Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Човек да даде е по-ценно и удовлетворяващо, отколкото да вземе"

Здравко Терзиев: Има невидима връзка между терапевта и човека, с когото работи

Всички се нуждаем от приемане, толерантност и усмивка, казва кинезитерапевтът

| обновено на 10.12.23 в 07:40 | Интервю

"Моята професия е по призвание. Винаги съм искал да помагам на хората и така съм си избрал професията – кинезитерапевт. Вярвам, че всеки има потенциал. С тази професия мога на хората да им помагам да развиват потенциала си, който имат след различни заболявания и увреждания. И да виждам резултата от труда си, който е удовлетворяващ."

Това казва Здравко Терзиев, кинезитерапевт, който работи в дневен център за деца с тежки множествени увреждания.

Той работи с деца и възрастни. За да спечелиш доверието на децата, основното е да имаш търпение и любов към тях, да вярваш, че всяко дете е стойностно, споделя кинезитерапевтът в предаването "Рано в неделя". По думите му, важно е да гледаш напред, към бъдещето и с надежда.

Трудностите в работата се преодоляват с различни стратегии, в съюз с други колеги и не на последно място – с въображение, разказва Здравко Терзиев, открил своята ниша да бъде добър в това, което умее.

"Винаги има трудности. Човек, ако вярва, че може да ги преодолее, по-скоро ги приема не като трудности, а като предизвикателство. Да намери начин и път да направи нещо ново. Идва и въображението, което ни помага в нашата професия."

Основното е човек да дава на децата, с които работи – като професионалист и човек, онези любов, внимание и грижа, които би дал на собствените си деца, допълва Здравко Терзиев.

А децата отговарят:

"Усещат, когато човек е благоразположен и ги приема, и се отнася с уважение към тях. Те го усещат, дори да са невербални. Имаме интуиция, която няма как да пренебрегнем."

Грижата и към децата, и към възрастните той отдава на заложеното в него желание да помага. Радва го общуването с децата - това, че ги вижда как се променят и израстват.

"Човек да даде е по-ценно и по-удовлетворяващо, отколкото да вземе. Тук винаги можеш да дадеш нещо – професионално, човешко. Това е радостно – да дава човек и да сее."

"Нужно е търпение и приемане. Всички се нуждаят на първо място от приемане и да проявяваме толерантност един към друг – не само в работата, въобще в обществото. Да даваш право на друга гледна точка или ако има някакви дефицити отсрещният, да ги приемаш", смята кинезитерапевтът.

Работата с децата го обогатява, насърчава го, че може да е полезен, зарежда го мисълта, че "тези деца ще останат след нас, каквото и да сме посели, то ще даде плодове в бъдещето", защото всеки иска да направи нещо, което да остане.

"Това, което даваме на хората да се развиват, остава непреходно. Това е единственото, което остава. Всичко друго може да се отнесе – било от буря, било от друго събитие. Но това, което вложим в хората и ги развиваме, никой не може да го отнеме."

В работата с деца с увреждания има и много мотивирани млади хора, които имат желание да променят атмосферата, влагат голямо желание да се развиват и плам, отчита специалистът.

"А това е най-важното, за да може да преобърнеш ситуацията, и когато я преобърнеш, се получава нещо ново и хубаво. Повратната точка, която да промени статуквото или тежката ситуация в нещо по-добро и да минем крачка напред. В нашата професия винаги извървяваме и втората миля – додаваме от нас като хора. Това е много важно – да имаме доверието на детето или на пациента, с когото работим. Това е втората крачка, невидима връзка между терапевта и човека, с когото работи."

"Исках да уча медицина. Не ме приеха и затова записах кинезитерапия. След това ми хареса и продължих да се развивам в тази област. Трудна работа няма, когато човек я работи с желание и се опитва да даде най-доброто от себе си", споделя Здравко Терзиев.

И още: човек трябва да има свободно време, хобита, да релаксира, за да може да се развива и да бъде полезен.

"Моето хоби е туризъм, планинарство и спорт. Това ме презарежда. Когато изляза сред природата, се зареждам с енергия и винаги се връщам изпълнен с желание отново за работа. Там остава напрежението, което идва от ежедневието. Това винаги ми е помагало да се върна напълно зареден да работя с децата", разказва терапевтът, който обича да служа джаз.

"Имам две прекрасни дъщери – на 22 и на 17. Малката се увлича по моята насоченост и може би ще кандидатства някой ден медицина или кинезитерапия. Голямата учи икономика – нещо съвсем различно, но ме радва, че и двете са наследили желанието да помагат, да проявяват емпатия и да мислят в социална насоченост – какво могат да направят. Включват се в различни благотворителни инициативи с тийнейджъри, с техни връстници. Приемат, че е нещо добро – човек да направи нещо полезно, обществено, да не мисли само за себе си. Други техни връстници споделят същите ценности. Това е надежда за бъдещето. Това поколение идва след нас и бъдещето е в него."

"Най-вече радва усмивката. Това топли сърцето на човек. Всички се нуждаем от усмивка. За жалост, в днешно време рядко виждаме усмивки", казва Здравко Терзиев.

"И благодарността на родителите. Хората се радват. Когато видиш, че са усмихнати и се радват на децата, че нещо са направили, също топли сърцето и дава удовлетворение."

Цялото интервю слушайте в звуковия файл.

Снимки: Евелина Стоянова, Дневен център "Усмивка"

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Дейвид Линч

Дейвид Линч: Никога не съм се чувствал различен

Цялата история чуйте в звуковия файл.

публикувано на 17.01.25 в 13:15
Петя Грудева - психолог

Петя Грудева: Все по-често хората търсят помощ и подкрепа от психолог

Гост в рубриката "Горещи сърца" е Петя Грудева. Тя е психолог и помага на децата с увреждания да се справят по-добре в живота. Живее в Пловдив, обича да пътува и да опознава света и другите култури. Убедена е, че човек се учи докато е жив. "На психолог се ходи, когато действително имаш трудности да преработиш определено събитие, а не..

публикувано на 19.01.25 в 06:10

Краси Куртев – летният лъч в българската музика

Историята на "Изотопия" в памет на Красимир Куртев от "Акага" чуйте в звуковия файл. Снимки в публикацията: Facebook-страницата на "Акага"

публикувано на 11.01.25 в 15:46

Доброто, което окрилява

През 2021 г. за първи път фондация "Лъчезар Цоцорков" провежда кампанията "Окрили доброто", която отличава скрити герои от цялата страна. За четирите години досега отличените скрити герои са над 230. "Проф. Лъчезар Цоцорков – патрон на фондацията, е един от най-големите български дарители и меценат на културата . С капанията "Окрили..

публикувано на 09.01.25 в 11:28

Как да разпишем и постигнем своите "50 цели за 2025" с Анастасия Карнаух

Насоки и идеи, стъпки и упражнения, които да ни помогнат по пътя за реализацията на нашите мечти, даде в интервю за предаването "Нощен Хоризонт" Анастасия Карнаух - журналист, предприемач и собственик на онлайн бизнеси, както и създател на групата "50 цели за 2025" , в която близки и далечни на нея хора се учат да "целеполагат", т.е. да..

публикувано на 06.01.25 в 18:43
Интериорният и продуктов дизайнер инж. Лора Денева

Как да поканим у дома Мока Мус, съветва дизайнерът Лора Денева

"Нова година - нов късмет!", но в днешно време май е по-коректно да се каже "Нова година - нов цвят от Пантон!", тъй като избраният от тях нюанс  Мока Мус  буквално ще виждаме в близките над 300 дни навсякъде около нас, включително по дрехите, по аксесоари и дори по домовете ни. Как и нашият дом бюджетно да е в крак с актуалните цветови..

публикувано на 06.01.25 в 15:33
Коледен базар в град Познан, Полша.

Аугусто Ечевери Чуковски: Важно е да вярваме в доброто и да разчитаме на него

Самото му име загатва интересна фамилна история и автобиография - Аугусто Ечевери Чуковски има колумбийска, френска, българска и беларуска кръв, но се чувства изключително свързан с културата на Полша, защото детството му преминава там. Преподава полски език в Софийския университет, а освен това е и музикант. Как празнуват в Полша и Колумбия,..

обновено на 06.01.25 в 09:09