Социалният аспект на антикризисните мерки

публикувано на 06.04.10 в 09:14

Финансовият министър Симеон Дянков представи пред парламента мерките в подкрепа на пазара на труда, които са част от цялостния комплекс антикризисни мерки.

Снимка: БГНЕС

Глобалната финансова и икономическа криза дойде в България по-късно, но и по-късно ще си отиде. За да намали последиците от нея, правителството прие пакет от антикризисни мерки, които предвиждат строга финансова дисциплина за намаляване на разходите и увеличаване на приходите в бюджета, както и мерки за подкрепа на реалния сектор в икономиката. Същевременно са задействани социалните механизми за омекотяване на удара върху онези, които са потърпевши от радикалните действия срещу кризата.

Пакетът съдържа 60 антикризисни мерки, одобрени от кабинета. Само последната от тях, отнасяща се до заплащането на отпуска по болест, не среща подкрепа от работодателите и синдикатите. От предприетите действия на правителството се очакват приходи в бюджета от 1 млрд. 600 млн. лева. Същевременно над 200 млн. лева допълнително се отделят за социалната сфера, които са в подкрепа на домакинствата и пазара на труда през 2010 г. Чрез тях се цели да се помогне на българските семейства да не усетят толкова силно кризата и да се ограничи нарастването на безработицата чрез запазване на работни места. Финансовият министър Симеон Дянков представи пред парламента мерките в подкрепа на пазара на труда, които са част от цялостния комплекс антикризисни мерки.

„Една от основните мерки е предоставяне на 10 млн. лева допълнителни средства за субсидирана заетост към Националния план по заетостта – подчерта той. – Става дума за програми за временна заетост в районите с голяма безработица. Една друга мярка е използването на финансирането по европейската Оперативна програма „Човешки ресурси”и средства от републиканския бюджет за запазване на заетостта в предприятия със затруднени пазари. Този комплекс включва специфичен отпуск по икономически причини и гарантиране на правата на освободените работници на база брутното възнаграждение по трудов договор. Една допълнителна мярка е ограничаване на достъпа до пазара на труда на работници от трети страни.”

Според синдикатите много сериозен успех сред социалния пакет от мерки е отпадането на тавана на обезщетението при безработица от 1 юли тази година. Обезщетението ще се изчислява на базата на внесения осигурителен доход и ще е 60 процента от него. Това е начин да се накарат работещите да внасят пенсионни осигуровки върху реалния си доход, а не върху минималната заплата, както правят част от работодателите в частния бизнес. В момента максималното възнаграждение при безработица е 240 лева. Не се предвижда и увеличаване на здравната осигурителна вноска. Друга мярка, отнасяща се до пазара на труда, е създаване на механизми за намиране на първа работа на младежи, завършващи образование чрез финансиране по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”. С цел запазване на работните места и ограничаване на безработицата държавата и социалните партньори ще създадат система за наблюдение и разпределение на квалифицирани работници и служители на територията на цялата страна.

Сред пакета от социални мерки в подкрепа на българските домакинства е временното ограничаване на нарастването на държавно регулираните цени на стоки и услуги – това са цените на електроенергия, газ, парно отопление. Ще се разшири и системата за подкрепа на работещите чрез данъчно необлагаеми талони за храна. От 1 юли тази година се предвижда да бъде увеличена и минималната работна заплата, която в момента е 240 лева. Социалните трапезарии за бедни пък ще функционират и през месец април, за което са отделени допълнително средства.

Сред мерките на правителството, които предизвикват противоречиви настроения, е отпадането на планираното увеличение на пенсиите на хората над 75 години и на така наречените вдовишки пенсии. От това ще се спестят 142 млн. лева. Допълнително средства ще се спестят и от новата система за изплащане на средствата за отпуск по болест. Националният осигурителен институт ще изплаща болнични от 4-ия ден на заболяването. Първите два дни ще се заплащат от работодателя, а третият – от осигурения работник. Досега осигурителният институт заплащаше болничния отпуск от самото му начало. Смята се, че чрез новия механизъм ще се прекратят някои вредни практики. Например тази, при която работодатели карат своите работници да излизат в отпуск по болест, за да не са в неплатен отпуск, ако предприятието е прекратило временно работа.

По публикацията работи: Милка Димитрова

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!