Дизайнерката Нури Димитрова с колекция миниатюри на най-шикозните сватбени рокли, обличани от кралски особи

Името на Нури Димитрова нашумя покрай представянето на колекцията й от миниатюри на най-шикозните кралски сватбени рокли.
Снимка: личен архив
Превърнах хобито си в професия. Това е моето призвание, споделя за своя професионален избор дизайнерката Нури Димитрова. Още като дете тя се учи да шие на шевната машина на баба си. Първо започнах да правя тоалети за куклите, а след това и за себе си, разказва Нури. Името й нашумя наскоро покрай представянето на уникалната й колекция от миниатюри на най-шикозните и известни по света кралски сватбени рокли. След като успя първо в София да привлече вниманието и интереса на ценителите на модата, дипломати и популярни личности, колекцията е изложена като постоянна експозиция в ритуалната зала на един от най-хубавите ни черноморски курорти – Несебър. Създадени с изключителна прецизност до най-малкия детайл, красивите рокли ще пренасят посетителите на старинния български град в приказния свят на знатните сватби. Желанието на младата дизайнерка е по този начин да бъдат привличани все повече младоженци, които искат да се врекат във вечна вярност сред романтиката на древния полуостров. За възможностите да се твори в България и за вдъхновението си да създаде такава колекция, Нури разказва:

На този етап е малко трудно за всички хора, които се занимават с изкуство, но съм оптимист за по-добро бъдеще. Тази колекция миниатюри изработих, вдъхновявайки се от автобиографията на Коко Шанел. В годините между Първата и Втората световна война е било много трудно на дизайнерите да създават колекции, да ги представят на модни ревюта, защото времената са били бедни. Тогава в сдружението на дизайнерите, в което е членувала и Коко Шанел, се родила идеята да представят модните си колекции в миниатюри, за да им излиза по-евтино. Разбира се, не е било грандиозно, но по този начин модата е оцеляла по време на криза. Четейки автобиографията, в момент, когато и ние сме във финансова криза, ми дойде идеята да направя тази колекция в миниатюри, така че да изисква по-малко средства, да е нужен по-малко плат.

В сбирката с миниатюри на кралски сватбени тоалети могат да се видят роклята на Лейди Даяна, на прочутата актриса Грейс Кели, омъжила се през 1956 г. за принца на Монако, на японската принцеса Масако, на испанската принцеса Летисия. В експозицията Нури Димитрова е отделила специално място и на изпъстрената с национални мотиви и шевици рокля на българската княгиня Калина, дело на русенски дизайнер. Миниатюрите са с размер 40 и 60 см. Около месец и половина е отнело ушиването на всяка една от тях. Близо две години обаче е продължила подготовката и набавянето на платовете, близки до оригиналите – шифон, коприна, ръчно бродирана дантела.

Проучила съм историята на всяка сватба, как е проведена, през коя година се е състояла, как са се сдобили с платовете, от каква материя са били – разказва Нури. – Например Грейс Кели се е омъжила през 1956 г. и всички знаем, че е била филмова актриса. Филмовата компания й подарява сватбения тоалет. Роклята е ушита от 125-годишна брюкселска дантела. Самото ушиване е било ръчно и е отнело около 6 седмици. 35 шивачки са се погрижили за изработването на тоалета. Шлейфът на Лейди Даяна пък е бил един от най-дългите – 7 метра и половина.

При проучванията си Нури открила още, че норвежката принцеса Мете-Марит Тюсем Хьойби е била барманка и самотна майка, преди да облече сватбената рокля и да прикове вниманието на целия свят. Една от принцесите на Монако – Шарлийн, пък преминала по пътеката до олтара с тоалет на Армани, ушит ръчно за 2500 часа и целият обсипан с диаманти и сапфири. Българската дизайнерка смята да обогати колекцията си с още сватбени тоалети на прочути кралски особи. Идеята й обаче да създаде подобна колекция тръгва от реставрацията на стара булчинска рокля на жена от старинния Несебър, минала под венчило през далечната 1948 г.

Тя е била сватбената рокля на една жена, която живее в близост до портите на стария град – разказва Нури. – Разглеждайки стар албум от сватбите в Несебър, реших, че бих могла да реставрирам такава рокля, ако някой я е запазил. След дълго търсене намерих такава рокля. Тя беше единствената – захвърлена някъде на тавана. Времето беше оказало влияние върху нея. Беше доста позахабена, с дупчици. Госпожата се съгласи да реставрираме роклята и да й вдъхнем отново живот. Реставрирах я, придадох й малко по-различен облик, по-царски вид, защото самата жена има царствен нрав. Наблюдавайки нейния характер и поведение, реших, че мога да си позволя малко да променя роклята. Платът е от тафта, в екрю. Цветът е доста актуален и в момента. Попитах я как се е сдобила с този плат. Тя ми разказа, че тогава са били бедни години и са им го раздавали по купонна система. Именно затова е била с такъв тоалет.

В експозицията всяка от миниатюрите е придружена със снимка на оригиналната рокля и историята на самата сватба. Дизайнерката е предприела и друга инициатива. Тя е призовала жителите на Несебър да донесат свои сватбени снимки и да поставят началото на още една експозиция, с която да разкажат една непозната история на стария град. Направихме и албум за „принцесите” на нашия град, споделя Нури. Като истински творец, тя издирва и различни сватбени традиции. Така неотдавна открива и възстановява позабравена рецепта на сладкиша „дамга”, с който някога в Несебър са черпели сватбарите.

Още от рубриката

Село Криничное, Украйна

Вицепрезидентът Илияна Йотова пред Радио България: Инерцията в ЕС е по-опасна от реформите

Благодаря за възможността да говоря пред Радио България, тъй като излъчвате за нашите сънародници зад граница - това за мен, за нашата институция е много голям приоритет, изтъкна   вицепрезидентът Илияна Йотова в навечерието на празника на българската..

публикувано на 23.05.19 в 14:24

Езикът е най-важния фактор на националната идентичност за българите

В навечерието на светлия български празник на книжовността, просветата и културата, 24 май, обръщаме поглед към езика на нашите предци. За българите той е олицетворение на националната ни идентичност, носител на важни символни и комуникативни..

публикувано на 23.05.19 в 11:10

История за спасяването на едно читалище

„Читалището ни остана единственото място за празнични събирания и културен живот в селото“ - казват жителите на село Долни Богров. Те съжаляват, че нямат училище, защото селото е голямо и има много семейства с деца. Местното читалище, с името на..

публикувано на 22.05.19 в 13:48