Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

България в международно изследване за платежоспособността на фирмите

Около 16 процента от българските фирми се затрудняват да си получат парите от бизнеспартньори, в други европейски държави този процент се движи между 10 и 13. Българските фирми чакат най-дълго за погасяване на просрочените вземания, същевременно са най-оптимистично настроени, че моралът в бизнеса се повишава. Това са данни от изследване сред 1200 големи и по-малки фирми от България, Германия, Великобритания, Швейцария и Унгария под името “Навици за плащане в Европа”. То е осъществено тази пролет от Независимия институт за пазарни проучвания Ипсос /IPSOS/ и EOS груп, специализирана в управление на информация и просрочени вземания.
Обект на изследването са фирми, които имат до 100 длъжника в съответната страна и под 100 длъжника в чужбина, съответно фирми с годишен оборот до 25 млн. лв. и над 25 милиона. Данните сочат, че 22 процента от българските фирми подхождат небрежно към финансите си, което е непростимо в период на финансово-икономическа криза, когато от това понякога зависи ликвидността на фирмата. По данни на БСК междуфирмената задлъжнялост в България е достигнала впечатляващи размери – 160 млрд. лв., което сериозно блокира дейността на бизнеса. Според изследването средният размер на просрочените вземания се движи около 5000 евро, но нещата се усложняват, ако повече от един бизнеспартньор дължи подобни суми. Въпреки всичко, българските фирми са най-толерантни към партньорите си и дават най-дълъг срок за връщане на парите. За България той е 33 дни, толкова е и в Швейцария. В останалите три държави, обхванати в изследването, периодът е по-къс. Добрин Миревски от ЕОS Матрикс, българския клон на ЕОS груп, посочва:

“България стои не особено добре по отношение на дела на изплатените в срок плащания. Реално говорим за около 50 процента, тоест всеки втори клиент на българските компании си плаща навреме, но също така всеки втори не плаща навреме. Средният срок, при който след изтичане на кредитния период заплащат тези клиенти, е в размер на 44 дни, което отново е най-високата стойност между изследваните държави. Тоест от една страна даваме най-дълги срокове за плащане на клиентите си, от друга страна - онези, които не плащат в срок, плащат най-късно в сравнение с останалите държави. Що се отнася до “отписаните” вземания, които в крайна сметка фирмите преценяват, че няма да могат да съберат, тук водеща е Унгария с 5,3 процента, но на практика много близко е следвана от България с 4 процента. В другите държави от изследването този процент се колебае между 1,4 - 2,1 процента. Тоест, имаме повече от два пъти повече отписани вземания от българските компании.”

Изследването сочи и това, че фирмите у нас най-късно започват да си търсят парите. Те се обръщат към специализирани фирми за събиране на вземания след около 530 дни. Освен това само в половината от случаите българските фирми проверяват кредитоспособността, надеждността по отношение на плащанията на контрагентите им. За сравнение – в Германия, Швейцария и Великобритания този процент е чувствително по-висок и надвишава 3/4. На този фон изненадващо е, че голяма част от българските компании смятат, че през последните две години моралът по отношение на плащанията се е променил към по-добро, следователно контрагентите се издължават по-редовно и навреме. Райна Миткова, управител на EOS Матрикс допълва:

“Много често фирмите идват при нас на един много късен етап. Изминали са година и половина, две, три, а част от документите дори са загубени. В някои случаи компанията-длъжник дори не съществува или умишлено се укрива и ни е много трудно, почти невъзможно да съберем тези пари. Но тази година все по-често фирмите се обръщат към нас на един по-ранен етап, в този случай сме значително по-ефективни. Контактът с клиента е много по-жив, успяваме да установим връзка, да проведем преговори и да възстановим дори 100 процента от сумата.”

Милка Димитрова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Над 1/5 от българите живеят под прага на бедност

Линията на бедност в България през 2023 г. е 637,92 лв. Година по-рано показателят е бил 525,92 лв., обяви Националният статистически институт. При последния размер на линията, под прага на бедността са живяли 1,3259 млн. българи, или 20,6% от..

публикувано на 26.04.24 в 14:06
5 блок на АЕЦ

АЯР лицензира ядреното гориво на "Уестингхаус" за АЕЦ "Козлодуй"

Агенцията за ядрено регулиране издаде разрешение на АЕЦ "Козлодуй" за поетапен преход към нов тип ядрено гориво RWFA за V блок, произведено от "Уестингхаус". Процесът по преминаване към новия тип гориво ще продължи четири години. От агенцията..

публикувано на 22.04.24 в 14:30

Служебният премиер приветства Софийската среща на Виенския икономически форум

Ние сме гаранция за стабилност в региона, казва в своето приветствие към "Виенския икономически форум – Софийска среща 2024" служебният премиер Димитър Главчев, предава БТА. Изправени сме пред предизвикателства, които са последици от пандемията и..

публикувано на 22.04.24 в 11:31