Какво показа регистрацията на участниците в предсрочните избори

Снимка: БГНЕС

Към момента на изтичане на срока за регистриране на претенденти за участие в предстоящите на 26 март предсрочни парламентарни избори, в ЦИК молби за регистрация бяха подали 18 партии и 9 коалиции, или общо 27 формации. За парламентарни избори през 2014 г. регистрация поискаха 22 партии и 7 коалиции, или общо 29 формации. Намаляването на броя на партиите и увеличаването на броя на коалициите говори за прегрупиране в политическото пространство, и такова наистина има в практически всичките му спектри.

В ляво се появи нова коалиция – „АБВ - Движение 21”, носеща имената на две формации на отцепници от БСП. Докато за тези предсрочни избори отцепниците от БСП се обединяват, самата БСП създава коалиция под името „БСП за България”, в която намалява досегашните си партньори от 12 на 6 с идеята за сътрудничество с партии, които са й идеологически по-близки и същевременно имат по-голяма електорална тежест.

В дясното пространство Реформаторският блок се явява в съкратен състав, след като от него се отцепиха „Демократи за силна България” и Народната партия „Свобода и достойнство” /НПСД/. „Демократи за силна България” се регистрираха за изборите в коалиция, наречена „Нова република”, в която си партнират със „Съюз за Пловдив” и „Българска демократична общност”. НПСД пък ще се яви на изборите в коалиция с отцепилата се от ДПС партия ДОСТ. Националистическата коалиция „Патриотичен фронт”, с която на предишните избори участваха заедно Националният фронт за спасение на България и ВМРО, се разширява с партия „Атака” и, както и на неотдавнашните президентски избори, ще се яви на предсрочните парламентарни под името „Обединени патриоти – НФСБ, АТАКА и ВМРО”.

Регистрацията за изборите ще се запомни и с това, че заради фалшиво оспорване на  съдебната регистрация на партия „Да, България!“, вместо да се яви самостоятелно, на тази нововъзникнала сила се наложи да поиска участие в коалиция с партия „Зелените“ и либералната формация ДЕОС.

Прегрупирането за участие в изборите само по себе си не предполага значителна промяна в съотношението на политическите сили. Всички социологически проучвания прогнозират, че в следващия парламент ще влязат със сигурност пет формации – ГЕРБ, БСП, ДПС, Обединени патриоти и новата партия на бизнесмена Марешки „Воля”, а Реформаторският блок е на ръба на 4-процентовата бариера за влизане в парламента. Прогнозите всъщност показват, че независимо от предизборните прегрупирания, съотношението политическите сили се запазва, а малките разлики в подкрепата за тях ще доведе до опити за нови, следизборни прегрупирания, не толкова в интерес на идеите, а в интерес на участието във властта.
print Отпечатай
Още от рубриката
След месеци протести и политическо напрежение в съседна Македония ситуацията е на път да се нормализира и България подкрепя усилията за излизане от кризата в близката й съседна държава.

София очаква нормализиране на ситуацията в Македония, дава рамо за влизане в ЕС

София за пореден път прояви добронамереност и надежди за мирното развитие на съседна Македония, подаде ръка на Скопие след преодоляването, дано да е така, на политическата криза там. След месеци на политически напрежения, президентът на Македония..

публикувано на 22.05.17 в 11:32

Кабинетът „Борисов 3” започва работа при 32% доверие, според „Галъп интернешънъл”

Кабинетът на ГЕРБ и „Обединени патриоти” започва работа при 32% доверие, или на ниво, близко до предходния мандат на премиера Бойко Борисов. Недоверието е 55% и е малко по-ниско от обичайните в последните години стойности от над 60%. Това показва..

публикувано на 20.05.17 в 09:30

Засилени военно-политически контакти между България и НАТО дни преди срещата на върха

Отиващата си седмица беше белязана с активен военнополитически диалог на България с НАТО. В Брюксел във вторник с генералния секретар Йенс Столтенберг разговаря външният министър Екатерина Захариева, а в четвъртък и военният министър Красимир..

публикувано на 19.05.17 в 11:23