Проф. Тодор Галунов: Политическият елит е длъжен да постави националния интерес пред партийния

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Интервю на Георги Марков с проф. Тодор Галунов в предаването ''Нещо повече''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Идеята за празния хладилник измества изцяло политическите идеи, това е битовизиране на политика. Тичане от избори на избори разрушава самото занимание с политика.

Това коментира политологът проф. Тодор Галунов в предаването "Нещо повече" на БНР.

"В момента действащият политически елит има своя шанс да докаже, че сегашната система е жизнена. Това става, когато загърбят своя интерес и направят кабинет. Виждаме 3 години как българският политически елит поставя на първо място партийните интереси", предупреди професорът.

Според него в дясното политическо пространство имат еднакви доктрини и вътрешна политика, няма големи разлики. 

"Проблемът се крие чисто личностно и кадрово – не се разбраха за регулаторите. В крайна сметка въпросът е изцяло личностен", посочи политологът.

• Атанас Радев: Очакването на проект на президента е като викане на неволята
• Делегацията на ПАСЕ препоръчва промени в избирателната система
• Асен Григоров: Не е лошо, че има 9 партии, политическото представителство става по-сериозно

Той предупреди, че смяната на политическия модел е трудно, защото минава през Велико НС: 

"Мисля, че сегашният модел може да устои. Засега само се говори за проекта на президента Радев, а ние трябва да говорим за конкретни неща. Българският политически елит показва, че не притежава определени нива на коалиционна култура. Виждам, че има 9 формации в НС и щом никой не ги е оспорил, това е волята на българските граждани, а българският политик трябва да изпълни тази воля."

Проф. Галунов определи 51-вия парламент като пъстър, интересен и може да има сблъсък на идеи, "представени са всички - крайно дясно, крайно ляво, проамериканско, проруско, хората са различни и е нормално да пращат различни политици".

"Общото е, че всички трябва да мислят за държавата. Трябва да се направи нещо, за да не се постави под съмнение целият политически модел, защото може да се появи нещо радикално. По-добре е да спасим парламентарната демокрация", препоръча проф. Галунов.

Според него националният интерес трябва да бъде обединяваща сила и досегашният действащ елит е длъжен да постави националния интерес пред партийния.

"Защо искаме циментирани мнозинства, ние много повече сме патили от липсата на реална опозиция. В последните 7 избора имаме лица, които са копи-пейст депутати. Сега е последен шанс да покажат, че са загърбили своето политическо его - могат да направят кабинет и да докажат, че в шарен парламент са намерили решение", посочи политологът.

• Любомир Стефанов: ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ да работят за принципно споразумение
• Елена Дариева: Лидерски дебат липсва от предпазливост и заради страха от провал
• Слави Василев: Още от същото ще гледаме в следващите 3 г., ако Радев не направи нещо друго

И коментира, че "Борисов има основание, като казва, че хората са гласували по този начин, но когато се види, че политически кабинет е невъзможно да се направи, е добре да се пробва и този вариант - за експертен".

Той обясни, че са възможни два вида мнозинство в новия парламент – ад хок и постоянно, идеята е да проработи парламентът и правителството, за да се решат важните въпроси – Шенген, еврозона и в България да се живее малко по-спокойно политически.

И е категоричен:

"Най-добрият вариант е тези хора, които се вълнуват, просто да излязат да гласуват масово и да дадат легитимност на властта, каквато и да е тя. Защото масовото гласуване нямаше да промени кой знае колко съотношението на силите в парламента. Вероятно щеше да има едно равномерно разширяване, но тогава парламентът и правителството щяха да имат висока степен на легитимност, а не 35%. Един парламент, избран с 60% - 70%, тогава никой няма право да отказва да образува правителство, никой няма право да отказва управление. Така че масовото гласуване трябва да се състои рано или късно, за да може да има промени в същността на правене на политика".