България трябва да развива усилено производството на енергия от възобновяеми енергийни източници, част от които са слънцето и вятърът. Ангажименти за производството на “чиста” енергия, незамърсяваща околната среда, страната ни е поела още с присъединяването й към ЕС. Засега инсталираните мощности за производство на електрическа енергия с първичен източник слънцето, тоест фотоволтаични системи, са нищожни, едва 3 мегавата, посочват експерти. Наскоро 17 български компании от сферата на бизнеса със слънчева енергия като инвеститори, производители на компоненти за слънчеви инсталации и финансови институции се обединиха в Национална фотоволтаична асоциация, чиято цел е ускорено развиване на този дял от енергетиката.
В България инсталираните фотоволтаични мощности, както вече казахме, са все още малко, а до 2020 година 16 процента от произвежданата в страната електроенергия трябва да идва от възобновяеми енергийни източници/ – от мощности, произвеждащи енергия предимно на базата на вятъра и слънцето. Ако това не стане, очакват ни солени глоби от страна на ЕК. При почти незабележимите сега 3 мегавата фотоволтаични мощности в България, сравнението с Германия е немислимо. Само за 2009 г. инсталираните там слънчеви системи ще са 2 гигавата /2000 мегавата/. От това печели не само природата, но и икономиката като цяло, защото се създават нови работни места във високотехнологични производства. България няма стратегия не само за развитие на слънчевата енергия, но и на възобновяемите енергийни източници като цяло, посочват експертите. Предприемачът Румен Христов, инвестирал във фотоволтаични мощности в района на Искърското дефиле и член на асоциацията, коментира целта 16 процента от произведената енергия до 2020 г. в България да е от ВЕИ.

“Нашата асоциация има в редиците си експерти, които си поставиха за цел да направят оценка на пазара, наречен “Фотоволтаика” в България. За да постигнем тази цел през 2020 година, при положение, че имаме развитие на фотоволтаиката и на вятърната енерегетика 50 към 50, трябва да инсталираме всяка година по 150 мегавата фотоволтаични мощности. Допускаме, че още толкова и вятърни турбини ще бъдат пускани в експлоатация. Това е една цел, която за момента със скромните налични 3 мегавата, които имаме, показва изоставането ни. Със създаването на асоциацията ще се опитаме да анализираме причините за това изоставане. Едни от тях са в малките несъвършенства на законодателството, които според нас в дискусия с институциите трябва да бъдат коригирани.”

България има Закон за възобновяемите и алтернативни енергийни източници и биогоривата, влязъл в сила от средата на 2007 г. Законът  гарантира изкупуването на произведената от фотоволтаиците енергия за период от 25 години, колкото е срокът на работа на фотоволтаичните системи. Лошото, според членовете на асоциацията е, че няма твърда цена за изкупуване на произведената от тези източници енергия. Тя се определя всяка година, поради това банките отказват кредити за инвестиции в нови фотоволтаични мощности. Според асоциацията, инвеститорите не са в състояние да представят точни разчети пред банките, защото не може да се каже каква ще бъде цената на енергията, съответно приходите им от изкупената фотоволтаична енергия след три, пет или седем години. Румен Христов допълва:

“Ще добавя, че второто, което плаши инвеститорите, това е сигурността на българската валута. Би било по-ефективно, ако изкупната цена на енергията бъде фиксирана в евро, тъй като кредитите, които се получават, са в европейска валута или левовата равностойност. Мисля, че тези два показателя – фиксирането на цената и валутния риск – ако бъдат отстранени, нищо друго не е необходимо, за да се отпуши пазарът и България да започне да изпълнява поетите ангажименти с присъединителния договор към ЕС.”

За постигане на целта от 16 процента енергия от възобновяеми енергийни източници до 2020 г. от асоциацията ще инициират програма, по подобие на немската такава “10 хиляди соларни покрива”. С нея се дава възможност на всеки човек, който притежава къща с добър покрив, да може да инсталира фотоволтаична мощност при опростена процедура. Но в България и този процес засега е сложен. От Асоциацията предлагат поправки в Закона за устройството на територията за опростяване на процедурата при изграждането на покривна система. Днес дори и при един единствен инсталиран фотоволтаичен модул на покрива, узаконяването му и пускането в експолатация е ходене по мъките.