Изложбата „Послание от вековете” представя църкви и манастири от Балканите

Снимка: Венета Павлова
От 22 до 27 август в София ще се проведе ХХІІ Международен конгрес по византинистика. Той се организира за втори път у нас. За първи път страната ни е била домакин на такова събитие през 1934 г. Една от съпътстващите прояви на предстоящия конгрес е изложбата „Послание от вековете. Църкви и манастири от Балканите”, която може да се види в Софийската градска художествена галерия до 28 август. В нея са събрани над 120 маслени платна, акварели и скулптори, създадени от края на ХIХ до края на ХХ век. Сред авторите има емблематични имена за българското изкуство като Цанко Лавренов, Иван Милев, Сирак Скитник, Дечко Узунов, Иван Лазаров. Стиловото многообразие на творбите е голямо. Впечатляващи са например произведенията, създадени от художници от дружеството „Родно изкуство” между двете световни войни. От една страна творците търсят завръщане към корените, към българската традиция и духовност, от друга – използват модерни изразни средства. В крайна сметка в работите от експозицията можем да видим както поклон към византийската естетика, така и реализъм, и модернизъм.
Борис Денев – „Манастирът Св. Троица”, 1923 г.
За атмосферата на творбите разказва Аделина Филева, директор на галерията и куратор на изложбата: „Всички носят, бих казала, излъчването на тези места, които зад стените си пазят нашата духовност. Ние често забравяме, че в манастирите в продължение на векове е създавана нашата култура, че там са писани не само богослужебни, но и философски книги. Раждала се е поезия, музика. Там са възникнали книжовните, певческите, художествените школи. През Възраждането например Рилският манастир има над 90 килийни училища в околните градове и села. Тогава монасите са първите учители, които будят и поддържат националното съзнание на българина. Така че това наследство, към което се връщат художниците, помага за създаването на произведения, които и днес смятаме за творби на изключително високо ниво, с богата духовност и много сериозен пластичен изказ.”
Ари Калъчев – „Черепишкият манастир”, 1929 г.
В изложбата можем да видим прочути светини като Рилския манастир, Боянската църква, Ивановските скални църкви. И трите паметника са вписани в листата на ЮНЕСКО на световното културно наследство. Представен е и най-големият храм у нас – патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски”. Въображението на художниците обаче е било запленено и от по-малко известни, но важни с историята си и ролята за местното население църкви и малки манастири. С доста картини в експозицията присъства Цанко Лавренов, някои от тях са рисувани на Атон. Посетителите могат да се насладят на достолепието, излъчващо се от българския Зографски манастир на Света гора и от Хилендарската обител, която от XVII до XIX е била българска. Оказва се, че през 20-те и 30-те години на миналия век наши музеи са изпращали художници да изследват старото българско изкуство в различни храмове и манастири.
Цанко Лавренов – „Зографският манастир”, 1936 г.
„Те възлагат определени задачи на творците, които правят копия на библейски сцени, образи на ктитори от ранното и по-късното Средновековие – отбелязва Аделина Филева. – Това е вдъхновявало много от художниците да проучват българското наследство. Атон е едно от тези места. Помня, че като изследвахме архива на акад. Дечко Узунов, който също е рисувал творби на такава тема, много се зарадвах на една картичка, която той праща до своята съпруга Маша. В нея пише: „Стигнахме Кавала, отправяме се сега към Атон.” Били са група творци, между които Васил Захариев, Иван Лазаров, Цанко Лавренов. Някои от тях са ходели на Света гора 1-2 пъти, други са били 7-8 пъти. Лавренов е от авторите, които посещават по-често Атон, живее там по-дълго и успява да представи Света гора с доста свои произведения.”
Сирак Скитник – „Отшелнички”, 1924 г.
Творбите в експозицията са придружени от текстове на български и английски. Така и нашенци, и чужденци, избрали през лятото да посетят София, ще могат да се запознаят с вековната история на много храмове и манастири.

Снимки: Венета Павлова
Още от рубриката

„София Филм Фест“ награждава Божидар Манов за приноса му към киното

Кинокритикът професор Божидар Манов е сред най-ярките и авторитетни личности, за които се сещаме, щом заговорим за кино. Аз още в ранните си години съм видял някои абсолютни и вечни шедьоври на световното кино, които са заседнали в съзнанието ми..

публикувано на 25.02.18 в 09:30

Александър Телалим за магичния свят на акварела и калиграфията на кирилица в източен стил

Двама художници представят България в мащабната международна изложба „Майстори на акварела“ в Санкт-Петербург от 1 до 25 февруари. Творбите на българските участници донякъде представят целия диапазон на акварелното изкуство, смята единият от..

публикувано на 22.02.18 в 12:43

Адриана Чернин – изгубена в безкрайността на орнамента

До 10 март наскоро откритата софийска галерия „Структура“ предлага на вниманието на своите посетители изложбата на Адриана Чернин „Отклонения“. В нея могат да се видят съвсем нови творби, създадени специално за пространството на галерията...

публикувано на 19.02.18 в 12:23