Недостигът на суровини налага внос от съседни балкански държави. В недалечното минало до 1990 г. бившите държавни предприятия са произвеждали годишно около 1 милион тона консерви. 55 на сто от тях са заминавали за Русия. След приватизацията на консервните фабрики сега у нас има 150 малки и средни предприятия, които произвеждат годишно около 150 хиляди тона продукция. Чрез банкови кредити и благодарение на предприсъединителната програма за земеделие САПАРД по-голямата част от консервните предприятия обновиха почти изцяло технологичното си оборудване. Около 60 процента от произведените в България консерви се изнасят в Европа и САЩ, една част отива и за руските пазари. Илия Кафеджиев, зам.-директор на Института по консервна промишленост в Пловдив, казва, че европейците проявяват интерес освен към стерилизираните зеленчуци, също така и към консервираните традиционни български ястия.

“Има много силно проявен интерес от западните клиенти към нашите традиционни национални ястия или продукти, които ние подценяваме – обяснява той. – “Кой ще обърне внимание на пържени чушки с доматен сос?”, се питахме ние, но те точно това искат. Русия традиционно е била голям пазар за България, за който и днес изнасяме. Те ни познават и търсят нашите консерви. Руските емигранти в Германия и Франция например също купуват и консумират българската продукция. Ние изнасяме немалки количества консерви и за българската общност в САЩ.”

Проблемите на консервната промишленост са в пряка зависимост от проблемите в земеделието, довели до свиване на производството на плодове и зеленчуци, твърди Павлина Параскова, директор на Института в Пловдив.

“В България има пустеещи земи, които са много плодородни – казва тя. – А хората в селата нямат работа, бягат, обезлюдяват се селища. Никъде в света такива плодородни земи не пустеят. В същото време казваме, че нашата продукция е скъпа и затова ще купуваме отвън. Крайно време е държавата да обърне внимание на този въпрос.”

Капацитетът на модернизираните преработвателни фирми не се използва пълноценно, заради недостига на зеленчуци. Намалялото земеделско производство доведе дотам, че само около половината от суровината, необходима на консервните предприятия, е българска. У нас се отглежда 100 процента от патладжана, който се преработва. Половината от червените чушки за консервните фабрики обаче са вносни. Преработваме и не особено големи количества домати. Що се отнася до основната до преди 20-тина години продукция на консервните фабрики – доматеното пюре, и България, и други държави го внасят от Китай. България преработва и предлага на пазарите и замразени зеленчуци. Макар и в неголеми количества, те намират добър прием. Но от известно време българските предприятия са изправени пред сериозна конкуренция. Илия Кафеджиев пояснява:

“През последните години наистина у нас рязко нарасна производството на замразени храни. Но какво се получава? Поляците направиха голяма верига от хладилни предприятия и ни конкурират със замразените продукти в момента. Що се отнася до сушените храни, в България в момента такива се произвеждат само в едно предприятие в град Ямбол. А преди години изнасяхме около 300 тона сушени сливи само за Англия. В момента не изнасяме нито тон, защото сливи почти няма.”

Последствията на световната финансово-икономическа криза се усещат и в преработвателния сектор. Повечето от фирмите в него работят с банкови кредити. Свиването на пазарите в световен мащаб доведе до свиване на обемите на производство. В консервните фабрики има и непродадена готова продукция. Всичко това изправя фирмите пред сериозни затруднения при изплащането на задълженията им към банките. В момента те разчитат най-вече на вътрешния пазар с надеждата след кризата търговията да се върне към нормалните си обороти.