Българското кино в европейския филмов пейзаж

Снимка: архив

През тази седмица на 13 януари ще отбележим Деня на българското кино. А през 2017 отбелязваме 10-годишнината от встъпването на страната ни в Европейския съюз. Какво се промени в седмото изкуство за това десетилетие – разказва киноведът проф. Божидар Манов:




СнимкаС влизането ни в ЕС България стана пълноправен член на някои от най-големите европейски фондове за култура и в частност за кино като Евроимаж и програмата „Творческа Европа”, направление „Медия”. Това членство дава възможност за участие в европейски копродукции – двустранни, тристранни, дори четиристранни, при които се ползват сериозни финансови фондове. По друга линия пък се подпомага разпространението на европейски филми у нас, а и на български в Европа. Това улеснява обмена на европейското кино, което търси художествения ефект, конфронтирайки се с комерсиалното американско кино. В тези фондове са предвидени помощи за учебни програми, в които кинематографисти от различни области получават допълнителна квалификация.

Друга линия за кооперация и интеграция с европейските ни партньори е изграждането на мрежа от киносалони. У нас филмовата дистрибуция е сериозно затруднена от липсата им. Голяма част от тях са в мултиплексите, в моловете. А мол културата е противопоказна на художественото артхауз кино. Затова програмата на Европа Синемас изгражда мрежа от няколко хиляди кина, предназначени за разпространение на некомерсиални европейски филми. Те получават специални помощи, грантове, финансиране. У нас например в София това са Домът на киното и кино „Люмиер” в НДК. Във Варна е малката зала „Европа” във Фестивалния и конгресен център. Има и други – част от обща европейска мрежа за некомерсиално кино.

Целта е да се укрепи европейската филмова култура, която се бори с многократно по-силния комерсиален филмов бизнес, идващ отвъд океана – посочва Божидар Манов.

Това не са самоцелни идеи и програми, те са стратегически проект, за да може европейското кино, добре подпомагано засега от правителствата и международните фондове, да намира възможности за опазване на своята идентичност. България в това отношение, чрез Националния филмов център, а и с частни продуценти, е доста активна в изграждането на такива контакти. Мога да дам пример, че всяка година се осъществяват интересни копродукции. В тях страната ни понякога е мажоритарен продуцент, т.е. водеща в художествено-творческо отношение, и като организатор и продуцент на финансовия дял от проекта. В други случаи сме миноритарен, подпомагайки с част от бюджета подобни тройни или четворни европейски копродукции. В крайна сметка името на България присъства на европейската карта и на големите европейски фестивали в каталозите. Бих искал да е по-често като мажоритарен продуцент, но засега финансовите ни възможности са ограничени и по-често подпомагаме други европейски продукции, но присъстваме в тяхното осъществяване.

Ще добавим, че през изминалата година имахме възможност да видим мащабната копродукция „Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син” със сценарист и режисьор Иглика Трифонова. Страната ни участва и в други копродукции и е достойно представена в европейската дистрибуция. А сега режисьорът Милко Лазаров подготвя интересен проект под заглавие „Нанук”, в който България е водеща страна и в творческо, и във финансово отношение.

Имаме успехи и в подобна копродукционна работа в документалното кино, главно чрез нашата филмова компания „Агитпроп”. Вече е запазена марка български пълнометражни документални филми да печелят авторитетни награди на специализираните фестивали, а след това да имат пълноценна реализация и в европейските киносалони. Това е едно кратко обобщение за реалните, видими, конкретни резултати от тази интеграция, която преди не ни се удаваше, понеже не отговаряхме на редица правила и нормативи за участие в европейското съфинансиране. Сега вече имаме равнопоставени права.


print Отпечатай
Още от рубриката

Модерно улично изкуство ОЧОвечава градската среда

Ако докато се разхождате из града забележите, че някой капчук или някоя плочка ви гледат, не се стряскайте, а се усмихнете. Приемете с радост, че сте станали жертва на Еyebombing и продължете деня си с весело настроение. Лепенето на пластмасови очички..

публикувано на 21.04.17 в 12:19

Един български „портрет” на Юлия Кръстева

Сред културните събития от тези дни е премиерата на документалния филм „Кой се страхува от Юлия Кръстева?” Впрочем, защо заглавието е донякъде предизвикателно? Ние сме тези, които най-много се страхуваме от Юлия Кръстева, като Юлия..

публикувано на 21.04.17 в 11:43

"Бял заек, червен заек" – спектакълът на спонтанното действие

Как ви звучи да се играе постановка без режисьор и репетиции? Ако мислите, че е невъзможно – грешите. Ще ви разкажем за моноспектакъла „Бял заек, червен заек“, в който не само публиката, но дори и актьорът няма представа какво ще се случи. Единственото,..

публикувано на 12.04.17 в 09:45