Само след ден, на 25 април, в България започва кампанията за избиране на депутати в новия Европейски парламент. В продължение на един месец 17-те места, които се полагат на страната в тази институция, ще се оспорват между 15 партии, 6 коалиции и 6 независими кандидати.

На първите европейски избори през 2007 година се състезаваха 14 партии и коалиции плюс 2 независими кандидати, а на вторите през 2009-та 13 партии и коалиции плюс един независим кандидат. Сега политическите субекти са повече, макар и в последния ден на регистрацията трима независими да се отказаха от участие. Какво по-различно да очакваме от третия евровот в България?

В електоралните нагласи спрямо парламентарните сили кой знае какви новости няма. Както и на европейските избори през 2009-та, основни политически съперници ще са управляващата БСП и предшествалата я в изпълнителната власт партия ГЕРБ. Подкрепата за тях се движи около 20%, с леко предимство за ГЕРБ, както беше и на предсрочните парламентарни избори. Като се има предвид отцепването от социалистите на гражданската инициатива АБВ на бившия лидер на БСП и бивш президент Георги Първанов, второто им място може да се отчита като успех. Трета позиция в съотношението на силите държи Движението за права и свободи, което традиционно разчита на около 6% подкрепа.

Нещата с парламентарната националистическата партия „Атака” стоят по-различно. Нейната подкрепа е доста ниска и се движи около 2%. Партията си поставя за цел да спечели три места в европарламента и за да мобилизира допълнителен електорат ще разчита на проруските си позиции, най-вече в споровете около Украйна и съдбата на проекта за газопровод „Южен поток”.

Изненади и новости може да очакваме при новите политически субекти. Сред тях най реални шансове за присъствие в европарламента има „България без цензура” на журналиста Николай Бареков, на която социологическите агенции предричат 5% подкрепа. Отцепилата се от БСП гражданска инициатива АБВ може да разчита на около 3% от гласовете. Реформаторският блок, формиран от няколко политически сили с надежда да се съживи десницата, има спад до нива близки до 2%. За шансовете на независимите депутати практически никой не говори, защото вероятно те клонят към нула.

Очакванията на новите формации да постигнат представителство в Европейския парламент ще зависят от електоралната активност. На евровота през 2007 г. тя бе 32%, на този през 2009-та – 43%. Каква ще бъде активността на третите европейски избори в България, ще разберем на 25 май.

В дните до 25 май ще разберем и дали ще бъде постигната целта участниците в предизборната кампания да съсредоточат дебата върху най-насъщните европейски въпроси, а не върху политическите си противоречия. Предвид острите пререкания в националния политически живот много наблюдатели се съмняват в това.