По следите на българщината в Пирот

Крепостта Момчилов град в Пирот
Снимка: Миглена Иванова

Разположен на един хвърлей разстояние от столицата на България, град Пирот в съседна Сърбия през последните години става все по-популярна дестинация за българите. Градът предлага различни начини за приятно прекарване на времето. Специална атмосфера създава пословичното гостоприемство, на неговите, макар и скромно живеещи, но приветливи, с широка душа обитатели. Най-привлекателните моменти видимо се въртят около пазаруването и похапването: съботният пиротски пазар, където можете да купите вкусно сирене и кашкавал, приготвени по старинни рецепти от истинско мляко; месарницата, от която хората пазаруват за вкъщи прясно изпечено крехко и сочно свинско; най-вкусната на света велика (в превод от сръбски – „голяма”) гурманска плескавица, приготвена в закусвалнята от другата страна на улицата пред централния хотел.


Романтичните разходки по течението на река Нишава ще съживят у вас отдавна задрямали чувства. Ние обаче избираме да се разходим из Пирот по следите на българщината.


„От Освобождението от Османско робство назад историята на Пирот е изцяло свързана с България. Там сръбско проникване няма до началото на 19 век. Смята се, че в 9 век след 809 г., когато Кан Крум завладява териториите на днешна София, завзема и района на Пирот. През Средновековието Пирот е бил считан за част от западните български земи, а в определени моменти на разрастване на територията, и от централните български земи. Затова всички средновековни паметници на културата, които видите там, са свързани много тясно с България”, – разказва екскурзоводът Волен Антов, и допълва:

„За средновековната история на Пирот не се споменава много. Но през Възраждането има интересен момент, когато Сръбската армия влиза през 1878 г. по време на Освободителната война. Тогава има нещо като препоръка от тогавашните управници на Сърбия българите да се запишат като сърби. Те естествено отказват. Митрополит Евстатий Пелагонийски, духовен водач на българите от пиротския край, заявява, че паството му е от чисти българи. Впоследствие започват репресии срещу това население. Митрополит Евстатий е затворен и измъчван, но след това освободен под руски натиск. След като през 1878 г. сръбската войска се настанява в този район, тя не си тръгва повече оттам. Оттогава Пирот е на сръбска територия”.

Кои са обектите, които представляват интерес за един българин там?

„В самия Пирот на първо място бих поставил средновековната крепост, която в днешния си вид е от 14 век и се нарича Момчилов град. Тя е символ на Пирот и е силно свързана с българщината. Момчил юнак е български герой, чието присъствие там е малко легендарно. Той е действал в района на Беломорието и Родопите, но легендата го отнася и в Пиротския край. Според нея Момчил е управлявал тази област и затова крепостта е наречена Момчилов град. Това е една много добре запазена средновековна крепост, но, за съжаление, лошо поддържана”, – разказва Волен.


През вековете Пирот е поддържал активна връзка със старопланинския град Чипровци. Двата града са били известни български килимарски центрове и са били разположени на оживен път, използван от дубровнишките търговци. Тук, в Пирот, търговци от всички краища на Османската империя са купували чипровски килими и са ги отнасяли към Босна, Черна Гора, Скопие, Солун, Цариград… Днес традиционни местни ръчно изтъкани килими могат да се видят в Музея на Понишавието.

Църквата „Рождество Христово”
Преди да си тръгнете от града, задължително си оставете време, за да посетите двете изцяло български църкви. Едната – „Рождество Христово”, известна като „старата” или „пазарската” църква, е изградена през 1834 г. Другата – „Успение Богородично”, е от 1870 г. В тях можете да видите икони, изписани от зографи от българската Самоковска иконописна школа.

Иконата на Св. Йоан РилскиВ църквата „Успение Богородично” е работил Никола Йованов Образописец – един от най-ярките представители на Самоковската школа. Църквата „Рождество Христово” е зографисвана от Йован Николов Иконописец, чийто първороден син е споменатият Никола. В тази църква ще видите уникална икона на небесния покровител на България Свети Йоан Рилски Чудотворец. Докато разглеждаме храма, вътре се втурва развълнуван възрастен мъж, припада към царските двери на олтара и извисява глас в гореща молитва. Обяснява, че жена му гладува от дни. Но казва, че по-страшна от тази е духовната бедност, която ни залива днес. Затова се моли хората да обърнат очи към Бога. Местен жител, разбрал, че сме българи, ни кани, когато имаме време, да се отбием и в църквата „Свети Никола” в близкото село Станичене, където се съхраняват парчета от плащеницата на българския цар Иван Александър и отбелязва: „Историята на тези места не е нито българска, нито сръбска. Това е нашата обща балканска история”.


Снимки: Миглена Иванова

Още от рубриката

България се преклони пред паметта на Ботев

България тържествено отбеляза 170-та годишнина (6 януари 1848 г.) от рождението на Христо Ботев – гениален   поет и един от най-обичаните ни национални герои. Той загива през 1876 година в Априлското въстание срещу господството на..

публикувано на 08.01.18 в 12:28

Ивановден – празник, свързан с дълбоката българска символика

На 7 януари Българската православна църква почита паметта на св. Йоан Кръстител – последният старозаветен пророк, наречен още Предтеча, защото подготвял хората за идването на Спасителя. В България Ивановден е един от най-тачените празници от..

публикувано на 07.01.18 в 08:00

В нощта срещу Богоявление водата спира за миг неподвижна, за да се пречисти

След големите празници в края на годината празничното настроение за българите продължава с отбелязването на един от най-тачените зимни празници – Богоявление. Този светъл ден, известен още като Йордановден, възпоменава кръщението на Иисус Христос в река..

публикувано на 06.01.18 в 08:00