Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Разширяването на ЕС и новите граждани на Европа

БНР Новини
Снимка: БГНЕС

2014 г. – година на избори за Европейски парламент /25 май/е юбилейна за разширяването на ЕС към Югоизточна Европа. С първата вълна от 2004 г. преди 10 години към ЕС се присъединиха 10 страни от бившия съветски блок, а с втората от 2007 г. преди 7 години – още две: България и Румъния. В навечерието на официалния старт на предизборната кампания – 25 април в България, София е домакин на поредица от интересни събития по темата. Сред тях са две публични лекции на френски експерти за демократичните форми на гражданското участие и постмодерната държава. Както и една международна конференция с българско и чуждестранно участие на тема „Европа и новите й граждани: от мобилизации до избори”.

Това не е случайно – София е градът с най-сериозен принос в активното участие на гражданите в България чрез различните инициативи. Сред тях е и голямата обща гражданска кауза за кандидатурата на града за Европейска столица на културата през 2019 г., заяви кметът Йорданка Фандъкова. Тя очаква от форума в столицата ясни послания за мобилизация и засилване на вярата в европейските институции и солидарност на т.нар. нови граждани, каквито са тези на 12-те страни от двете вълни на разширяването ЕС.

„Българските граждани вярват в ЕС и европейските институции, защото усещат и виждат през последните години европейската солидарност,каза кметът Йорданка Фандъкова. – И то не само като европари, които ползваме чрез структурните и кохезионния фонд. А и заради факта, че членството на България в ЕС означава за нас свобода, демокрация и плурализъм. Много чакани и изстрадани от всички българи принципи. И затова, особено в последните месеци, ме тревожи тенденцията да се очернят институциите, да бъдат отвратени гражданите от политиката и те да загубят цялото си доверие в нея. Това са опасни за демокрацията процеси. Вярвам, че с усилията на всички демократични институции и граждански структури и особено на академичната общност ще можем да за пазим тази вяра. За да може все повече хора да се чувстват съпричастни към развитието на страната си и на ЕС като цяло.”

Гражданите в Европа са голямата тема и големият въпрос на европейското разширяване. Защото в първоначалната архитектура на Съюза е застъпено безспорно много повече представителството на държавите, отколкото на гражданите. Това коментира в интервю за Радио България съветникът на държавния глава Румяна Коларова. По думите й Европарламентът се избира пряко от гражданите. Но прилича повече на институцията на един държавен глава в европейска държава, отколкото национален парламент. Тя има много силен авторитет, но е с ограничени правомощия. Но ролята на гражданите при вземане на решенията както в ЕП, така и в останалите евроинституции все повече се увеличава, смята Коларова. По думите й новите граждани, гражданите от новите страни-членки, не са достатъчно активни. Пример за това е много ниското участие в предишни избори за ЕП в Словакия и Словения, едва 17-19 %, посочва тя. Отношението към тези нови граждани обаче е проблем и предизвикателство не само на новите държави, а и на старите. По него се измерва демократичността в нагласите на гражданите в старите държави от ЕС, верността на партиите им към основните демократични ценности и на правителствата им към принципите на солидарност и равенство, пояснява Коларова:

„Човек трябва да запази верността си към демократичните ценности, дори когато вижда непозната за него по външност и културен стереотип група хора. Въпреки че може би тя нарушава закони, държи се необичайно, има необичаен бит. Но това опира не само до единството в многообразието, а много повече до толерантността, до правото за равенство, до правото да гарантираш свободата си, без да ограничаваш свободата на другия.”

Европейската гражданска инициатива за законодателни промени, ако се съберат 1 млн. подписа от граждани на минимум 7 страни, е все още в твърде начална фаза, смята Румяна Коларова:

„Хубаво е да се търси паралел между нея и формите на пряка демокрация, които се създават и регулират в България. Много хубаво е например, че в Закона за референдумите у нас бе въведен компонент, който отговаря на духа на Европейската гражданска инициатива. Но все още сме далеч от момента, когато можем да обмисляме законодателна инициатива на някакъв вид граждански сдружения в ЕС. В националните демокрации тази връзка е много по-пряка. Законодателите – групи депутати, многократно инициират проекти за закони именно в резултат на гражданска енергия, било то натиск, или инициативност.”

Дебатът за новите граждани продължава.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

По съседски: Събития с балкански адрес

На 8 май македонците избират президент между Силяновска и Пендаровски С 40,08% срещу 19,92% от гласувалите в първия тур на президентските избори в Северна Македония кандидатът на ВМРО-ДПМНЕ Гордана Силяновска отива на втория тур на..

публикувано на 26.04.24 в 10:45

Депутатите освободиха Росен Желязков от поста председател на НС

Народното събрание гласува поисканата от “Продължаваме промяната – Демократична България”, “БСП за България” и “Възраждане” оставка на парламентарния председател Росен Желязков. От присъстващите в пленарната зала 232-ма депутати 129 гласуваха “за”..

публикувано на 25.04.24 в 12:18

България ще участва във възстановяването на енергийната инфраструктура на Украйна

България ще съдейства на Украйна в процеса по възстановяване на енергийната инфраструктура. Това стана ясно на среща на служебния министъра на енергетиката Владимир Малинов с посланичката на Украйна в България Олеся Илашчук. "Задълбочаването на..

публикувано на 24.04.24 в 18:34