Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

"Събираемостта в България не е ниска, сравнена с останалите европейски държави. Просто харчим повече, отколкото можем да си позволим"

Михаил Кръстев: Няма целенасочена политика за запълване на хазната, а действие на парче

"Щом има консенсус за промени в Конституцията, би трябвало да се намери такъв и за укротяване на разходната вакханалия в бюджета"

| Интервю
Михаил Кръстев
Снимка: Юлияна Корнажева

На заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество правителство, синдикати и работодатели ще обсъдят размера на линията на бедност за 2024 година. Предложението е тя да бъде 526 лева. За тази година е 504 лева.

"През последните две години има увеличение на инфлационния натиск и данните, с които се борави, са остарели. От линията на бедност зависят редица социални плащания. Важно е държавата да има целенасочена политика за преодоляване на процесите, които водят до необходимост от такова подпомагане на големи групи от обществото", обясни пред БНР Михаил Кръстев, член на Съвета по икономически и публични политики.

Критиката на синдикатите, че линията на бедност не отговаря на реалните данни от икономиката, трябва да бъде критика към управляващите, посочи той.

"Нивата на инфлацията пред последните две години са предизвикани от държавни политики, брандирани като социални". 

Финансистът е притеснен от намерението на правителството да увеличи максималния осигурителен доход

"Това  ще натовари допълнително работещите и предприятията".

Предложението за бонус срещу донос той определи като проява на много лош вкус.

Кръстев коментира и тежестта, която се очаква да падне върху самоосигуряващите се. 

"Те нямат браншови организации и са най-лесната жертва на допълнителен тормоз от Министерството на финансите. С повишаването на минималната работна заплата се намалява разполагаемия им доход. Приравняването на гражданските към трудовите договори също ги удря. Една активна и произвеждаща група от българското общество е удобна жертва за управляващите"

Няма целенасочена политика за запълване на хазната, по-скоро има действие на парче, обобщи експертът. 

"Големият проблем в България е, че нормативните актове не са придружени с анализ на ефекта – както върху икономиката, така и върху събираемостта в хазната".

Кръстев все пак намери и положителни стъпки в работата на правителството.

"Опитът на финансовото министерство да удържи на международния и вътрешен натиск за повишаване на корпоративния данък е похвален. Той обаче не бива да бъде компенсиран от повишаване на индивидуалните данъчни закони, които да натоварят домакинствата и фирмите". 

Той отчете липсата на дългосрочна визия за укротяването на разходите. 

"Събираемостта в България не е ниска, сравнена с останалите европейски държави. Просто харчим повече, отколкото може да си позволим. За 2024 година може да си пожелаем консервативен бюджет". 

Минималната работна заплата е административна мярка, която не помага на бедните хора, напротив увеличава неравенството, заяви експертът.

Необходимо е да има целенасочена политика за привличане на инвеститори, отбеляза той.

"Те да имат предвидимост за няколко години, а не за няколко месеца".

Щом има консенсус за промени в Конституцията, би трябвало да се намери такъв и за укротяване на разходната вакханалия в бюджета, отбеляза експертът.

Това, което се случва с "Лукойл", е невъзможност на държавата да събере един допълнителен данък – свръхпечалба, обясни още Кръстев.

"Когато зависим от такива извънредни обстоятелства, за да закърпваме дупки в бюджета, се стига до ситуации, при които политическото говорене надхвърля икономическата логика".

Цялото интервю на Снежана Иванова с Михаил Кръстев може да чуете в звуковия файл. 

По публикацията работи: Мария Сивкова - Илиева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Епископите Арсений и Герасим са двамата кандидати за Сливенски митрополит

В Сливенска епархия отново избират митрополит след касирането на изборите през февруари.   Знеполският епископ Арсений и Мелнишкият епископ Герасим са двамата кандидати, посочени днес от 42 епархийски избиратели. Ако изборът на двамата не бъде обжалван в регламентирантия тридневен срок, следващата седмица Светият синод ще реши кой от тях ще стане новият..

публикувано на 19.05.24 в 15:04

"Скорост на високи токчета" в Кюстендил

15 дамски екипажа участваха в атрактивното автомобилно шоу "Скорост на високи токчета“ на централния площад "Велбъжд", а домакин бе Община-Кююстендил. Състезанието мина при голям интерес въпреки лошото време, а участничките отправиха послания за отговорно и разумно шофиране и в ежеднеивето, по пътищата на региона и страната. Участничките -..

публикувано на 19.05.24 в 14:55

Знеполският епископ Арсений е първият избор за нов Сливенски митрополит

Знеполският епископ Арсений е изборът на епархийските избиратели, които гласуват за Сливески митрополит. Така първата кандидатура вече е избрана. Втори с 21 гласа е епископ Герасим. Сега върви втори тур на изборите в Митрополията. Избира се втори епископ, който ще участва в надпреварата за митрополитския стол следващата седмица.  Тогава Светият Синод ще..

публикувано на 19.05.24 в 14:38
Спасителна акция след инцидент в Будапеща.

Поне две жертви на инцидент в Дунав край Будапеща

Двама души са загинали и петима са в неизвестност след инцидент на река Дунав, северно от Будапеща, при който се предполага, че са се сблъскали малка моторна лодка и туристически кораб. Открити са телата на един мъж и една жена. Провежда се операция за издирване на изчезналите.

публикувано на 19.05.24 в 13:50
Роберт Фицо

Състоянието на Фицо - сериозно, но стабилно

Състоянието на словашкия премиер Роберт Фицо, който беше прострелян по-рано тази седмица, остава сериозно, но стабилно, а прогнозата е положителна, заяви вицепремиерът Роберт Калиняк, цитиран от Ройтерс. Той ще остане за лечение в Банска Бистрица, засега не се планира прехвърлянето му в друг град. Най-страшното отмина, каза още Калиняк...

публикувано на 19.05.24 в 13:43
Журналистът и писател Симеон Гаспаров

Симеон Гаспаров: В моите книги аз съм търсил не американската, а българската мечта

Няма да гласувам, защото не съм живял последните 6 месеца в България, не искам с моя глас да объркам съдбата на хората и на децата на България. Това заяви в интервю пред БНР журналистът и писателят Симеон Гаспаров, който от десетки години живее в Чикаго, САЩ. При голям интерес и с успех премина снощи премиерата на новата му книга „Ефектът..

публикувано на 19.05.24 в 13:28

Над 100 чувала с отпадъци са събрани при почистването на р. Драговищица край Кюстендил

Над 100 чувала с отпадъци са събрани при акцията по почистването на река Драговищица, организирана от сдружението "Балканка" и Общината в Кюстендил. Реката е замърсена и откъм Сърбия. Кметът на Кюстендил инж. Огнян Атанасов, който се включи лично в почистването, заза за БНР, че ще изпрати второ писмо до екоминистерството за мониторинг за чистотата..

публикувано на 19.05.24 в 13:07