Българското кино в европейския филмов пейзаж

Снимка: архив

През тази седмица на 13 януари ще отбележим Деня на българското кино. А през 2017 отбелязваме 10-годишнината от встъпването на страната ни в Европейския съюз. Какво се промени в седмото изкуство за това десетилетие – разказва киноведът проф. Божидар Манов:




СнимкаС влизането ни в ЕС България стана пълноправен член на някои от най-големите европейски фондове за култура и в частност за кино като Евроимаж и програмата „Творческа Европа”, направление „Медия”. Това членство дава възможност за участие в европейски копродукции – двустранни, тристранни, дори четиристранни, при които се ползват сериозни финансови фондове. По друга линия пък се подпомага разпространението на европейски филми у нас, а и на български в Европа. Това улеснява обмена на европейското кино, което търси художествения ефект, конфронтирайки се с комерсиалното американско кино. В тези фондове са предвидени помощи за учебни програми, в които кинематографисти от различни области получават допълнителна квалификация.

Друга линия за кооперация и интеграция с европейските ни партньори е изграждането на мрежа от киносалони. У нас филмовата дистрибуция е сериозно затруднена от липсата им. Голяма част от тях са в мултиплексите, в моловете. А мол културата е противопоказна на художественото артхауз кино. Затова програмата на Европа Синемас изгражда мрежа от няколко хиляди кина, предназначени за разпространение на некомерсиални европейски филми. Те получават специални помощи, грантове, финансиране. У нас например в София това са Домът на киното и кино „Люмиер” в НДК. Във Варна е малката зала „Европа” във Фестивалния и конгресен център. Има и други – част от обща европейска мрежа за некомерсиално кино.

Целта е да се укрепи европейската филмова култура, която се бори с многократно по-силния комерсиален филмов бизнес, идващ отвъд океана – посочва Божидар Манов.

Това не са самоцелни идеи и програми, те са стратегически проект, за да може европейското кино, добре подпомагано засега от правителствата и международните фондове, да намира възможности за опазване на своята идентичност. България в това отношение, чрез Националния филмов център, а и с частни продуценти, е доста активна в изграждането на такива контакти. Мога да дам пример, че всяка година се осъществяват интересни копродукции. В тях страната ни понякога е мажоритарен продуцент, т.е. водеща в художествено-творческо отношение, и като организатор и продуцент на финансовия дял от проекта. В други случаи сме миноритарен, подпомагайки с част от бюджета подобни тройни или четворни европейски копродукции. В крайна сметка името на България присъства на европейската карта и на големите европейски фестивали в каталозите. Бих искал да е по-често като мажоритарен продуцент, но засега финансовите ни възможности са ограничени и по-често подпомагаме други европейски продукции, но присъстваме в тяхното осъществяване.

Ще добавим, че през изминалата година имахме възможност да видим мащабната копродукция „Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син” със сценарист и режисьор Иглика Трифонова. Страната ни участва и в други копродукции и е достойно представена в европейската дистрибуция. А сега режисьорът Милко Лазаров подготвя интересен проект под заглавие „Нанук”, в който България е водеща страна и в творческо, и във финансово отношение.

Имаме успехи и в подобна копродукционна работа в документалното кино, главно чрез нашата филмова компания „Агитпроп”. Вече е запазена марка български пълнометражни документални филми да печелят авторитетни награди на специализираните фестивали, а след това да имат пълноценна реализация и в европейските киносалони. Това е едно кратко обобщение за реалните, видими, конкретни резултати от тази интеграция, която преди не ни се удаваше, понеже не отговаряхме на редица правила и нормативи за участие в европейското съфинансиране. Сега вече имаме равнопоставени права.


print Отпечатай
Още от рубриката

Магията на чипровските килими събра многобройната публика на Капана фест в Пловдив

Велика Стоева от гр. Чипровци се занимава от дете с изработката на килими. Всички жени в рода й са били тъкачки, а станът е неизменна част от домашните мебели. За мен това е професия вече 20 години. Много трудно се оцелява с този занаят, защото отнема..

публикувано на 15.06.17 в 12:57

Три знакови дами на българската живопис представени в галерия „Арте”

До 14 юни в столичната галерия „Арте” могат да се видят творби на три от големите дами в българската живопис. Това са Олга Вълнарова, Елза Гоева и Мария Столарова. Изложбата е първа част от поредица, която представя творчеството на талантливи..

публикувано на 06.06.17 в 14:42

„Едно лято в едно блато“ – мюзикъл, който разказва по детски за връзката ни с природата

Идеята за спектакъла „Едно лято в едно блато“ е на Маргарита Шоселова, музикален хореограф на детско-юношеската студия за опера и балет „Маргаритки“, а в спектакъла участва и Държавната опера – Стара Загора. Действието се развива през лятната..

публикувано на 02.06.17 в 13:49