За последните три години делът на избирателите, които биха продали гласа си, нараства 4 пъти – от 4 на 17 на сто. Това сочи проучване на Националния център за изследване на общественото мнение, направено през октомври сред 1000 души в страната. Според изследването близо 2/3 от анкетираните изразяват опасения, че изборните резултати могат да бъдат манипулирани. „Купуването” на гласове неизменно заема първото място сред изборните нарушения във всички изследвания на НЦИОМ от последните години. Като втори по значимост проблем анкетираните тази година посочват т. нар. изборен туризъм. С най-голямо одобрение – от 71 процента от анкетираните, се ползва идеята за въвеждане на принципа за уседналост на местните избори. Общо 55 на сто одобряват забраната на т. нар. политическо номадство в общинските съвети – когато общински съветник напусне групата си, да може да преминава в друга или да стане независим. Проучването показва, че гласуването по Интернет става все по-приемливо за българите. Тридесет и пет на сто казват, че биха гласували по електронен път, ако това бъде регламентирано със закон. Проучването на НЦИОМ показва, че дефицитът на обществено доверие в изборния процес у нас води до изначална висока обществена подкрепа към идеите за промени в изборното законодателство.

ГЕРБ спази предизборното си обещание и година преди предстоящите избори бе гласуван на първо четене Изборният кодекс. Той предвижда местните и президентските избори да са на една дата, да се въведе изискване за 12 месеца уседналост, както и възможността да се гласува само със знак X. Въвежда се двустепенна регистрация на партии. За да участват в коалиции, политическите сили вече ще трябва да се регистрират в ЦИК първо като партии и едва тогава да могат да влязат в коалиция. Кметовете на селата под 500 души ще се назначават от общинските съветници.С 20 на сто се съкращава и съставът на общинските съвети. От името на вносителите Искра Фидосова – председател на временната комисия по изработване на кодекса, декларира, че управляващите са спазили поетия ангажимент за унифициране на законодателството за различните видове избори и че с него ще се „провежда честен и демократичен изборен процес и ще се подобрят максимално правилата за избори”.
Дебатът превърна пленарната зала във врящ котел. Депутатите от ГЕРБ останаха самотни в защита на предложението, подкрепяни единствено от „Атака”. Десните от „Синята коалиция” и опозицията в лицето на БСП и ДПС превзеха парламентарната трибуна, за да порицаят промените, искани от управляващите. Мая Манолова от Коалиция за България заяви, че с кодекса мнозинството обявява „война” на българските граждани. Екатерина Михайлова заяви, че „Синята коалиция” няма да подкрепи проекта по 10 причини. Според Четин Казак с кодекса се дописва конституцията. В основния закон се предвиждат равни избирателни права за всички граждани, без да се споменава за уседналост, заяви депутатът от ДПС. Само със знака „х”, отбелязан със син химикал, ще се гласува за президент, депутат, кмет и общински съветник. Дискусия за хикса – така обобщи част от дебатите социалистът Янаки Стоилов. Причината – управляващи и опозиция спориха дълго дали българските граждани са достатъчно грамотни, за да изпълнят изискването да отбележат гласа си върху бюлетината само със знака хикс и само със син химикал. Ще оправдае ли ГЕРБ опасенията на опозицията, че новите правила за изборите са писани само в полза на управляващата партия, ще видим догодина, когато за първи път в един ден ще гласуваме за кмет и президент.

През седмицата Групата на социалистите и демократите в Европейския парламент инициира дискусия „Свободата на медиите и демокрацията под заплаха”. По време на конференцията нейният председател Мартин Шулц коментира, че демокрацията може да съществува само ако има свобода на медиите. Никога не е имало такъв натиск върху институциите и медиите, както при това управление. Тази теза застъпи лидерът на БСП Сергей Станишев по време на конференцията. Подробности за дебата ще научите от евродепутата Кристиян Вигенин и от Борислав Цеков – председател на Института за модерна политика.

Вашите мнения за „Студио политика”очакваме на адреса на предаването: politika@bnr.bg