България е осеяна с множество манастири, някои запазени и до днес в цялото си достолепие, за други напомнят само руините. Тези свети обители са били стожери и защитници на българщината, убежище за революционери, твърдини на вярата, книжнината и духовността. Скътани в тихи и усамотени кътчета сред красива природа, днес те привличат множество туристи.
Една такава обител, която няма популярността на Рилската и Бачковската, е Чекотинският манастир „Свети Архангел Михаил”, изненадващ с прекрасния си външен вид.
Разположена в пазвите на Предбалкана, манастирът се издига терасовидно над река Малък Искър. Както обяснява игуменът – йеромонах Михаил, обителта възниква в края на ХII, началото на ХIII век по времето на Асенeвци:
"Най-ранните писмени сведения датират от 1646 година в псалтир, преписван от Калиник, вероятно от манастира Варовитец. Там е упоменато, че Чекотинският манастир е възстановен. Над манастира е имало крепост с дебели стени, скална църква и подземия. Тя и манастирът са разрушени към края на XIV век от турците. По-късно идват монаси от Света гора, които възстановяват светата обител".
И както пише монах Калиник, там е имало българско слово и писменост.
"Преписвали са се книги, имало е книжовност, разбира се, доста скромна. XVII-XVIII век кърджалии разграбват и разрушават манастира, без църквата. В края на XVIII век и началото на ХIХ идват българи, които са търсели уединени места. Те намират пустия манастир, чието съществуване не е личало. Църквата е била затрупана от камъни и пръст, вероятно за да бъде запазена. Тогава е възстановена и са направени иконите и иконостасът".
Манастирите винаги са били люлка и пазител на българщината, културни и просветни центрове. В тази връзка каква е ролята на Чекотинския манастир през годините?
"В манастира са се преписвали книги, най-вече църковни. Имало е много томове, които са били тук на съхранение. След 1944 година много от тях са били премествани в музеи. За съжаление 1991 година изгаря старата част на обителта, а заедно с нея и голяма част от библиотеката. Преданието гласи, че много книги са били преписвани покрай Етрополския манастир Варовитец, който е бил книжовна школа".
Йоромонах Михаил разказва, че в днешния си вид Чекотинският манастир е възстановен през 1991 година. Триетажната сграда напомня архитектурата на българските възрожденски къщи. Всеки посетител може да приседне на огромните чардаци и да се полюбува на подредения двор, да се наслади на тишината, в която се чува само ромонът на реката или просто да си почине далеч от всичко светско и суетно.
Като препратки от едно време, когато манастирът тъкмо е бил възстановен, са и безбройните орнаменти на цветя по стените на сградата. В манастирския двор има и аязмо, за което се знае, че цар Иван Шишман го прави. Имало е и паметна плоча, но е изчезнала. Игуменът обяснява: "Манастирите са били строени на такива места, където има вода. Аязмос от гръцки означава благодат. Т.е. там където има вода има живот. В средата на двора се издига Църквата „Св. Архангел Михаил”, която датира от ХІІ век".
Това е една древна триконхиална базилика с притвор, направен през 1841. По предание атриумът с каменните зидове е построен някъде през XV век. В миналото църквата е била с каменен покрив, който е труден за поддръжка. Наскоро реставрирахме стенописите и храма, които бяха в тежко състояние.
Що се отнася до изографисването, игуменът разказва: "Има предположение, че иконите са изписвани в началото на XIX век от Димитър Зограф и Йоан Иконописец от Самоковската школа. Дърворезбите са от Тревненска школа, пак по същото време. Една икона, на Св. Мина е изписвана по-късно от хаджи Иванчо от Габрово. Макар че нямаме писмени сведения, знаем, че тя е чудотворна".
От 1987 година Чекотинският манастир е обявен за недвижима културна ценност със статут на археологически паметник на културата. Според игумена, Даниела Агре и покойният Георги Китов, търсейки в района тракийски могили, попадат на манастира и го регистрират в НИПК.
Снимки: Светлана Димитрова
Днес отбелязваме 115 г. от рождението на Марин Големинов – един от най-значимите български композитори. Акад. Марин Големинов е роден в Кюстендил през 1908 г. Получил музикалното си образование в Париж, където учи композиция при Венсан д‘Енди,..
През уикенда развалините на римската колония Улпия Ескус ще приютят античен фестивал под наслов „УЛПИЯ ЕСКУС MMXXIII". На 23 септември за първи път от векове, по улиците и пред храмовете на един от най-бляскавите някогашни градове по поречието..
На 14 септември Църквата отбелязва Кръстовден. Той е сред Дванадесетте велики християнски празници, на който отбелязваме намирането на Светия Кръст, на който е разпнат Иисус Христос. Според църковното предание, кръстът е открит в Йерусалим през IV век..
Слънце, облак, дъжд и гръмотевица
Разкъсана облачност
Ще превали и прегърми
Променлива облачност; възможно е да превали