Според допитване на Центъра за изследване на демокрацията, над 50 процента от имигрантите в България, участвали в него, заявяват, че искат да останат в страната. Желаещите да се заселят у нас са предимно с висше и полувисше образование. От тях най-голям брой са гражданите от азиатски и арабски страни, Русия и бившите съветски републики, за които България е по-добро място за реализация, сочат данните. Според проучването 25-30 процента от имигрантите работят в сивата икономика, а 10-15 на сто са свързани с различни форми на престъпност. „Членството на България в ЕС увеличи атрактивността на страната за имигранти от трети страни, но не доведе до много голям поток” – коментира за Радио България тенденциите и рисковете за страната ни като външна граница на ЕС доц. Анна Кръстева, ръководител на Центъра за мигрантски изследвания към Нов български университет. По думите й в България има две основни групи имигранти – политически, т.е., търсещи убежище бежанци, и икономически.

„2007 година – първата от членството на страната ни в ЕС, наистина отбеляза малко по-висок брой молби за убежище спрямо 2006 г. Но през 2008 г. те са по-малко от тези през 2007 г. Тоест, нямаме трайна тенденция на нарастване, а тенденция на вълни от имигранти – посочи доц. Кръстева. – Най-високите пикове по отношение на подадените молби за убежище са преди членството на България в ЕС. Тенденция в последните години е интересът за придобиване на българско гражданство. Става дума за хора от трети страни извън ЕС като Македония, Молдова, Украйна с български произход, представители най-вече на българската диаспора. Някои от тях, предимно млади, получаващи образованието си в България, искат след това да останат в страната ни. Тази тенденция вече има и политическо измерение, което се поощрява от настоящето правителство. Министърът без портфейл Божидар Димитров, отговарящ за българите в чужбина, е поел като личен ангажимента да облекчи и опрости тази процедура, да премахне корупционните елементи в нея. Според него, а и според Центъра ни, ако десетки хиляди молби стоят неразгледани, това е не толкова заради неефикастността на администрацията, колкото поради корупционни практики. По нормалния ред се чака доста дълго, а тези, които не искат или не могат да чакат дълго, си плащат. Това е умишлено създадена, усложнена и неефикасна среда, позволяваща да се развиват корупционни практики.”

Каква е спецификата на имигрантите от различните страни?
 
„Китайската общност има доста по-голяма видимост, отколкото численост, защото медиите се интересуват от тях, а и те работят в много видими етнически ниши – китайските ресторанти, търговията – поясни доц. Кръстева. – В българската общественост витае мнението, че тази общност е многобройна, а всъщност е около 5 хиляди души. Тоест, за поток въобще не може да става въпрос. Китайската общност живее сравнително затворено, но няма висок криминогенен потенциал. Няма пряка, видима връзка с престъпността, както и с терористични действия. Що се отнася до арабската или, по-общо казано, мюсюлманската имиграция, трябва да се отбележат две важни неща. България е на пътя на някои от основните маршрути на трафика на хора. През страната ни по каналите на трафикирането преминават потоци от Близкия и Средния Изток, които прекарват хора към Западна Европа. Но тук трябва да се прави съществено разграничение. Очевидно трафикът на хора е нелегален вид миграция. Но и не всички хора, които прибягват до услугите на трафиканти, са престъпници. Това са голяма част хора, които нямат възможност да дойдат в страната легално. В повечето случаи те са обикновени икономически имигранти, които просто искат да идат в друга страна. Като правило това не е България, а искат да продължат за Западна Европа. Някои от тях наистина се чувстват преследвани, а други виждат в бежанския статут възможност да останат в страната. Но огромната част от имигрантите, които прибягват до трафиканти, не са престъпници сами по себе си, а обикновени хора, които искат по-добър живот. В тези вериги на трафик на хора, разбира се, има и проституция. България за съжаление също участва в този трафик. Важното е, че през последните години и в политиката на ЕС, а и на международните организации, занимаващи се с миграцията, борбата с трафика на хора е основен приоритет. А тя има много измерения. Едно от тях е укрепването на границите, друго – превенцията, а също така разкриване и неутрализиране на тези мрежи.”