Какво показа регистрацията на участниците в предсрочните избори

Снимка: БГНЕС

Към момента на изтичане на срока за регистриране на претенденти за участие в предстоящите на 26 март предсрочни парламентарни избори, в ЦИК молби за регистрация бяха подали 18 партии и 9 коалиции, или общо 27 формации. За парламентарни избори през 2014 г. регистрация поискаха 22 партии и 7 коалиции, или общо 29 формации. Намаляването на броя на партиите и увеличаването на броя на коалициите говори за прегрупиране в политическото пространство, и такова наистина има в практически всичките му спектри.

В ляво се появи нова коалиция – „АБВ - Движение 21”, носеща имената на две формации на отцепници от БСП. Докато за тези предсрочни избори отцепниците от БСП се обединяват, самата БСП създава коалиция под името „БСП за България”, в която намалява досегашните си партньори от 12 на 6 с идеята за сътрудничество с партии, които са й идеологически по-близки и същевременно имат по-голяма електорална тежест.

В дясното пространство Реформаторският блок се явява в съкратен състав, след като от него се отцепиха „Демократи за силна България” и Народната партия „Свобода и достойнство” /НПСД/. „Демократи за силна България” се регистрираха за изборите в коалиция, наречена „Нова република”, в която си партнират със „Съюз за Пловдив” и „Българска демократична общност”. НПСД пък ще се яви на изборите в коалиция с отцепилата се от ДПС партия ДОСТ. Националистическата коалиция „Патриотичен фронт”, с която на предишните избори участваха заедно Националният фронт за спасение на България и ВМРО, се разширява с партия „Атака” и, както и на неотдавнашните президентски избори, ще се яви на предсрочните парламентарни под името „Обединени патриоти – НФСБ, АТАКА и ВМРО”.

Регистрацията за изборите ще се запомни и с това, че заради фалшиво оспорване на  съдебната регистрация на партия „Да, България!“, вместо да се яви самостоятелно, на тази нововъзникнала сила се наложи да поиска участие в коалиция с партия „Зелените“ и либералната формация ДЕОС.

Прегрупирането за участие в изборите само по себе си не предполага значителна промяна в съотношението на политическите сили. Всички социологически проучвания прогнозират, че в следващия парламент ще влязат със сигурност пет формации – ГЕРБ, БСП, ДПС, Обединени патриоти и новата партия на бизнесмена Марешки „Воля”, а Реформаторският блок е на ръба на 4-процентовата бариера за влизане в парламента. Прогнозите всъщност показват, че независимо от предизборните прегрупирания, съотношението политическите сили се запазва, а малките разлики в подкрепата за тях ще доведе до опити за нови, следизборни прегрупирания, не толкова в интерес на идеите, а в интерес на участието във властта.
Още от рубриката
100 дни след началото на управлението кабинетът прие управленската си програма до края на 4-годишния мандат.

Управленската програма на правителството 2017-2021г.: приоритетни са икономиката, енергетиката и туризмът

Три месеца след поемането на властта, третото правителство на премиера Бойко Борисов публикува управленската си програма до края на 4-годишния си мандат. Още от първите дни на коалиционния с националистическите партии кабинет на ГЕРБ опозицията..

публикувано на 14.08.17 в 08:20
Поредицата балкански срещи на Екатерина Захариева започна от разговорите със сръбския й колега Ивица Дачич

Балканската обиколка на министър Захариева показа високи очаквания от българското председателство на ЕС

Започнала през втората половина на юли, балканската обиколка на българския външен министър Екатерина Захариева е към своя край. След като вече посети Сърбия, Босна и Херцеговина, Албания и Македония, в близките дни или седмици се очаква тя да проведе..

публикувано на 09.08.17 в 12:35

Договорът за добросъседство с Македония вече е подписан, сега остава да бъде приложен

На 1 август в Скопие премиерите на Македония и България Зоран Заев и Бойко Борисов подписаха Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество между двете страни. Много наблюдатели определят събитието като историческо, и не без основание...

публикувано на 02.08.17 в 10:42