Според китайската астрология на 28 януари 2017-а започна годината на Огнения петел и чак до 15 февруари 2018 г. светът ще бъде под знака на червената птица. В традиционните представи на българина петелът се свързва с образа на слънцето, тъй като не само възвестява изгрева, но и частите на денонощието се асоциират с естествения биологичен ритъм на петела. „По петляно време“ или „по първи петли“ наричат часовете непоследствено преди началото на деня. Преходът от залез слънце до първи петли е страховит период – появяват се караконджоли, вампири, таласъми и други митологични персонажи. С пропяването на петела те губят силата си. В някои заклинателни формули при баене болестта се отпраща „в пусти гори, дето петел не пее“ – т.е. петелът присъства в усвоеното от човешката дейност пространство, защитено от вредоносни сили. Поведението на петела е и един от ориентирите в народните предсказания и метеорология. Ако пее на прага – ще дойде гост. Тогава стопанката казва: „Пей, петлю, пей! Ако е добър гост, пей ми пак!“ И ако петелът пропее отново, значи гостът наистина ще е добър. Ако петлите пеят вечер – времето ще се развали. През лятото ще има дъжд, а през зимата – сняг.

Петелът символизира преди всичко мъжкото начало и оплодителна способност, но и женското възпроизвеждащо начало. Обичаят да се принася в жертва петел на Петльовден учените тълкуват като продуциране на плодородие и специално на мъжката плодовитост. Но сватбеният петел, например, е многозначен символ. Към мъжкото начало го приобщава червеният цвят. Украсяването му като кон от „женската страна“ (приятелките на булката), добавя и женска семантика. В този смисъл е и т.нар. „гребенско” забраждане на жени в детеродна възраст. Често се среща и орнаментът „петлета“ в традиционните шевици – ще го открием върху женските ризи. Вярва се, че перата от опашката на петел пазят от уроки, от лоша среща, магии и лоши духове. Затова те били сред любимите момински украшения.

Петльовден, Петеловден, Петеларовден, Ефтим, Ихтима е празник, разпространен преди всичко в източнобългарската етническа територия. Изследователите приемат, че има древнославянски произход. Отбелязва се на 2 февруари по стар стил (по нов стил е на 20 януари). На 2 февруари е църковният празник Сретение Господне, почита се и паметта на Свети Евтимий Търновски. Жертвоприношението на петел се осмисля като ритуал за здраве и плодовитост на момчетата. След извършването му се приготвя курбан от петела. Има различни варианти на обредното ястие – с ориз, булгур и т.н., но петелът трябва да е сварен. От курбана раздават на близки и съседи, заедно с парчета хляб, кравайчета или тиганици. В някои селища се прави трапеза в дома на бабата, помагала при раждането. Тук всички жени, както и бабата, са в булчинско облекло или части от него, закичват се с „колуни“ – пера от опашката на петела. Както и на Бабинден, жените окичват бабата с нанизи от червени чушки, цветя и пр.

Съществува традицията на Петльовден да се приготвя и зелник. В някои отделни селища обредната птица е ярка (млада кокошка) – т.е. празникът застъпва женското начало, а действието е насочено към момиченцата. Най-устойчивата част от празника са веселите песни, хора и богата трапеза, с която жители и гости на някои села почитат деня, посветен на момчетата и бъдещата им способност на свой ред да създадат здраво и силно поколение.