България е с най-модерното законодателство за отнемане на незаконното имущество в ЕС

публикувано на 04.05.15 в 11:08]

БНР Новини

Калин Славов, изпълнителен директор на „Прозрачност без граници”

Снимка: БГНЕС

Приетият в България през 2012 г. Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество се оказа най-модерен. Това стана ясно на провелата се Международна конференция „Отнемане на имуществото в полза на държавата: модели за противодействие на престъпността на ЕС”. Тя бе заключителното събитие на двугодишната инициатива на асоциация „Прозрачност без граници”, която бе осъществена в партньорство с националните представителства на Transparency International в Румъния и Италия.

Интервю с Калин Славов

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Това е една сравнително нова ниша за целия ЕС, а и в глобален мащаб, каза д-р Калин Славов, изпълнителен директор на „Прозрачност без граници”. Става въпрос за отнемането на незаконно придобито имущество, когато нямаме влязла в сила наказателна присъда. Това се случва с решение на граждански съд, т.е. има съдебна инстанция и възможност за защита на лицата. И нещо изключително важно – стриктно спазване на гражданските права. Част от резултатите от нашите изследвания е създаването на „идеален модел на механизма за отнемате на незаконно придобито имущество”, в който именно те са в основата, за което е задължително да има и съдебна инстанция, и гарантирано право на защита, и възможност да бъде доказан произхода на това имущество. Поставихме си за цел не само да представим този „идеален модел”, който може да бъде разгърнат от държавите-членки, но и да посочим конкретни действия, които на ниво ЕС биха могли да се случат.

Според Калин Славов, българският закон за конфискация е много по-добре действащо законодателство и като философия, и като текстове от съществуващите в други европейски държави. С него се предвижда възможността, независимо от наказателната процедура при повдигнатото обвинение, да започне процедура по отнемане на незаконно придобитото имущество. Акцентът е, че то се извършва по съдебен ред и така се гарантират правото на собственост и правото на защита. Тези две фундаментални права, за които Европейският съд по правата на човека стриктно следи, са предвидени от българския законодател.

Освен зачитането на човешките права и възможността за защитата пред съд, изключително важен е моментът с управлението на това имущество, нещо което при нас е в тежък дефицит, продължава Калин Славов. – Нашият закон предвижда междуведомствен съвет на ниво зам.-министри, за да се управлява това имущество. За съжаление практиката показва, че той не е ефективен. За целия период, в който законът действа, този съвет се е събрал само веднъж. Вярно е, че се смениха няколко правителства, но по този начин се показва неговата политическата неувереност. Той трябва да действа на сравнително постоянна база, да взема управленски решения и да го прави достатъчно активно.

Що се отнася до приложението на законодателството при отнемане на имуществото в ЕС, персоналният фаворит на Калин Славов е Италия.

В Италия поставят основен акцент върху управлението на вече отнетото имущество, продължи той. – Там има специална агенция, която се занимава с това и го прави по особено видим начин. В магазините се продават стоки, на които е написано с големи букви „отнето от мафията”. Отнетите сгради се ползват за обществени и социални цели, и се знае от кого са отнети. Обществото има нужда да получи своята увереност, че има сили да се пребори с тези явления. Много важен е въпросът за управлението на отнетото имущество. Колегите от Италия сочеха примери с търговски предприятия. Те са били добре работещи търговски дружества, защото са собственост на мафията и разполагат с нейните връзки. По презумпция не се спазват законите, не се плащат данъци и осигуровки. След като преминат в ръцете на държавата, те трябва да бъдат управлявани, а компетентното управление е скъпо. Тези предприятия, за да бъдат работещи по нормалните пазарни правила, трябва да се инвестира в тях, а те не са пригодни за това. Въпросите са много сложни и тежки и искат ежедневна и посветена на каузата работа, коментира изпълнителният директор на асоциация „Прозрачност без граници“ Калин Славов.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!