На 29 януари Сити Марк Арт Център организира матине, посветено на Васко Абаджиев – един от най-великите цигулари на ХХ век. Той си отива от този свят през 1978 г. в Германия. Заминал е „на Запад” двадесетина години по-рано, заедно с майка си. След нейната смърт настъпват трудни години. Той остава в Германия, а в родината си е обявен за „невъзвръщенец” – непростим грях за времето на т.нар. желязна завеса. Записите му са забранени за излъчване по БНТ и БНР, дори има нареждане да бъдат унищожени.

Програмата е подготвена от Александър Абаджиев, придружавал виртуоза в продължение на четири години във всички негови концертни изяви. Той ще разкаже интересни моменти от богатата биография на своя приятел. Въпреки съвпадението във фамилните имена, те не са роднини. Когато се срещат, Александър е на 17, а Васко Абаджиев – на 26 г.

Стана случайно – спомня си Александър Абаджиев. – Бях ученик по композиция на Панчо Владигеров, а по пиано – на Андрей Стоянов. Владигеров беше поел изцяло грижата за Васко Абаджиев, сред като проф. Никола Абаджиев – бащата на Васко, бивш ректор на Консерваторията беше починал. Известно е, че Васко не можеше да се справя сам с много неща в ежедневието, имаше психическо заболяване, което лекуваше в Унгария. Помня, че много ме изненада предложението на проф. Владигеров – искаше да играя на стъклени топчета с виртуозния цигулар. Бях чувал, че той има някои странности, но не знаех, че тази игра му беше любима. Владигеров ни запозна, отидохме извън Академията и наистина започнахме да играем. Беше изключителен професионалист. Ние вече имахме цигулари с международна кариера като Петър Христосков, Недялка Симеонова, Васил Чернаев... Изведнъж се появи това момче, което свиреше невероятно. Публиката препълваше залите, билетите се продаваха за цикъл от 5-6 концерта и хората се редяха с часове. Тогавашният генерален секретар на БКП Вълко Червенков „го взе под крилото си”. Увеличиха концертите и започна една „одисея“, в която за мен беше отредена ролята на момчето, с което той репетира. Концерти правеше само с Панчо Владигеров, а в Пловдив – с Руслан Райчев. Четири години пътувах с него, помагах му с каквото беше необходимо. Пожертвах огромна част от времето, в което самият аз трябваше да следвам, но бях до един без съмнение велик човек, един от най-големите цигулари на ХХ век. Това са разбрали всички присъствали на 14 януари 1932 г., на първия му домашен концерт. Сред тях бяха видни учени и музиканти. Те казваха: “Отидохме от уважение към баща му, след това не можехме да си тръгнем, потресени от огромния му талант.“ По-късно се срещнах с Йехуди Менухин, който знаеше, че по света пишат за Васко, наричайки го „Паганини на ХХ век” и „втори Менухин“

Г-н Александър Абаджиев разказва още, че в дома на Давид Ойстрах е видял снимки от паметния конкурс „Еужен Изаи“ в Белгия (1937 г.), когато големият руски цигулар печели първа награда, а на Васко дават извънредна награда, тъй като той е още дете. На една от снимките кралица Елизабет е обградена от участниците, а на другата – Васко Абаджиев е на раменете на Ойстрах. Тогава детето-чудо и неговата майка, която е пианистка и съпровожда изпълненията му, получават покана от кралицата и свирят пред дворцовия, политическия и културен елит на Брюксел. Успехът е огромен. Преди това, през 1932 г. (едва шестгодишен), се явява на Първия конкурс за цигулари във Виена, акомпанира му Джордже Енеску, който остава изумен от качествата на малкото момче. Като човек, който е общувал отблизо с гения и негов биограф, Александър Абаджиев може с часове да говори за живота и успехите му, за последните години на цигуларя в Германия. За да се прехранва, геният свири в ресторант, където събира вярна и възторжена публика.

Надявам се и в неделя да дойдат негови почитатели, а за младите музиканти със сигурност ще бъде интересно да разгърнат тези непознати страници от историята на нашата култура – казва още Александър Абаджиев.