Към новите безработни се включват и българските емигранти, които се завръщат в страната през последните месеци. Според Пламен Димитров, зам.-председател на КНСБ и член на ИСС, има програми на пазара на труда, които са неефективни и тяхното финансиране трябва да бъде спряно. Други пък трябва да бъдат променени, за да отговарят на реалностите. От 7-те ключови мерки, които се прилагат по Закона за заетостта, само няколко имат максимален ефект. Приоритет трябва да имат онези програми в Националния план по заетостта, които срещат най-голямо одобрение и от работодателите, и от безработните, категорични са експертите на ИСС. Според направения от тях анализ, националната програма “От социални помощи към заетост” е неефикасна.

“Тази програма е насочена към дългосрочно безработните, към онези, които са с ниски характеристики, да не кажа с липса на всякакви знания и умения на пазара на труда – казва Пламен Димитров. – За да се запази финансирането за най-уязвимите групи, каквито са те, програмата трябва да бъде продължена, но с променен характер. Тя трябва да действа на регионално ниво и много по-голяма роля трябва да имат регионалните комисии по заетост, местните играчи на пазара на труда.”

Мерките за включване в пазара на труда на младежи до 29-годишна възраст срещат одобрението на работодателите, а и самите младежи са активни за включване в тези мерки. Но неефективна се оказва например програмата за компютърно обучение на младежи, които често знаят повече в това отношение от преподавателите. Докато компютърно обучение е нужно на друга група безработни – 50-55-годишните. В условията на криза с най-голям ефект с цел съхраняване на заетостта се оказва прилагането на непълно работно време. От ИСС предлагат това да се доразвие, за да има още по-осезателен резултат. Пламен Димитров обяснява:
“Непълно работно време с предоставяне на квалификация по времето на вторите 4 часа. С други думи казано, работникът да работи 4 часа, а през вторите 4 часа да получи допълнителна квалификация и стипендия за допълване на дохода, както и пътни. Предлагаме да бъде променена и базата, върху която се изчислява осигурителният стаж на работника и обезщетението му. Тоест, независимо колко месеца е бил на непълно работно време, ако остане без работа заради кризата, обезщетението за безработица да се изчислява върху пълния осигурителен месец. Също така и осигурителният стаж да се смята за пълен, независимо че е работил на непълен работен ден.”

Като антикризисна мярка от Министерството на труда и социалната политика предлагат срокът за получаване на обезщетение за безработица да се удължи с три месеца, но само за лицата, включени в курсове за квалификация и преквалификация. Сега, в зависимост от трудовия стаж на безработния, обезщетението се полза от 4 до 12 месеца. Ефектът според социалния министър Тотю Младенов е:

“От една страна да бъдат защитени в максимална степен в по-продължителен срок безработните лица, които са на пазара на труда, особено младежите до 29-годишна възраст, но само при условие, че има активно търсене на работа от тяхна страна и че полагат усилия за квалификация и преквалификация. Ако удължим с три месеца срока за получаване на обезщетение при безработица, от тази възможност ще се възползват около 25 хиляди безработни, които в същото време ще бъдат включени в курсове за квалификация.”

През следващата 2010 година за програми, създаващи заетост, както и за обезщетения при безработица, ще бъдат изразходвани 1 милиард лева, посочи още социалният министър.

Милка Димитрова