Нафкоте Даби: Въглеродният отпечатък на човек от най-богатите в света е 77 тона, на жител на Нигер - 0,1 тона

Интервю на Константин Мравов с Нафкоте Даби

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Преди започналата в четвъртък 28-ма конференция за ООН относно климатичните промени, британската организация Оксфам посочи най-големия според нея виновник за глобалното затопляне - икономическия елит.

Според нов доклад на Оксфам, позоваващ се на данни от края на 2019 година, през предишните 3 десетилетия хората от най-богатия 1 процент са произвели два пъти повече вредни въглеродни емисии, отколкото по-бедната половина от цялото човечество. Изчисленията са на базата на потреблението на различните подоходни групи и техните инвестиции.

През последната година на този период единият процент е отговорен за 16 на сто от всички въглеродни емисии - толкова, колкото произвеждат 2/3 от населението на света, казват от Оксфам. Това количество може да доведе до 10 милиона смъртни случая, причинени от повишението на температурите в настоящото десетилетие.

Темата коментира пред БНР Нафкоте Даби, водещ анализатор на Оксфам интернешънъл по въпросите на климатичните промени. Тя сподели и очакванията на организацията от COP28, предвид последните данни на ООН, че светът не просто не изпълнява знаковото Парижко споразумение за ограничаване на глобалното затопляне, а се е насочил към катастрофално повишаване на средните температури до края на века.

Между 1990 и 2019 излъчените вредни емисии се равняват на 857 гигатона въглерод. Т. нар. "бюджет" - допустимите емисии, ако искаме да ограничим глобалното затопляне до градус и половина - е 1157 гигатона. Тоест, голяма част от този бюджет беше пропилян. Оставащите 300 гигатона при сегашното потребление ще бъдат изчерпани в следващите 5 години. И като казваме сегашно потребление, това включва несправедливо големия дял на най-богатите. На какво се дължи това? В доклада използвате термина "алчен за въглерод" начин на живот, визирайки потреблението на най-богатите. Изчислявате, че на един обикновен човек ще са нужни 1500 години, за да произведе емисиите, които могат да се припишат на някой от единия процент най-богати хора в света.

"Частните самолети, яхтите, огромните имения произвеждат големи количества въглеродни емисии. Пренебрежимият въглероден отпечатък на човек от Етиопия или от Нигер е около 0,1 тона емисии. Този на човек от единия процент най-богати е средно 77 тона емисии, като е още по-висок, ако ползва частен самолет.

Втората причина за този огромен отпечатък са инвестициите и притежаваните дялове в индустрии, които са тежки замърсители. Миналата година изследвахме вредните емисии, които могат да се припишат на 125 милиардери по света. Посредством инвестициите си, те произвеждат 3 милиона тона въглеродни емисии годишно - над 1 милион пъти повече, отколкото може да причини някой в по-ниските доходни групи, представляващи 90 процента от човечеството.

Третата е начинът, по който най-богатите контролират политическата и икономическата система, както и медиите. Ако искаме инвестициите да се използват по правилния начин и емисиите да намаляват, то най-богатите трябва да имат по-малка власт върху самата система от правила, защото чрез нея много от тях защитават инвестициите си в изкопаеми горива."

"Оксфам" поддържа постоянната позиция, че властващото положение на този малоброен икономически елит трябва да се балансира чрез по-голямо облагане на огромните му доходи. По конкретната тема това са пари, които могат да се инвестират в прехода отвъд изкопаемите горива. От друга страна, по-бедните държави винаги искат подобряване на жизнения стандарт на гражданите си, което означава по-голямо потребление и повече вредни емисии. Споменатият от вас луксозен начин на живот, яхтите, самолетите и именията, които изпращат и много въглерод в атмосферата, са част от общата ни представа за успех и жизнена реализация. Какви правила трябва да наложим, за да балансираме между жизнените необходимости и разхищението?

Наводнение в Кения, 2023 г. Снимка: АП/БТА

"Ние не сме изправени само пред климатична криза, а пред огромна бедност и икономически неравенства, засягащи милиарди хора. Те не искат живота на Джеф Безос, а елементарно достойнство. За да изведем милиарди хора от бедността ще са нужни икономически растеж и развитие, призоваваме за глобално преразпределение на доходите. То може да осигури на живеещите в бедност жизнен минимум от 25 американски долара на ден, като едновременно с това излъчването на въглеродни емисии спадне с 10 процента - това горе долу е количеството, което произвежда целият Европейски съюз.

Как да постигнем всичко това чрез данъците? Нужен е данък "богатство", който се изчислява спрямо притежаваните активи на милионери и милиардери по света. Могат да се обложат както инвестициите в замърсяващи производства, така и доходите на най-богатия 1 процент с 60 на сто. Само от последното можем да съберем над 6 трилиона долара, които ще ни помогнат и за инвестиции във възобновяеми източници, а също за подпомагане на най-бедните, които са и най-потърпевши от климатичните промени.

Друго такова решение, което стана повод за дискусии, е облагането на извънредните корпоративни печалби. През предишните две години, посредством рекордната инфлация, над 700 корпорации реализираха свръхпечалби за над 1 трилион долара. 45 енергийни компании са прибирали 237 милиарда долара свръхпечалба на година. Това се случва, докато трябва да се справяме с глобална енергийна криза и сериозно нарастване на цените в ежедневието.

Всички тези форми на допълнително облагане могат да съберат между 9 и 10 трилиона долара, които ще ни помогнат за изграждане на по-добро бъдеще за всички."

В Дубай започна 28-ата климатична конференция на ООН. Това се случва на фона на информации, че домакините от Обединените арабски емирства използват форума, за да договарят добив на горива. Независимо дали това е вярно, какви са реалистичните ви очаквания от срещата?

"Големият резултат от тази среща може да бъде т.нар. глобална инвентаризация. Това е механизъм за проверка дали страните по Парижкото споразумение изпълняват целите в своите национални планове. Ние не виждаме изпълнение на договореното в Париж. Последният доклад на ООН за емисиите показа, че сме на път към затопляне с 2,9 градуса по Целзий до края на века. Инвентаризацията трябва да ни покаже какво не е свършено и какво трябва да се коригира, за да може да се върнем към целта за ограничаване до 1 градус и половина.

По отношение на енергетиката очакваме две неща от срещата. Първото е споразумение за пълно, бързо и справедливо преминаване отвъд всички изкопаеми горива. Това означава най-богатите страни, които са и най-големите замърсители, да ги премахнат първи и най-бързо. Едновременно с това да се съгласят как да финансират прехода към възобновяеми източници при по-бедните. Второто е споразумение за утрояване на капацитета на възобновяемите източници до 2030 година и постигане дотогава на годишно повишаване с 1,5 тераватчаса. В момента общата глобална мощност от възобновявами източници е под 3,5 тераватчаса. Във финансово отношение най-богатите страни не изпълниха целта от 2019 година да осигуряват 100 милиарда годишно за енергийния преход до 2025 година. На тази среща искаме да чуем конкретен план как възнамеряват да изпълнят целта и да компенсират пропуснатото през последните три години."