Журналист, радиоводещ, един от най-известните преводачи от английски език, Златна Костова е превела стотици филми – игрални, документални, както и много сериали, любими за публиката. Превежда също проза, поезия и драматургия от и на руски и английски. Пише поезия на български и английски.

Всички започват с този въпрос – казва Златна. – Сега си давам сметка, че винаги отговарям по различен начин, защото постоянно откривам все нови и нови причини. На първо място ми хареса като заглавие, аз лично бих посегнала към такава книга. А и е добър контрапункт на моя характер. Свързвам „Отмъстителна поезия“ и с предпоследния роман на съпруга ми Людмил Тодоров „Разглобено лято“. Той е кинорежисьор и сценарист, човек на истината, на не-компромиса. Мога да кажа, че съжителството ни, дейностите, с които се занимавам - всичко това е своеобразен акт „на отмъщение“ на т.нар. „вечна истина“. Истината, която не всеки път е добра, не всеки път ти носи радост и вдъхновение. Често е болезнена и не всеки има сила да я понесе. Много от историите, които разказвам, звучат като лични преживявания, но не са. Винаги ми е харесвала идеята да продължа една ситуация по няколко различни начина. Има такива филми, които съм гледала, те са любимият ми тип. Например, виждам двама души, които вървят пред мен, хванати за ръка и започвам да мисля какви са, какво ги свързва… Винаги са ми били интересни хората и взирането в тях по най-добронамерен и креативен начин.

Истинската стойност на всяка творческа дейност, независимо в каква област се развива, е да достигне до своята аудитория. Докосването до изкуството неочаквано може да ни покаже накъде да продължим пътя си, да ни отмести от точката на „емоционално замръзване“. А личният опит на автора да се окаже неподозирана страна от собствената ни личност.

Когато човек припознае себе си в изкуството, то е изпълнило своята мисия – да достигне до човека, той да открие себе си, своето щастие, мечтите си. Винаги ми е приятно, когато някой каже: „Това си го писала за мен.“ Изпитвам огромна радост и когато аз самата припозная себе си в някакво произведение. Срещата с изкуството е нещо много специално за всеки вид публика.

Златна Костова споделя, че особено се е вълнувала преди премиерата в столицата:

Това беше голямо преживяване за мен, защото за първи път имах такъв тип среща с публиката. Нямах представа как точно ще се случи всичко, нито дали ще има достатъчно хора, но бях спокойна. Знаех, че който дойде, ще бъде „истински мой човек“, истински мой приятел, независимо дали се познаваме или не. Издателите ми от Black Flamingo Publishing Йордан Йорданов и Виктор Лилов са изключително интелигентни хора и добри приятели, издавали са мои преводи на пиеси. В нашето „книжно семейство“ са също Аксиния Михайлова – редактор на книгата, Кирил Златков – оформител, Яна Лозева – фотографи. Както и Елена Алексиева – първият читател на ръкописа, след съпруга ми, естествено. Тя каза няколко думи от гледна точка на читател. В Русе и в Бургас, представяхме и романа на мъжа ми „С череша се задави косът“. Навсякъде идваха приятели, както и хора, с които веднага намерихме общ език и след това си говорихме дълго. Това е прекрасно чувство, достойно за стихотворение.

Още с появяването на книгата във Фейсбук започна публикуването на видеоклипове – дами четат стихове от „Отмъстителна поезия“.

Много е хубава тази идея, тя е на издателите ми, които са пълни с неочаквани хрумвания. Пазят в тайна новите изненади за 8 септември, когато книгата ще бъде представена на Международния фестивал на изкуствата „Аполония“. Когато ми донесоха първите сигнални бройки, казаха, че ще изпращат книгата на жени, мои приятелки и ще ги помолят да прочетат пред камера любимото си стихотворение. Виждам как друг преживява моята история и как тя всъщност става нечия друга история. Тази книга ми донесе особен урок. Очакването ѝ съвпадна с доста минорен отрязък от живота ми, неприятен до такава степен, че се дистанцирах от всичко. Когато свършиха терапиите, на които трябваше да се подложа, точно тогава се появи и тя. Както казва една приятелка – появи се „по индианско време“, т.е. най-подходящото, когато можех да ѝ се зарадвам и да преживея всички тези великолепни емоции. Хора, на които много държа, казват, че съм помъдряла. Може пък наистина да съм научила някой и друг житейски урок.