Проектът City Slickers помага на чужденците в България

Снимка: личен архив
Представете си, че ви се налага да пребивавате в чужда държава, не говорите и не разбирате езика, нравите, а на всичкото отгоре трябва да се справяте с куп неща. Двама приятели на по 30 години разработват онлайн платформата „Бърза градска помощ” – сайт, който помага на чужденците, дошли у нас за дълъг период или за постоянно, да решават проблеми като намиране на жилище, справяне с тежката администрация, с живота в града и какво ли още не… Икономистът по образование Епифан Пефев ни разказа за пътя от идеята до реализирането й:

Зад проекта стоим двамата с Вероника Нинова. Имаме много приятели чужденци тук, в България. Често се случваше някои от тях да потърсят съвет от нас – например да му намерим жилище, защото предния път не са се отнесли с него коректно или да помогнем в получаването на някакви документи. Голяма част от тези услуги в България са все още труднодостъпни за чужденците. Стигнахме до заключението, че има незапълнена ниша за подобни услуги. Около шест месеца ни отне изчистването на концепцията. Започнахме с проучване на потребителските нужди. Направихме анкета сред чужденците, за да разберем какви въпроси ги вълнуват най-много. Прекарахме време в размисли относно ценообразуването и решихме всеки да плаща толкова, колкото смята за редно, разказва с увлечение Епифан.

Младите хора подбират различни специалисти като юристи, брокери на недвижимо имущество, преводачи, майстори за довършителни работи, все хора, на които те самите биха се доверили. Сайтът е само мястото за връзка чрез форма за контакт. Описват се желанията или проблемите, останалото се случва по мейл, телефон и всички останали възможности на новите технологии… Приятел програмист помага за техническата част на сайта, графичен дизайнер – за логото. А колкото до профила на потребителите на този сайт, това са служители на международни компании, които работят в български офиси, бъдещи инвеститори, които проучват пазара или просто хора, решили за живеят в България. Друга група са например студенти по медицина, предимно от Гърция и Турция. Напоследък има доста португалци, както и бразилци вероятно заради компаниите, занимаващи се с аутсорсинг, споделя събеседникът ни. А колкото до най-срещаните трудности сред чужденците – езиковата бариера си остава, табелите на кирилица, с които се сблъскват още на аерогарата при наемане на такси, и интеграцията сред българското общество.  Младите ентусиасти са се заели  с трудната мисия да изведат чужденците от тяхната диаспора и да им създадат подходящи контакти сред българското общество. Епифан разказва и за това какво още мотивира двамата приятели да продължат с това начинание:

Това, което мен и Вероника ни мотивира е идеята, че младите хора днес трябва да са по-активни. Чуваме непрекъснато, че без капитал нищо не се случва, а ние смятаме, че ако имаш идея и си достатъчно мотивиран, ще можеш да я реализираш. Също така искаме да оставим нашия белег върху обществото. Искаме да сме полезни и вярваме, че по този начин ще помогнем България да бъде мултикултурната европейска държава, която ние виждаме в нашите очи. Помагайки да дойдат тук повече чужденци, да се чувстват добре, ние спомагаме и за развитието на нашето общество, каза в заключение  Епифан Пефев.


print Отпечатай
Още от рубриката

Предизвикателства пред модерното журналистическо образование през погледа на студентите от ЮИЕ

Технологичната революция, икономическата криза и нарастващата роля на социалните мрежи са сред основните предизвикателства пред традиционните медии. За да насърчи диалога по тези актуални теми, Медийната програма Югоизточна Европа на Фондация..

публикувано на 30.03.17 в 12:00

Професия „Планински водач”

Малкото селце Черни Осъм се намира в подножието на връх Амбарица в Стара планина. Тук общообразователното дело има 137-годишна история. През 2000-та година от основно, местното училище се преобразува в средно общообразователно, с единствената в страната..

публикувано на 30.03.17 в 09:45

Приказки в тъмното

Какъв би бил животът ни, ако ни бе отнето зрението или бяхме приковани към инвалидна количка? Всеки път, когато срещна такива хора, си задавам въпроса как бих се чувствал аз на тяхно място. Вероятно няма да издържа дори няколко дни. Страхът от тъмното е..

публикувано на 29.03.17 в 13:00