Венециела Найденова – българска музикантка и диригентка в Швейцария

Виждате ли връзка между старинното швейцарско градче Ньошател, големия българския композитор Добри Христов и оперетата на Калман “Царицата на чардаша”? Едва ли, ако не познавате българската музикантка Венециела Найденова, която работи в Швейцария от двадесетина години. С нея ви среща днес Мария Димитрова.

Венециела Найденова принадлежи към онова поколение български семейства, които след падането на Берлинската стена и възвърнатото право на свободно пътуване, се пръснаха из целия свят. Първият й съпруг, български архитект, живее и работи днес в САЩ, тя се е омъжила повторно за швейцарец и устроила живота си в тази страна, а нейните родители остават в родният й морски град Варна. Децата й, също с музикални наклонности, виждат роднините си, сновейки между различните държави и континенти.

Швейцария особено допада на Венециела със своята подреденост, ревниво чувство към наследството от миналото и приемственост във всичко. За пример дава дори професията на втория си съпруг, който прави изкусни гравюри върху метал за изработката на часовници така, както това се е правело и в миналото. И днес тези ювелирни произведения намират място предимно в частни колекции и музеи. С това усещане за историчност е свързан и хорът, който тя дирижира извън редовните си ангажименти като преподавател по пиано в Консерваторията на Ньошател.

„Дирижирам хор, който е създаден през 1856 г.,  хората се сменят, но продължават да носят духа на създалата го музикална асоциация от онова време и това много ми харесва – казва Венециела Найденова. - Това е смесен хор, който се казва “Авенир” /бъдеще/. Освен акапелния репертоар, който е от ренесанса до наши дни, имаме в афиша си и оперна музика. Хористите обичат да поставят и спектакли. Затова понякога си позволяваме да поставим на сцена музикални произведения или поне части от тях, защото това все пак е скъпо удоволствие.  Когато участваме с акапелна програма, винаги има едно и ли две произведения от българска православна музика, но нямам възможност да поддържам цяла програма. Преди години бях направила такава програма за мъжки хор и солисти, която записахме на СD. Тя имаше добър успех, но в момента поддържаме може би само 4-5 заглавия. Аз много обичам българския композитор Добри Христов. Варненка съм и по стечение на обстоятелствата дори съм родена в неговата къща без да имам родствена връзка. Винаги когато има възможност изпълнявам творби на Добри Христов. Мисля, че е нормално всеки да иска да даде нещо от своята култура. Православните  песнопения се харесват много на Запад заради тяхната безспорна красота, а може би и заради тяхната мистичност.”

За важна годишнина на хор “Авенир”, г-жа Найденова сюрпририза местната публика с много поставяната у нас весела постановка на “Царицата на чардаша” на унгареца Имре Калман, която се оказва почти непозната за Швейцария.

“Трябваше да се направи нещо празнично, което да бъде весело, бляскаво и за широка публика, припомня си Венециела. - Странно, но това жизнерадостно заглавие не се играе в романска Швейцария, може би защото се предпочитат френските заглавия, поставя се много Офенбах, разбира се. За моя голяма изненада, “Царицата на чардаша” беше непозната за местната публика. Ангажирахме за солисти млади изпълнители, завършващи консерваторията, направихме двоен състав, което беше трудно упражнение, но пък абсолвентите направиха с нас първите си стъпки в оперетата. И доколкото сега мога да проследя, имат вече и други участия в този жанр.”

Работата на подобни полупрофесионални формирования, в които се трудят  болшинството от музикантите в Швейцария, е изключително изпитание, споделя Венециела Найденова.
 
“Музикантът трябва да бъде постоянно в суперформа, защото концертите  се правят с минимум репетиции. И да си диригент в този случай също не е лесно. Успехът на всяка начинание зависи от бюджета, а откъде може да се съкрати един бюджет най-лесно - от репетициите. И да се прави ораториален или симфоничен концерт с две репетиции е просто страшно трудно. Хората идват готови, съсредоточават се максимално, за да се получат добри резултати. Но това е и голям стрес.”

През 2011 г. град Ньошател ще чества своята 1000-годишнина. Като ръководител на хора, г-жа Найденова вече се е замислила как най-добре той да участва в програмата на честванията. Същевременно има угризения, че цялата тази организационна и творческа дейност я отклонява от дълго подготвяната й докторантура за музикалния театър на ХХ век, организирана около операта “Пяната на дните” на Едисон Денисов по едноименния роман на Борис Виан.

Поради напредналата възраст на своите родители в България, Венециела напоследък все по-често използва всеки свободен миг да отскача до родната си Варна. Така поддържа по-близък контакт и с местната музикална общност. А от време на време участва и на българска сцена.
“Тази година идвах на фестивалите “Варненско лято” и Софийски музикални седмици” за да акомпанирам мецо-сопраното Грациела Вълчева-Фиеро. С нея направихме няколко съвместни програми. Една от тях, “Испански час”, представихме на двата фестивала. Това беше много силен емоционален момент и за двете ни. Защото да се върнеш на българска сцена след толкова години е наистина много вълнуващо.”

Предлагаме ви на раздяла да чуем заедно “Во царствии твоем” на Добри Христов в изпълнение на швейцарския хор “Авенир” под диригентството на Венециела Найденова.

Още от рубриката

Сграда – паметник на културата във Велико Търново, ще е поредната спасена от разруха чрез частна инвестиция

Хотел “Цар Борис” във Велико Търново ще бъде спасен от разруха и реставриран със средства на американския милионер и филантроп Едмънд Бек. Сградата от години се руши, макар още през 1980 г. да е била обявена за паметник на културата. Неотдавна тя..

публикувано на 11.11.18 в 08:00

Обърната класна стая разменя учители и ученици в училището в гр. Брегово

СУ „Св.Св. Кирил и Методий“ в град Брегово, област Видин, което е със 150-годишна история, бе включено в списъка на иновативните училища в страната заради своя проект „История без граници. Обърнатата класна стая.“ Моделът на обърнатата класна стая..

публикувано на 10.11.18 в 08:00

„КаритАрт“ развива социално предприемачество сред младежи с увреждания

Историята на най-голямата благотворителна организация на Католическата апостолическа екзархия в България – „Каритас София“, която се занимава с дейности, свързани с подпомагане на различни социално неравностойни групи, наброява вече 25 години. Като..

публикувано на 09.11.18 в 12:03