Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

1947 г. – Репресии срещу опозицията

БНР Новини
Лидерът на БЗНС Никола Петков
Снимка: архив

„Проникнете се от идеите на Стамболийски и от съзнанието за важността на историческия момент, когато България и българският народ са пред прага на нов живот. Организирайте се в единни местни околийски дружби, в един единен творчески и идеен Български земеделски народен съюз. Чрез силни земеделски организации да изградим силен Отечествен фронт.”



Георги ДимитровТова слово по Радио София земеделският лидер Никола Петков произнася на 13 септември 1944 г., няколко дни след просъветския преврат в страната. Съвместните действия на комунисти и земеделци, започнали със създаването на коалицията „Отечествен фронт”, обаче приключват още в средата на следващата година, когато Никола Петков е отстранен от правителството на ОФ. В знак на солидарност напускат и всички членове земеделци. През пролетта на 1946 г. първото ОФ правителство подава оставка след провал на преговорите с опозицията. Сталин нарежда на Георги Димитров да игнорира опозицията и да я задуши. Процесите срещу нея започват през същото лято. Първата присъда срещу Г. М. Димитров е доживотен строг тъмничен затвор, въпреки че той вече е напуснал страната. 5-годишна присъда получава 71-годишният социалдемократ Кръстю Пастухов заради две написани от него статии. През октомври 1946-та опозицията обвинява правителството на ОФ, че не осигурява условия за свободни избори – в страната вилнеят терористични групи, които разгонват опозиционните събрания и убиват опозиционни дейци. За това разказва Михаил Михайлов, деец на БЗНС „Никола Петков” в запис от 1990 г. , съхранен в Златния фонд на БНР:

„Изборите се проведоха при едно страхотно насилие, фалшификация и терор. В деня на изборите във вестник „Народно земеделско знаме“ бяха сложени кръстовете на 24 загинали наши сдружени земеделци като застъпници и членове на избирателните урни. Въпреки фалшификацията и терора, БЗНС можа да получи един милион и триста хиляди гласа. Разбира се, в това число влиза Обединената опозиция, но те бяха малко. Избраха 101 депутата. В парламента се разгоря ожесточена битка по отношение на законодателството и програмата, която трябваше да се осъществи след изборите и специално около изграждането на Димитровската конституция. За тази цел БЗНС „Никола Петков в лицето на неговия секретар Никола Петков, излезе със собствена програма за конституция.”

В края на май 1947 лидерът на опозицията в парламента Никола Петков отхвърля проекта на ОФ за конституция. Стремежът е да не се допусне конституция по съветски образец и установяване на тоталитарна система. Опозицията внася проект, почиващ върху принципите на парламентаризма и гарантирането на основните човешки права, но среща категоричен отпор от страна на мнозинството начело с БРП. На 5 юни 1947 г. Великото народно събрание отнема депутатския имунитет на Никола Петков и той е арестуван още в пленарната зала с обвинение, че с военни организации е подготвял държавен преврат. Скалъпеният процес и смъртната присъда срещу лидера на най-влиятелната опозиционна формация – БЗНС „Никола Петков”, е удар срещу цялата партия и опозиция. Дни след произнасяне на смъртната му присъда, е внесен и приет законопроект, забраняващ Българския земеделски народен съюз „Никола Петков”.

„Погромите срещу Земеделския съюз започнаха от момента, когато вече видяха, че Земеделският съюз не е склонен даже и след визитата, която направи Вишински в България, да приеме диктата на Москва. Лично Сталин, чрез своя палач Вишински, се реши Земеделският съюз да бъде ликвидиран. За Никола Петков всички знаят, че беше обесен чрез един скалъпен процес. Неговата организация бе разтурена със специален закон, а целият му кадрови потенциал – изпратен в лагери и затвори. Те дадоха хиляди свидни жертви в името на тая демокрация, която днес всички ние се опитваме да наложим като изход от кризата, в която се намира нашата страна” – това разказва в спомените си Михаил Михайлов за 1947 г., след която настъпва епохата на тоталитаризма в България.

След подписването на Парижкия мирен договор в началото на 1947-ма опозицията храни надежди, че с изтеглянето на съветските войски от българска територия нещата ще се подобрят. Но положението не става по-добро. С доктрината „Труман”САЩ променят стратегията си на Балканите с политика на „ненамеса”– срещу съветски отстъпки в Западна Европа. Междувременно по указания от Москва България отказва да участва и в „плана Маршал” за следвоенно възстановяване с финансовата подкрепа на САЩ. Три дни след 15 септември, когато в сила влиза Мирният договор с България, Върховният касационен съд потвърждава смъртната присъда на Никола Петков. Той е обесен в Софийския централен затвор на 23 септември. На 15 януари 1990 година присъдата му е отменена от Върховния съд и той е реабилитиран.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

2010 г. – Кристалина Георгиева: „Важно е да знаем, че можем да стоим на равна нога с всички в Европа“

Това, което става по света, ни засяга. И колкото повече си затваряме очите, че ни засяга, колкото повече се затваряме във вътрешните си проблеми, стесняваме хоризонта си, толкова всъщност по-неадекватни сме при взимането на решения вътре в..

публикувано на 17.11.15 в 13:47

2009 г. – Петър Слабаков: Честната дума е повече от закон

България няма своя Пражка пролет, няма Нежна революция, „Солидарност”, дисиденти от мащаба на Хавел и Валенса. Основните причини за това са   народопсихологията ни и репресиите срещу интелигенцията след просъветския преврат на 9 септември 1944 г...

публикувано на 10.11.15 в 12:39

2008 г. – Константин Павлов – в утробата на кита

„Интервю в утробата на кита” - Къде беше -  питат ме -  повече от три десетилетия? - Бях в утробата на Кита.  Всички виждате,  нарочно питате. - Как прекара -  питат ме -  три десетилетия в търбуха му? -..

публикувано на 03.11.15 в 12:10