Северозападна Стара планина не е особено приветлива през зимата. По това време на годината хапещият студ, навъсеното небе и непрогледните мъгли, които затискат като похлупак разпилените сред дебрите на Балкана села и градове, са неотменна част от пейзажа. Но има едно кътче в планината, което е сякаш неподвластно на местните климатични особености. Близо до гр. Враца, в полите на страховити каменни грамади, се е притиснало село Згориград. Спретнатите му къщурки са накацали безразборно на двата бряга на река Лева, чиито серпентини се вият сред приказно красива долина. През зимата, когато съседните населени места тънат в студ и киша, тук е слънчево и топло, а местните къщи за гости не могат да се оплачат от липса на клиентела. За много французи, англичани, германци, американци, дори японци Згориград е синоним на ослепително слънце, домашен уют и добро настроение.

Врачанският Балкан предлага чудесни възможности за пешеходни преходи и селски туризъм.

В тази си част Балканът е суров и неприветлив, но затова пък очарова с непокорната си красота. Пейзажът тук се променя на всяка крачка. От облаците и мъглата изплуват каменистите урви на планината, осветени като с прожектор от косите слънчеви лъчи. Ако през зимата не ти се броди по пътеките, виещи се на ръба на ронливи сипеи и издадени над бездната скали, тогава седни на някои случайно търкулнал се дънер и се отдай на съзерцание. Зарей поглед към нагънатите като дантели в небето скални образувания, проследи стадата диви коне, препускащи по закътани от ветровете пасища и се наслади на непреодолимото усещането за свобода и хармония! Едно от най-забележителните природни творения в този край е проходът „Вратцата” близо до с. Згориград. Скалистите му зъбери се врязват високо в небето, превръщайки се в непреодолима преграда за студените ветрове и зимните мъгли, които по цели седмици обвиват като в пашкул град Враца от другата страна на прохода. Така жителите на малкото планинско селище се радват на мека и слънчева зима, подобно на техните предшественици – древните траки, населявали подножието на „Вратцата” преди повече от две хилядолетия. Не случайно името на село Згориград е с тракийски корени и означава „градът зад планината”, твърдят някои историци. В наши дни закрилнически надвесените над селцето скали привличат като магнит алпинисти, любители на природата и фотографи. В околностите са изградени десетки маршрути за катерене и туристически пътеки, а някои от тях са достъпни и през зимата.

Село Згориград е заобиколено от красиви скални образувания.

Самото село Згориград е истински оазис на спокойствието и красотата! Вярно е, че то не притежава старинния чар на етнографските ни селища и възрожденски градове. Затова пък разположението му е фантастично, а стопаните на местните къщи за гости ще ви посрещнат като близък роднина, засипвайки ви с предложения за разходки и забавления сред гънките на Врачанския Балкан. Организираният туризъм в Згориград датира от 2000 година, когато тук отварят врати първите фамилни хотелчета. По това време в разпръснатото по поречието на р. Лева селце пристига и първата туристическа група от чужбина – френски планинари, водени от известен столичен туроператор. Гостите остават доволни и на следващата година пристигат нови и нови групи, желаещи да се докоснат до магията на Балкана. „Посрещаме туристи от всички краища на света” – разказва Роза Николова – собственичка на къща за гости. Най-оживен според нея е летният сезон. Тогава планината е по-приветлива, а туристите могат с дни да се скитат по живописните й извивки и да се дивят на пенливи водопади, чудновати скални венци и пъстри ливади. Но и зимата, когато планинските склонове притихват под снежната покривка, а огънят пука в камината, също си има своя чар. Част от атракциите на Згориград са местните гозби, приготвени с пресни зеленчуци и букет от планински треви. Подобно на колежките от отсрещните къщи за гости и Роза „омайва” туристите с богат набор от местни кулинарни изкушения.

„Вратцата” привлича като магнит алпинисти и любители на скалното катерене.

„От местните неща им предлагам лютика с козе сирене – разказва Роза. –
Това са печени чушки, които се чукат в дървена гаванка, към тях се добавя козе сирене, сварени яйца, магданоз от градината и е много вкусно. В нашия регион се правят най-различни видове лютики – с печени домати, с боб, с картофи и пр. Чужденците умират за тях! Също така ги гощаваме с т. нар. пържена туршия и други типични за нашия край ястия. Хубавото е, че използваме екологично чисти продукти. Част от тях като зеленчуците, сиренето, млякото и месото си ги доставяме от местни производители.”

В околностите на Згориград са изградени 14 екопътеки. Наблизо се намира и благоустроената за посетители пещера „Леденика” – една от най-известните туристически забележителности в района.

Снимки: Венета Николова