Разказва, че тази промяна в живота й не е била никак лесна, защото със семейството й напускат България по времето, когато Европа е разделена на източен и западен лагер. Спомня си за доброто отношение и помощта на хората от малко алпийско селце, където първоначално се установяват след пристигането им в Австрия. Именно там Сашка Журкова се запознава с директора на Етнографския музей за Източна и Югоизточна Европа в градчето Китзее. Така пред нея се открива възможността да започне работа като музеен служител в замъка на граф Ладислаус Батяни, в който се помещава Етнографският музей. Сашка Журкова е завършила руска филология и история в България. Славистика и етнология учи във Виенския университет. Издател и собственик е на двуезичния вестник „Виена днес”, на чийто страници намират място не само актуалните теми за града, но също много поезия и проза от български автори. Г-жа Журкова е инициатор и на голям проект – откриване на Музей на бай Ганьо (”Музей на българските преселници в Австрия”) във Виена. С помощта на много дарители вече е събрана богата колекция от експонати. Очакванията на амбициозната българка са той да отвори врати до края на годината. Още за идеята си разказва Сашка Журкова:

“Регистрирали сме го като музей за историята на българските преселници в Австрия. В него ще има отделен кът, посветен на бележития български писател Алеко Константинов и неговото произведение “Бай Ганьо”, още повече, че бай Ганьо се е разхождал преди 113 г. из Виена. Всичко това, което Алеко е описал, съществува и до днес – хотел „Лондон”, където са отсядали българските търговци, сладкарницата „При златната чаша” или днес преименувана на „Аида”, където бай Ганьо щипнал касиерката и предизвикал скандал. Виенската опера, градската баня, където нашенецът изумил австрийците с „храбрите” си гмуркания в басейна. Как се роди идеята за този музей? Тя възникна преди близо 20 години. Една от причините, които ме подтикнаха да го създам, е, че в градчето Китзее, където се намира Етнографският музей за Източна и Югоизточна Европа, повече от 60 години живееха български заселници градинари. Българска колония имаше и в градчетата Пама и Берг. А когато в библиотеката на музея измежду старинните книги открих и първото издание на книгата “Дунавска България и Балканът” (1882 г.) на Феликс Каниц, етнограф и пътешественик, тогава вече реших, че България трябва да има свой музей в Австрия. И така през тези 20 години идеята узряваше, събирах експонати, архиви. Някои ми казваха, че бай Ганьо може да задълбочи представата, че сме некултурен народ. Това не е вярно. И други народи си имат своите бай Ганьовци като например Швейк на чехите или Остап Бендер на руснаците. Не може един литературен герой да обиди цяла нация. В музея, освен кът, посветен на бай Ганьо, ще има и експозиция, представяща историята на българското градинарство в Австрия, история на българското студентство и на емигрантския печат. Ще бъдат също представени известни български дейци на изкуството, културата, науката като Люба Велич – оперна певица в Щатсопера, тенорът Тодор Мазаров, Николай Гяуров, композиторът Панчо Владигеров, както и просветители като Иречек, Феликс Каниц.”

Независимо че Сашка Журкова отдавна е напуснала България, тя не спира да подкрепя популяризирането на българската култура и изкуство на международната сцена. Един от проектите, по които работи в момента, е организирането на конкурс за млади оперни певци на името на Люба Велич. Целта е да бъдат подкрепени талантливи млади българи, които следват във Виена. Според сънародничката ни много българи са допринесли за обогатяването на културата, науката, изкуството на Австрия чрез таланта си.

“Има много българи, които са лицето ни във Виена – добавя още тя. – Това са преди всичко нашите оперни певци, големи музиканти, лекари, архитекти, преподаватели в университети, художници, журналисти. Ето например, започваме още от легендарната Люба Велич, която е оперна певица и артистка, Тодор Мазаров, когото сравняват с тенора Карузо, колоритния Любомир Панчев, който има над 5000 представления на сцената на Виенската опера. Всички те за съжаление не са сред живите, но традицията продължава. В момента в състава на Виенската опера са две чудесни наши солистки – младата Надя Кръстева и Красимира Стоянова, която пее също в Метрополитен опера и в “Ковънт гардън”. Тук живеят внуците на гениалния Панчо Владигеров – Александър, Константин и Екатерина, които са наследили за наша огромна радост и гордост големия талант на дядо си. Те са джаз музиканти и участници в ансамбъла на Бургтеатър. Димитър Динев пък е българин, който пише на немски. Романът му “Ангелски езици” има вече няколко издания и е бестселър в немско говорещите страни. В Бургтеатър и Фолкстеатър се играят негови пиеси. Да не пропусна художника Стоимен Стоилов, който е почетен гражданин на града и удостоен с държавна награда за заслуги към Австрия. Много са българите, с които можем да се гордеем. Не мога да ги изброя всички.”

Сашка Журкова подготвя и първия български бал във Виена (SOFIA BALL 2010 – VIENNA), който ще се проведе на 12 януари 2010 г. в сърцето на австрийската столица. На него ще си дадат среща представители на българския елит от цял свят. На събитието ще бъдат връчени и отличия за “Българин на годината” в различни области на обществения живот.

Румяна Цветкова