяви пред БНР, че е шокиран от този дебат в края на годината и в при управлението на служебен кабинет, изпълняващ удължителен бюджет.

„Работната заплата не би трябвало до е актуална с днешна дата“.

Вкарването на класа прослужено време е интересно чисто политически, обясни Сиркаров.

„Предложението за отпадането му, направено от ПП , от една страна, има солидни аргументи. Защото за него липсва сериозна икономическа обосновка за нещо подобно. От друга, социалните победи на синдикатите, свързани с класа прослужено време, показват, че чисто политически то не може да бъде съборено. Класът прослужено време много трудно може да отпадне“.

Големият казус е свързан с брутната минимална работна заплата и вкарването в нея на класа прослужено време, смята той.

„Чисто счетоводно може да се направи, но хората с по-голям стаж ще бъдат ощетени. Това ще доведе до негодувание от страна на синдикатите и до политическо напрежение. По-скоро ще има крачка назад“.

Ако можеше с повишаване на минималната заплата да се повишава благосъстояние, щеше да е лесно, но не е така, посочи икономистът.

Обща минимална работна заплата на национално ниво не е ефективен инструмент, смята той.

„Има различно заплащане в различните индустрии, както и регионално разпределение. При увеличаването й в по-ниско развитите региони и индустрии, може да се стигне до раздаване на пари под масата и до освобождаване на работници“.

В европейската директива за адекватна минималната работна заплата се вклинява ясно предложението във всяка страна да се насърчи колективното договаряне, отбеляза още Сиркаров. Той смята, че това е по-ефективният инструмент.

„Фиксирането на минималната заплата в строителството се повиши от 890 лева на 994 през призмата на подписан  отраслов колективен трудов договор. Подобен модел може да работи и да се регулира по-ефективно минималната работна заплата“.

Добавената стойност в икономиката се генерира от частния сектор, държавата има преразпределителна дейност, обясни икономистът.

Административно наложената минимална работна заплата в голяма част от случаите не просто не помага, а пречи. Тя е обвързана с доста други плащания  и подобни промени са опасни за фискалната стабилност“.

Трябва да гледаме икономическото развитие и производителността на труда в България, когато се повишава минималната работна, отбеляза той.

Експертната битка между работодатели и синдикати е полезна, но не и вкарването на политически елемент – депутатите, които до голяма степен са неадекватни, защото им липсва им експертиза, отбеляза Сиркаров.


По публикацията работи: Мария Сивкова - Илиева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Пострадали при израелски въздушни удари сгради в град Газа, 19 март 2025 г.

Българин, служител в ООН, вероятно е загинал в Газа

Български гражданин, който работи в системата на ООН, е загинал днес в Газа, според постъпила предварителна информация в министерството на външните работи. От ведомството уточняват, че допълнителна информация ще може да бъде съобщена на по-късен етап, след като българската страна бъде запозната с резултата от извършваната от страна на..

публикувано на 19.03.25 в 15:46

Още един задържан във връзка с пожара в Кочани

Още едно лице е задържано за 48 часа във връзка с трагедията в Кочани, с което общият брой на обхванатите от тази мярка лица става 17, съобщи МИА. Прокурорът Люпчо Коцевски обяви, че бързо и ефективно разследване ще бъде извършено по най-професионален начин. По думите му това е много тежък, сложен случай, в който има много пострадали, посочва..

публикувано на 19.03.25 в 15:29

МОН предлага да има безплатни учебници за учениците от духовните училища

Учениците от духовните училища и децата в самостоятелна форма на обучение ще получават безплатни учебници. Това предлага образователното министерство.  Промените са предложени в наредба на правителството. След приемането им от кабинета – всички ученици от I до XII клас ще използват и безплатни познавателни книжки.  195 деца от детски градини се обучават..

публикувано на 19.03.25 в 15:26

НС прие увеличението на пенсиите с 8,6% от 1 юли

От 1 юли пенсиите ще бъдат увеличени с 8,6 на сто, реши парламентът при окончателното гласуване на закона за Държавното обществено осигуряване. Така минималната пенсия ще се увеличи до малко над 630 лева. От 1 април максималният осигурителен праг се увеличава до 4 130 лева, реши още пленарната зала. Минималният праг се увеличава от 933 на 1..

публикувано на 19.03.25 в 15:10
Андон Балтаков в СЕМ

Андон Балтаков: Радио "Свободна Европа" е подало иск срещу правителството на САЩ

След съботния указ на президента Тръмп да се преустанови финансирането на Агенцията на глобални медии на САЩ – Китай и недемократични държави вече тържествуват. Това е отзвукът, които срещаме сред професионалните среди и сред представители на Демократическата партия в САЩ, коментира бившият генерален директор на БНР Андон Балтаков в интервю..

публикувано на 19.03.25 в 15:02

ЕК: Страните членки да представят планове за инвестиции в отбранителната промишленост

Страните членки на ЕС трябва да представят национални планове за инвестиции в отбранителната промишленост, за да могат да ползват заеми по механизма "SAFE" - Security Action for Europe или Действие за сигурност за Европа. Това се казва в Бялата книга за бъдещето на европейската отбрана, която бе представена от върховния представител на ЕС по..

публикувано на 19.03.25 в 14:39
Григор Сарийски

Доц. Григор Сарийски: Инфлацията нараства с ограничаване на надценката на определени продукти

Напълно очаквано е инфлацията да нарасне с налагането на ограничение на надценката на определена категория продукти. Това каза пред БНР доц. Григор Сарийски от Института за икономически изследвания при БАН и обясни:  "Когато наложите ограничения върху една категория продукти, търговецът компенсира с увеличаване на цените на други категории..

публикувано на 19.03.25 в 14:24