Защо белите мечки попадат във фокуса на Часа на Земята днес?
"Това е един от най-атрактивните видове, най-видимите. Не може да изберем някое малко бръмбарче, което живее на Северния полюс. Има насекоми, които живеят там, но бялата мечка е най-видима. Климатичните промени влияят най-много върху животните, които са на върха на веригата. А тя е точно там – огромен хищник, който знаем как ловува. През зимата, като се заледи океанът, мечките дебнат тюлените. Вече почти не замръзва океанът, много бързо се размръзва. Тя трябва изцяло да си промени поведението. Един от проблемите е, че поради незамръзването и липсата на лед тя започва все по-често да посещава населени места. Белите мечки се опитват да се адаптират", пояснява ас. Асен Игнатов, орнитолог, научен илюстратор, докторант в НПМ-БАН. Според него "ще се осъзнаем, когато е доста късно, за да реагираме правилно".
"Това постепенно изчезване на видове, на местообитания не ни влияе пряко, върху всеки от нас, живеем си, радваме се на живота. Изведнъж се случват наводнения, неща, с които природата ти показва, че си се намесил доста грубо в тези крехки отношения, хранителни вериги. За да разберат хората какво се случва всъщност – ние се опитваме да подкопаваме къщичката, в която живеем, махаме тухла по тухла и изведнъж, когато всичко се сгромоляса, ще е доста късно да се реагира", коментира Игнатов пред БНР.
Идеята за 3D-мапинг е началото на дълъг процес за вкарване на нови технологии в музея и за осъвременяване на представянето, казва Нора Караламбева, културен мениджър, докторант в НХА, координатор на изложби и събития в НПМ-БАН и ръководител на научно-творческата резиденция в музея #ARTSCIENCE. Резиденцията свързва учени по природни науки и визуални артисти. Участват студенти от магистърска програма "Дигитални изкуства" на Националната художествена академия. През юни предстои изложба на техните проекти.
"Свързваме учените и артистите в своеобразни дуети. Целта е артистите да разработят инсталации, творчески произведения, в които да имплементират научните теми. Април очакваме проекти. Ще изберем един от проектите и той ще бъде реализиран в материал – няма да бъде само на скица или под формата на текст, а ще бъде изпълнен технологично."
"Аз съм по средата между новите технологии и по-традиционния подход в изкуството. Виждам качествата и на двете неща. Без да стъпим върху миналото и това, което ни е завещано от предците, а в същото време и без да реагираме на това, което се случва в света около нас, влизаме в една статика и спираме в развитието си", балансира Нора Караламбева.
"Програмирането ще го използвам, за да симулирам вече съществуващ природен ефект", отбеляза Люба Мазнова, студент по "Дигитални изкуства" в НХА и графичен дизайнер на свободна практика, участник в резиденцията.
"Ние вземаме нещо, което често е много сложно и недостъпно и го пресъздаваме по интересен начин, така че да може повече хора да се докоснат и да започнат да се интересуват."
"На мен много ми харесаха всички демонстрации, които правим. Доста ми напомнят на детството ми. Като малка доста време прекарвах на село и изненадващо много от нещата, които съм правила тогава, са имали леко научен характер. Правенето на хербарии, колекционирането на буболечки – може би съм имала възможността да стана учен. Може би артист, работещ с учени, е пътят", споделя още Мазнова в предаването "Изотопия".
За дигиталния артист Владислав Илиев от Studio Phormatik е дебют да прави мапинг върху препарирани животни. За него най-важното послание на мапинга в Природонаучния музей е зрителите да бъдат информирани за проблема с глобалното затопляне и мечките. Подходът е бил изчистен и минималистичен, с документални кадри и светлинни ефекти.
"Ние се опитваме да визуализираме информацията, която ни се даде от учените от БАН и да го направим добре смилаемо, да не стане много дълго. Едно такова видео работи добре между 6 и 8 минути, след това започва да натежава", разказва Илиев.
Самата техника е много нашумяла в рекламния бизнес и "в захаросана корпоративна среда", но интегрирането ѝ в културна институция възпитава естетика и вкус, смята той.
Чуйте повече по темата в звуковия файл.
Почти една трета от енергията добивана в Израел е произведена чрез соларни батерии. В пустинната Негев има огромна слънчева електростанция, в която има батерии, които директно трансформират слънчевите лъчи в електроенергия, а има и кула, в която се затопля течност от небесното светило, от която се добива електроенергия като при ТЕЦ, (за разлика от..
Има огромно забавяне на второто плащане по ПВУ заради неизпълнени реформи. Там е нашият основен пропуск. В други страни има вече трето, четвърто плащане. България вече трябваше да е на четвърти транш , а още не можем да стигнем до втория. Това заяви пред БНР Венцеслава Кожухарова, координатор в екип "Енергия и климат" в Сдружение "За..
"Планета срещу пластмаса" е темата на "Деня на Земята", който отбелязваме днес. Организацията, която координира дейностите по случай празника на планетата, настоява за прекратяване на използването на пластмаса в името на човешкото здраве и планетата. Според нея може да бъде постигнато намаляване с 60 процента на производството на всички видове..
Изложбата "Ледовете на Антарктика" на Марина Великова ще бъде открита на 22 април, в Деня на Земята, на Моста на влюбените до НДК в София. Марина Великова е музикант и музикален редактор в БНР и наскоро посети Антарктида, за да осъществи проекта си "Звуците на Антарктика", който ще завърши в края на тази година. Предстои да представи и свои..
Използването на изкуствен интелект за откриване и почистване на замърсявания в морето е сред иновативните технологии, които ще бъдат представени на провеждащия се днес форум „Синият Лимасол“. Най-големият крайбрежен град на Кипър, търговски и корабен център в Източното Средиземноморие, е включен в мисията на ЕС за постигане на климатична..
Започваме протести и няма да спрем, докато въпросният законопроект не бъде спрян. Това каза пред БНР адвокат Димитър Палов, председател на гражданско сдружение "Ти решаваш" , което в неделя, 14 април, ще бъде част от протестите на екоорганизации срещу промени в Закона за насърчаване на инвестициите, с които се слага край на възможностите..
До 2029 г. на територията на ЕС следва да бъдат изградени депозитни системи за връщане на празни пластмасови бутилки. В 17-те европейски страни, които вече имат подобна система, се регистрира висока събираемост. Пред страната ни са три задачи - анализ къде какво количество отпадък се генерира, промяна в законодателството и инвестиции в..
"Не знам точно какво празнуваме днес. Боя се, че все повече честваме само азбуката и то по един потискащо некрофилски начин . Начинът, по който..
"Откакто съм започнала да чета, съм започнала да си представям това, което чета – героите как ще изглеждат, къде се развива действието ." Това..
Актуалният проблем пред Надзора на Касата е въпросът с премахването на лимитите на болниците . Това каза пред БНР д-р Николай Болтаджиев, който вече..