Развитие на политическите партии в България

публикувано на 14.06.10 в 08:32

Българската партийна система се намира в сериозна криза на легитимност. Всички партии, които се раждат напоследък, са лидерски, силно централизирани, с минимална вътрешно-партийна демокрация.

Снимка: Архив

Българската политическа система преминава през два етапа на развитие след демократичните промени у нас през 1989 г. Първият етап е до 2001 г. Той се отличава с двуполюсния партиен модел, обособен около два блока – този на екскомунистическата и преориентирала се към социалдемокрацията БСП и този на десния Съюз на демократичните сили. Анализаторите го определят като период на силна конфронтация и идеологизация. „Темата „за” и „против” комунизма прикриваше борбата за преразпределение на ресурсите в държавата.” Това каза проф. Георги Карасимеонов по време на дискусия за развитието на политическите партии в България, организирана от фондация „Фридрих Еберт” и Българската асоциация за политически науки. В този период се утвърждава модел на партийната система, характеризиращ се с огромна корупция, тясно сливане на партийни и икономически интереси. Това от своя страна доведе до първия сериозен срив на общественото доверие към българската партийна система и появата на нов политически субект в лицето на Симеон Сакскобургготски и сформираното от него НДСВ. С това се поставя началото на втория период, отличаващ се с появата на многопартийната система и налагането в полето на дебатите на нови теми като тази за икономическия стандарт, корупцията и морала, качеството на демокрацията. През този период се появява и новата за България коалиционна форма на управление, създава се и първата след демократичните промени националистическа партия в лицето на Атака.

„Българската партийна система се намира в сериозна криза на легитимност – казва проф. Карасимеонов. – Тя се характеризира с нестабилност, тъй като кризата на доверието към политическите партии е огромно. Според различни проучвания между 8 и 10 процента от българските избиратели имат доверие в партиите. Останалите или се колебаят, или нямат никакво доверие. Всички партии, които се раждат напоследък, са лидерски, силно централизирани, с минимална вътрешно-партийна демокрация. Освен това българските политически партии нямат корени в гражданското общество. Българската социална структура коренно се промени през последните 20 години. Нямаме тази средна класа, която е опора на демократичните партии в Западна Европа, Америка и други страни. Според различни изследвания българската средна класа е около 10-15 процента. Когато населението е, образно казано, „икономически смачкано”, живее в името на своето оцеляване. Когато трябва да свързва двата края, там се раждат много бързо перспективи за протестен потенциал и люшкане от един месия към друг, от един велик лидер към друг. Възловият проблем на българската партийна система е, че тя продължава да бъде клиентелистко корупционна. Заявените от ГЕРБ стремежи да се скъса връзката между икономическата мафия, организираната престъпност и държавата, както и борбата срещу корупцията, са добри. Това иска българският народ, но въпросът е дали ще съумее това правителство и ГЕРБ като партия да го постигне. Още е рано да се каже. Никой не може в първата година на едно управление с категоричност да твърди каква ще бъде ситуацията през следващата година и дали няма да видим на следващите избори през 2013 г. нова, поредна трансформация на партийната система и появата на някой нов субект. Според мен открита е нишата за ляво популистка партия, тъй като БСП се дискредитира до голяма степен по време на тройната коалиция като партия, преди всичко носеща със себе си и утвърждаваща дясна политика. Темата социална справедливост ще излезе на преден план вероятно.”

Случващото се в България не е изключение от политическия живот на източноевропейските страни, категоричен е професор Николай Генов, преподавател в Свободен университет – Берлин.

„Губещият политически актьор в Източна Европа е социалдемокрацията – казва той. – И в Полша, и в Унгария, и в България. Навсякъде социалдемократическите партии бяха изтласкани от националистически, от по-консервативни, от по-либерални партии. Това обаче не е само източноевропейска тенденция. Вижте какво се случи на изборите във Франция, във Великобритания, какво евентуално ще се случи в Испания. Със сигурност социалистически, по-ляво ориентирани партии загубиха влияние. Това, което се представяше в края на 90-те и началото на новия век за новата левица с нов програмен проект, в момента отмина като интересна идейна вълна. Т.е. това, което се случва в Източна Европа с известното маргинализиране на социалдемократическите партии е част от европейската вълна на обръщане на политическите предпочитания на избирателите към либерални, консервативни формации. България е толкова зависима от процесите в Европа и в света, че да се претендира за уникалност е несериозно.”

По публикацията работи: Румяна Цветкова

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!