Президентските и местните избори, проведени нa 23 и 30 октомври 2011 г. са вече свършен факт. Вторият им кръг потвърди очерталото се на първия съотношение на силите и не поднесе изненади. Изборите оформиха една нова политическа картина в страната.

Изборните резултати опровергаха впечатлението, че след две години в изпълнителната власт управляващата партия ГЕРБ е амортизирана и губи влияние. Тя успя да наложи президентския си кандидат, спечели кметските места в повечето областни центрове и значително увеличи броя на общинските си съветници, с което се утвърди като първа политическа сила в страната. След изборите практически цялата власт в България е в ръцете на само една партия.

Като втора политическа сила се наложи лявата Българската социалистическа партия. Резултатите й позволяват да се каже, че е започнала да се съвзема от загубата на влияние в резултат от неуспешното й управление в тройна коалиция с Движението за права и свободи и Националното движение Симеон Втори.

Другите парламентарни сили останаха далеч назад с подкрепа, каквато ако получеха на парламентарни избори, нямаше да преминат минималната 4-процентова бариера за влизане в Народното събрание. Неубедителното им представяне със сигурност ще предизвика в близко бъдеще сериозни вътрешнопартийни дебати, а може би и сътресения. Особено болезнен този процес може да се окаже за националистическата партия „Атака”, която на миналите президентски избори стигна до балотаж, а също за дясната Синя коалиция.

Оглавяването на политическия живот от две големи партии навежда на мисълта, че може би България започва да се връща към някогашния си двуполюсен модел, при който властта се оспорва основно между една дясна и една лява политическа сила. За разлика от миналото, днес в дясното пространство доминира ГЕРБ, а не СДС. В лявото пространство продължава да е социалистическата партия, с електорална подкрепа близка до тази на управляващите, което предвещава остро съперничество до парламентарните избори след две години.

След изборите от 23 и 30 октомври България има за първи път президент, който не е член на дадена партия. Трябва да се отбележи, че Росен Плевнелиев е и първият български държавен глава избран без решаваща подкрепа на Движението за права и свободи /ДПС/, възприемано като политическата сила на етническите турци. Част от тях обаче гласуваха за Росен Плевнелиев въпреки указанието на лидера на ДПС Ахмед Доган да подкрепят социалистическия кандидат Ивайло Калфин, а това показа, че монолитната сплотеност на турския електорат около ръководството на ДПС е нарушена.

В условията на икономическа криза съсредоточаването на властта в ръцете на само една партия дава силни козове и предимства, но крие и рискове, защото при очерталото се ново съотношение на политическите сили в България, ГЕРБ може и да се окаже в положението на един срещу всички. Дали нещата ще се развият така ще подскажат още следващите месеци.