Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Политическите събития в България вещаят новости във външната политика

Снимка: БГНЕС

Събитията в България през последните дни, свързани със смяна на правителството, навеждат на мисли, че във външната политика на България предстоят някои новости. В оставка мина кабинет, формиран с мандат на лявата коалиция за България. До дни той ще бъде сменен от служебно правителство с консервативна ориентация, назначено от президента Плевнелиев, за да управлява до към средата на октомври. Досега президентът неколкократно се дистанцираше от някои външнополитически позиции на кабинета „Орешарски” и още преди той да си е подал оставката, напомни за някои от тях. На срещата на върха на страните от НАТО в Централна и Източна Европа, проведена във Варшава, българският президент повтори за кой ли път тезата, че събитията в Украйна налагат увеличаване на силите на НАТО в региона на Югоизточна Европа и Черно море, провеждане на повече съвместни учения със съюзниците и по-активното използване на съвместните военни съоръжения в България. Досегашното правителство не споделяше необходимостта от това и твърдеше, че страната може сама да се справя с увеличилите се руски полети над Черно море и няма нужда от допълнителни сили на нейна територия. Различието накара някои наблюдатели да коментират, че фактически „България има две външни политики”. Неколкократно президентът Плевнелиев критикува поведението на Москва във връзка с кризата в Украйна с разбирането, че тя подкрепя терористичните действия срещу териториалната цялост на една европейска държава. Отиващото си правителство не споделяше и тази позиция, и докато президентът се обявяваше за санкции на ЕС срещу Русия, то настояваше ЕС да работи за решаването на украинската криза заедно с Русия. Два дни преди кабинетът „Орешарски” да подаде оставка, в остро изявление Плевнелиев изказа възмущение от намерението на Българския енергиен холдинг да сключи с руския консорциум „Газпром” милиарден заем за българското участие в проекта за газопровод „Южен поток”. Такова решение кабинетът не взе, но острата реакция на държавния глава подсказва, че при новите политически реалности в София може да очакваме завой и в тази посока. Служебния кабинет ще бъде назначен от президента и естествено ще следва негови насоки. Какви точно и как, ще узнаем скоро.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Депутатите освободиха Росен Желязков от поста председател на НС

Народното събрание гласува поисканата от “Продължаваме промяната – Демократична България”, “БСП за България” и “Възраждане” оставка на парламентарния председател Росен Желязков. От присъстващите в пленарната зала 232-ма депутати 129 гласуваха “за”..

публикувано на 25.04.24 в 12:18

България ще участва във възстановяването на енергийната инфраструктура на Украйна

България ще съдейства на Украйна в процеса по възстановяване на енергийната инфраструктура. Това стана ясно на среща на служебния министъра на енергетиката Владимир Малинов с посланичката на Украйна в България Олеся Илашчук. "Задълбочаването на..

публикувано на 24.04.24 в 18:34
Иван Кондов

Иван Кондов става заместник-министър на външните работи

Премиерът Димитър Главчев официално прие и поста министър на външните работи от Стефан Димитров и се срещна с ръководния състав на ведомството. Служебният премиер обяви, че дипломатът от кариерата Иван Кондов става заместник-министър на..

публикувано на 23.04.24 в 16:51