Четиринадесетото издание на фестивала „Дни на предизвикателствата" поставя на фокус опазването на водата

Обединяващи каузи за опазването на природата, страст към силните изживявания и вдъхновяващи разкази на приключенци отново събраха в рамките на три дни (3-5.12) любителите на екстремните спортове и природата на четиринадесетото издание на фестивала „Дни на предизвикателствата“. Напук на мъглата, захлупила София, пространството пред аула "Максима" на Университета по архитектура строителство и геодезия се изпълни с усмихнати младежи, заредени със свежи и нетрадиционни идеи за опазване на природата. Тази година форумът привлича вниманието на посетителите върху проблема с опазването на водните басейни в световен мащаб и усилията на младите хора в България в борбата със замърсяването на Черно море. Сред тях е и Илияна Стоилова, бивш състезател по уиндсърфинг, която заедно с Йоан Колев в края на септември измина за три дни с уиндсърфразстоянието (300 км) от Дуранкулак до Резово – най-северната и най-южната точка на Българското Черноморие. Това бе първото по рода си предизвикателство, наречено WIND2WIN, което имаше за цел да привлече вниманието на българите върху проблема със замърсяването на Черно море с пластмасови отпадъци.

Идеята за прекосяването на Черно море е много отдавна – разказва Илияна. – Искахме да представим проблем, който е свързан с Черноморието, а пластмасата е един от най-видимите. Затова решихме чрез екстремния спорт да покажем, че морето е ценно за нас като източник на ресурси. Пластмасата застрашава не само живота на водните обитатели, но и на нас, хората, в дългосрочен план. За мен този проблем е свързан с нашия начин на мислене и понятието „еднократна употреба“, което трябва да излезе от речника ни. Консумираме и хвърляме, без да мислим за последствията. Има връзка и с вътрешния свят на човека, който трябва да осъзнае каква стойност има околната среда за нас. Тази консуматорска настройка се пренася и във взаимоотношенията между хората. Не се създава истинска връзка, а еднократно общуване. Липсва устойчивост.

Данните от проучване на Българска академия на науките и лабораторията за морска екология в Созопол от август 2017 г. са тревожни. Те сочат, че Черно море е силно замърсено с пластмасови отпадъци в зоната между Бургас и Калиакра. Това са предимно индустриални полимери или пластмасови бутилки, найлонови торбички, парчета от рибарски мрежи, опаковки, чували. Още по-стряскаща е статистиката в световен мащаб. Председателят на Общото събрание на ООН еквадорката Мария Фернанда Еспиноса тези дни предупреди, че всяка година 80 процента от пластмасите свършват в океаните. Това са между 8 и 12 милиона тона. До 2050 г. в моретата ще има повече пластмаса, отколкото риби. Пластмасови микрочастици вече се намират в солта и водата и се смята, че всеки човек на планетата ги съдържа в организма си, заяви Еспиноса пред международната общност.

Използването на природните ресурси и превръщането им във замърсители е един от най-големите проблеми на съвремието ни – подчертава Илияна. – В природата всичко се изгражда и разгражда, а ние създаваме „суперпродукт“ като пластмасата, който не се разгражда. И все пак потреблението на пластмасови продукти зависи от производството и предлагането им. В тази връзка са и мерките на ЕС за ограничаване на някои предмети за еднократна употреба като сламки, торбички, клечки за уши и др.

Усилията са двустранни – отбелязва Роксан Пико от Surfrider Foundation Europe, София*. – Те са както от страна на потребителите, така и от страна на производителите. Мисля, че всеки трябва да бъде отговорен за действията си. Нашата цел е да научим хората стъпка по стъпка да търсят алтернативи, да консумират по различен начин. Това са малки стъпки за човека и големи за човечеството.

Снимки: Дарина Григорова и архив

*Surfrider Foundation Europe, София е част от международна европейска фондация, насочила усилията си към опазване на океаните и моретата. Чрез образователни програми, организирането на различни спортни мероприятия,  почистване на плажовете и др. организацията се стреми да промени мисленето на хората към устойчиво използване на водните ресурси.