На 17 април в София е премиерата на документалния телевизионен филм „Ледена любов”. Лентата е посветена на изумителната Антарктида и нейния поклонник проф. Христо Пимпирев, който я изследва повече от четвърт век.

Той е доайен на българската антарктическа програма, учредител и председател е на Българския антарктически институт. Директор е на Националния център за полярни изследвания. Известният геолог представлява страната ни в Международния научен комитет за антарктически проучвания и в консултативните съвещания по Антарктическия договор. И още: той е първият нашенец, развял българското знаме на Южния полюс. Неговото име носят ледник и бряг на остров Ливингстън.

Как се увлякохте в тази ледена любов, която не Ви напуска вече толкова години?

Това е дълга история. Всяка любов започва обикновено от пръв поглед, в случая аз разбрах за Антарктида, ровейки се по атласи, още като малко дете. Бях запален по география и узнах, че съществува един далечен, леден, бял континент, най-късно открит, най-студен. Първата ми експедиция беше в 1987 година, това е вече повече от четвърт век. И там се докоснах до една девствена красота, до девствен животински и растителен свят. Нещо, което го няма на останалите континенти. Там се чувстваш като на друга планета. И взех, че се влюбих, и се връщам всяка година отново и отново. Това не е само при мене, много от моите колеги, с които работим и поддържаме българската полярна база „Св. Климент Охридски”, с които правим научните изследвания, сме влюбени в континента, затова и се връщаме непрекъснато. Неслучайно англичаните,  които са го открили в началото на 19-ти век, го наричат „Бяла любовница”, която те пленява за цял живот.

Какво разкриват проучванията на Антарктида?

Антарктида е континент, по-голям от Европа, от Австралия. Той крие огромни природни ресурси, както възобновяеми, така и невъзобновяеми, като например полезните изкопаеми. Той е много богат на нефтени, газови залежи, които ние, геолозите, откриваме. Има големи запаси на мед, злато, сребро, желязо, каменни въглища. Неминуемо в бъдеще човечеството за своя прогрес ще бъде принудено да използва и ресурсите на Антарктида. Изучавайки скалите, можем да определим къде какви полезни изкопаеми има. И в околностите на нашата база ние, българските геолози, направихме една оценка – какъв е потенциалът, какви метали има. Така в бъдеще, когато се реши тези полезни изкопаеми да бъдат разработвани и експлоатирани, България вече ще има много сериозен принос в тяхното изучаване. Но, за щастие, до 2040-та година има мораториум върху експлоатацията на тези ресурси. И не сме заплашени със замърсяване на този континент поне още 25 години. След това ще се преразгледа статутът за експлоатация и, ако има безотпадни технологии, е твърде вероятно да се пристъпи към тяхното използване.

Доколко важно за нас е българското присъствие на Ледения континент?

България на този континент можеше и да не бъде, ако нямахме тази база, ако не правим там научни изследвания. Щяхме да бъдем като Словакия и Словения, които няма да имат парче от тортата, когато Антарктида ще почне да се изплаща на тези, които са там, които живеят при тежки условия, които са с месеци далече от семейството си, от домашния уют, за да бъде България там.

Как се променя Антарктида в последно време?

Този технологичен век, в който живеем, оказва влияние и на Ледения континент. Например, на един съседен остров – Кинг Джордж, работят мобилните телефони, има хотели, пътища, движат се джипове, има банкови автомати. Така че Антарктида става вече един населен континент. Но аз съм щастлив, че на българската база живеем все още в ХХ век, почти нямаме интернет, нямаме телевизия, радио рядко слушаме, имаме сателитен телефон. Така че се доближаваме до едни забравени ценности: четем книги, разговаряме помежду си, пеем, веселим се. Докато сега всеки е вторачен в мобилния си телефон и забравя, че има човешки същества до себе си.

Имате ли любимо място там?

Разбира се, когато живееш дълго време някъде, си имаш местенце, в което  обичаш да се усамотиш, да гледаш морето, пингвините. Такова място за всички български, а и не само наши полярници, е българският православен параклис „Свети Йоан Рилски”, където отиваме на всички официални наши религиозни празници. А също и тези, които имат нужда да останат сами, отиват там. Но всеки си има място, което харесва на Антарктида. И аз имам, в края на българския плаж се откри един нов залив, след като ледникът се разтопи в голяма степен. Само преди 5-6 години беше много опасно, тъй като ледени блокове падаха непрекъснато и заприщваха пътя към него, сега вече се минава спокойно, при отлив, разбира се. И там с удоволствие, когато имам свободно време, отивам. Той е на 2 километра от базата. Заставам и гледам падащите ледени блокове в изумрудено чистата вода.

Ще добавим, че филмът ще се хареса на любознателните млади и възрастни любители на природата и пътешествията. Но, освен това, той разказва за живота в българската полярна станция, за научните й проекти, за глобалните промени в климата. Режисьор на лентата е Ема Константинова, оператор е Румен Василев, продуцент е Георги Тошев.