Идеята за депозиране на част от фискалния резерв на страната в търговските банки среща противоречиви оценки

публикувано на 21.10.09 в 09:47

Снимка: БГНЕС

Част от фискалния резерв на страната може да се депозира в търговските банки. Това предложение направи финансовият министър Симеон Дянков, като най-сериозният аргумент бе, че така ще се увеличи доходността на държавните пари. Премиерът Бойко Борисов подкрепи предложението с думите, че “когато има криза и дефицит в бюджета, вариантите са два – ползваме резерва или теглим кредити”. Решението не е окончателно, а реализирането на този ход зависи от това, дали ще бъде постигнат балансиран бюджет за тази година.
Предложението на министър Дянков предизвика широко обсъждане в публичното пространство. Чуха се както критики, така и одобрение от страна на финансови анализатори и икономически експерти. Според финансист №1 доходността от управлението на фискалния резерв от БНБ през последните години варира от 0.2 до 0.5 на сто. Отказът да се депозират средствата в търговски банки, където лихвата е 6 на сто, е коствал на държавата пропуснати печалби за милиарди левове. “Има две основни причини Централната банка да управлява държавните пари”, обясни за Радио България финансовият анализатор Андрей Пръмов.
“Едната е, че БНБ е институцията, която е в състояние да управлява такива значителни резерви за разлика от търговските банки – аргументира се финансистът. – Втората причина е, че тези резерви се управляват с регламентиран закон. Те се управляват изключително нискорисково и законът за БНБ не позволява на банката да инвестира в страната тези средства, защото това противоречи на смисъла на валутния борд.”
По-добрият вариант е фискалният резерв да остане в БНБ, смята подуправителят на централния трезор Калин Христов, защото “ако тези пари се вложат в търговски банки, те ще рефинансират частни дългове с държавни средства.” Бившият финансов министър Пламен Орешарски не подкрепи идеята, част от резерва да се депозира в търговски банки за по-висока лихва. Той коментира, че "вгледани във високите лихви, има опасност да загубим и части от главницата". Бившият премиер Иван Костов е категоричен, че “ролята на резерва е да гарантира финансовата стабилност на страната, а не да носи приходи от депозити”. Идеята обаче бе подкрепена от бившия управител на валутния борд Мартин Заимов, който конкретизира, че “това са пари на правителството и то може да ги използва. Ако те се вкарат в български банки, лихвите ще паднат”. “За” предложението се изказа и бившият финансов министър Милен Велчев, който обясни, че “процедурата има смисъл, но ако се подсигури много внимателно”. Андрей Пръмов разясни за Радио България, че фискалният резерв е прибавен към валутния резерв и се управлява заедно с него. Но докато валутният резерв на страната служи за обезпечаване на валутния борд, което е регламентирано в закона за БНБ, то фискалният резерв е депозит на правителството в Централната банка. Това са пари от бюджетни излишъци, средства от приватизация и други държавни пари, с които правителството има право да разполага. То може да ги насочва към различни проекти, за откупуване на външен или вътрешен дълг, което е правено, но в момента няма необходимост. Логичен е въпросът, дали депозирането на част от фискалния резерв в търговски банки не носи риск.
„Тези пари не стоят замразени „по дефиниция”, те са на разположение на правителството – изразява своята позиция Андрей Пръмов. – Но при депозирането им в търговски банки в България при днешните условия рискът нараства от една страна, защото частните кредитни институции са с по-нисък кредитен рейтинг от държавата и от друга, търговските банки в България в момента са свръхликвидни. Те нямат нужда от тези пари.”

По публикацията работи: Таня Харизанова

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!