„Много сняг, много хляб”

публикувано на 25.01.15 в 09:55]

БНР Новини

Снимка: БУЛФОТО

„За много години!” – така се поздравяваме през целия януари. Може би заради наследената вяра, че благопожеланията през първия месец „зареждат” останалите единайсет. Студът по това време предвещава здрава година. Всички знаем поговорката: „Дебел сняг – голям комат” или „Много сняг, много хляб”. С други думи – колкото е по-голям снегът, толкова по-плодородна ще е годината. Бялата покривка пази корените на дърветата и семената на засетите житни растения. В народните приказки тя е сравнена с пелена или топло одеало. Ледът пък „завива” водите и рибата.

„Каква е зима дошла”, изп. Веселин Джигов Download

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Някога вярвали, че метеорологичните условия през януари предсказват какво ще бъде времето през цялата година. Прогнозите също се свеждали до кратки словесни формули: „Януари без сняг – юли без дъжд”. И също: „Сняг на Нова година – дъжд по Петровден”. Най-важно било какво се случва през първия месец и особено през първия му ден. Ако има скреж по дърветата – годината ще е плодородна. Ако вали ситен сняг, пчелите ще съберат много мед. Ако снегът е едър – ще има повече бръмбари през лятото.

„Каква беше таз зима”, изп. Мария Лешкова Download

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Най-разпространена е легендата, че в началото снегът бил като брашно. Но една немарлива жена избърсала с него детето си. Разсърдил се Господ и го превърнал в студена покривка. Във фолклорно-християнските представи сняг вали, когато от бялата риза на Господ (или на ангелите) се късат парцали. А негови господари са свети Димитър, свети Никола и свети Атанас – зимните светци. За всеки от тях съществуват различни легенди. Общото е, че снежинките се изсипват от дългите им бради или от широките ръкави на дрехите им. В някои райони на страната са записани поверия, според които свети Димитър и свети Атанас разнасят снега в чували и когато дойде време, го пускат на земята.

Първият сняг, независимо от деня и месеца на своята поява, се счита за лековит. И до днес се случва хората да се търкалят в него. Или поне да измиват лицата си за здраве. Някога вярвали, че така ще се предпазят от главоболие и проблеми с кръста по време на тежкия полски труд през лятото. Добре е, когато снегът се появява и си отива навреме. В противен случай стопанският цикъл се обърква, нарушава се жизненият ритъм на всички живи създания. Следва глад, недоимък и неволи. Особено за бедните.

Последният сняг се нарича „щърков”, защото предвещава идването на пролетта и на прелетните птици. Щърковият сняг вали едър, „на пашкули”, Според народното вярване, тези „пашкули” показват, че щърковете са тръгнали на път към нашите страни. В народната терминология съществуват още няколко вида сняг. Когато вали без вятър, се нарича „тих сняг”. Ако е придружен с вятър – виелица, с вихрушка – фъртуна. Снегът, който се топи веднага, наричат „югов сняг”, защото е с „юговия вятър”.

Със снега са свързани и много народни мъдрости за преходните неща в този свят. За тях и до днес казваме, че са трайни колкото „ланшния (миналогодишния) сняг”.