„Бяла тишина“, „Двама“ (от филма „Козият рог“), „Детство мое (реално и вълшебно)“, „Лудо младо сън засънило“, “Вече свърши хубавото време“…  Десетки (може би дори стотици) са популярните български песни, чийто текст е написан от Богомил Гудев.

Роден през 1935 г., Богомил Гудев си отива рано – на 58 години, оставяйки 1200 текстове за песни, две книги, стотици радиопредавания, съхранени в БНР и огромна празнина в душите на своите близки и приятели. Дъщеря му Ирина-Калина Гудева днес е сред инициаторите на концерта в негова памет. Тя е и сред изпълнителите в програмата – ще изпее „По-добре късно, отколкото никога“ (от филма „На всеки километър“). Ирина-Калина е контрабасистка, завършила е Националното музикално училище и Националната музикална академия в София. Продължава образованието си с многобройни майсторски класове при големи педагози, завършва програмата за виртуози-солисти в Женевската консерватория. Постепенно се приобщава към експериментални проекти, които съчетават различни изкуства. Освен изпълнител, тя е актриса, писателка. От 2003 г. започва да поставя собствени представления, за които пише и музиката.  Живее в Швейцария, в момента работи върху деветия си спектакъл. Баща ѝ също е свирил на контрабас за кратко.

Той е цигулар – разказва Калина. – До края на гимназията учи при голямата цигуларка Недялка Симеонова. Беше уникален музикант и много интелигентен човек. Завършил гимназия със златен медал, той получава правото да влезе в университет по свой избор. Решава да учи химия, но цигулката винаги е имала важно място в живота му. Свири джаз по клубовете, заедно с Развигор Попов. Те имаха половинвековно приятелство. Наложило се веднъж да търсят контрабасист и предложили на баща ми да опита. Богомил, който обичаше всякакви предизвикателства и по онова време е бил достатъчно луда глава, успява две седмици успешно замести контрабасиста в групата. Мислех, че това е семеен анекдот. Когато започнах да свиря на контрабас, у дома бяхме стая до стая –той римува, аз повтарям пасажи. Един ден дълго не успявах да се справя с някаква трудна пиеса. Изведнъж баща ми дойде, изсвири това, върху което се мъчех от часове и излезе от стаята. Разбрах къде греша. Постановката му не беше професионална, но имаше усет и изключително комбинативна мисъл.

Да пишеш в мерена реч е талант. Още по-рядко е умението да създаваш стихове върху готова музикална форма – нещо, с което Богомил Гудев се е справил блестящо. 

Имам факсимилета – продължава Ирина-Калина, в които се вижда как баща ми е правил ритмична структура на музиката, за да намери точните поетични стъпки. Нещо повече – търсейки синоними, той избира „музикалната“ дума, тази, която ще има енергийно звучене. Според мен това е една от тайните на неговите текстове. Талантът му открили в един джаз оркестър, където бил цигулар. Постоянно измислял български текстови вариант на чужди шлагери, за да могат да ги включат в програмата си. Славата му на текстописец случайно достигнала до Атанас Бояджиев. Създал музика за български филм, известният композитор нямал текст за песента, която трябвало да звучи в лентата.  Обърнал се към големи поети, но те му отказали. Отишъл да се поразсее с едно питие и да послуша бенда в заведението, в което свирел баща ми. Един от музикантите седнал при него, г-н Бояджиев му споделил проблема си и така му представили Богомил. Композиторът написал на салфетка готовата мелодия. На следващия ден баща ми занесъл текста. Това поставя началото на дългогодишно съвместно творчество. По онова време Богомил е научен сътрудник, участва в научни проекти, има публикации. Рискува и се отказва от тази кариера, хвърля се със страст в съвсем ново поприще, към което го тегли душата. Свободата на белия лист, това беше най-важното за него. И усещането за полет. Тази независимост, характерна черта на неговия дух, го кара да остави научната кариера. Някои от текстовете му са силно повлияни от фолклора. Например "Лудо младо" (музика – Атанас Бояджиев). Със сигурност, любовта към народното творчество идва от неговия баща – моя любим дядо Гуди Гудев, един от първите певци, записвали в БНР. Той беше страстно влюбен в българския фолклор. Като дете бях омагьосана от неговите песни. Баща ми е бил закърмен със същата любов. Свиреше на акордеон, освен това години наред водеше фолклорни предавания в БНР, за които сам събираше материал из цяла България.